Определение № 3203 от 26.03.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2499/2025 г.

Производството по делото е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по частна жалба на В. В. К., действащ лично и със съгласието на родителите си В. К. К. и Б. И. Г., чрез пълномощника им, срещу определение № 17348 от 19.09.2024 г. по адм. дело № 6450/2024 г. на Административен съд - София-град /АССГ/. С обжалваното определение съдът е оставил без разглеждане жалбата на В. В. К., действащ лично и със съгласието на родителите си В. К. К. и Б. И. Г. чрез пълномощник адв. Х. Трандев, против заповед № 1132/02.02.2024 г. на директора на [заличен текст]- гр. София. Частният жалбоподател поддържа, че съдът неправилно е приел, че жалбата му срещу посочената заповед е подадена извън предвидения в закона срок за това. Сочи, че кореспонденцията с министерството е водена изцяло по електронен път. На 18.06.2024 г. решението на министъра му е изпратено по електронен път. На 26.06.2024 г. е подал жалба чрез Министерството на младежта и спорта до АССГ, която съдът с оспореното в настоящото производство определение е оставил без разглеждане като просрочена. Поддържа, че директорът на училището е издател на оспорения индивидуален административен акт, респективно е страна в производството по оспорването му и като такава не е лице, оправомощено да връчва и удостоверява датата на връчване на решението на министъра. При тези доводи счита, че срокът за обжалване на заповедта пред съда следва да се счита от датата на връчване на решението на министъра на младежта и спорта по електронен път на 18.06.2024 г., а не 10.05.2024 г. – тази, на която решението му е връчено при отказ от директора на училището. С допълнение към частната жалба от 15.11.2024 г. частният жалбоподател сочи, че в уведомлението на директора на [заличен текст] не е отразено, че заповедта на директора подлежи на обжалване и по съдебен ред, поради което следва да намери приложение разпоредбата на чл. 140, ал. 1 АПК и жалбата се явява подадена в срок. При тези доводи иска обжалваното определение да бъде отменено, а делото върнато на първоинстанционния съд за разглеждане по същество от друг състав. Ответникът по частната жалба – директорът на [заличен текст] гр. София, не изразява становище по нея. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страната, намира, че частната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й, приема следното: Първоинстанционното производство е образувано по жалба на В. К., действащ лично и със съгласието на родителите си, чрез пълномощника им, срещу решение № РД-09-290/25.04.2024 г. на министъра на младежта и спорта, с което е отхвърлена жалбата срещу заповед № 1132 от 02.02.2024 г. на директора на [заличен текст] гр. София, с искане решението и заповедта да бъдат отменени. С разпореждане № 12806 от 25.07.2024 г. по адм. дело № 6450/2024 г. на АССГ жалбата е оставена без движение, с указания да конкретизира предметът на оспорване и внесе следваща се държавна такса. С молба от 07.08.2024 г. оспорващият е уточнил, че жалбата е подадена срещу първоначалния административен акт - заповед № 1132 от 02.02.2024 г. на директора на [заличен текст] гр. София и е представил документ за внесената такса. От фактическа страна АССГ е приел, че със заповед № 1132/02-02.2024 г., издадена от директора на [заличен текст] гр. София, на основание чл. 259, ал. 1, чл. 203, ал. 2 ЗПУО на В. К., ученик в [заличен текст] клас в училището, е наложена санкция „предупреждение за преместване в друго училище“. На 08.02.2024 г. частният жалбоподател е уведомен по електронен път за постановената заповед, като в нея изрично е посочено, че може да се оспорва по административен ред пред министъра на младежта и спорта, на основание чл. 259, ал. 2, т. 3 ЗПУО, както и че може да се обжалва при условията и по реда на Административнопроцесуалния кодекс. С жалба с вх. № 26-00-101/39/20.02.2024 г. до министъра на младежта и спорта В. К., родител на непълнолетния В. К., е оспорил заповед № 1132/02.02.2024 г. на директора на учебното заведение, след което на оспорващия са давани няколкократни указания за отстраняване на нередовности, видно от писмо изх. № 26-00-101/59/18.04.2024 г. на министъра на младежта и спорта, също с указания за отстраняване на нередовности. На 19.04.2024 г., в изпълнение на указанията по чл. 87, ал. 1 АПК, е подадена коригирана жалба от В. К., лично и със съгласието на родителите си, по електронен път, с вх. № 06-00-101/60/22.04.2024 година. С решение № РД-09-290 от 25.04.2024 г. на министъра на младежта и спорта жалбата на В. К. срещу заповед № 1132/02.02.2024 г. на директора на [заличен текст] е отхвърлена. В решение е посочено, че подлежи на обжалване пред Административен съд – София-град в 14-дневен срок. С писмо с изх. № 1390 от 08.05.2024 г., директорът на учебното заведение е уведомил родителите на В. К., че с решение № РД-09-290 от 25.04.2024 г. на министъра на младежта и спорта е отхвърлена жалбата на В. К. срещу заповед № 1132/02.02.2024 г. и тя остава в сила. Писмото е връчено на 10.05.2024 г. на бащата В. К. при отказ да получи същото, като отказът е удостоверен с подписите на трима свидетели. Решение № РД-09-290 от 25.04.2024 г. на министъра на младежта и спорта е изпратено и по пощата на посочения в жалбата адрес като същото се е върнало непотърсено на 20.05.2024 г., изпратено е повторно чрез куриер на 23.05.2024 г., също върнато като непотърсено на 07.06.2024 година. С писмо изх. № 26-00-101/74/18.06.2024 г. на заместник министър на младежта и спорта, изпратено по електронен път, В. К. – баща на В. К., е уведомен за проведеното административно производство, за изпращаните съобщения във връзка с издаденото решение № РД-09-290 от 25.04.2024 г. на министъра на младежта и спорта, както и че предоставя решението, като същото да се счита за връчено по надлежния ред, изпратено по електронен път. За да постанови обжалваното определение, административният съд е приел, че министърът на младежта и спорта се е произнесъл в срока по чл. 97, ал. 1 АПК по жалбата на В. К. срещу заповед № 1132 от 02.02.2024 г. на директора на [заличен текст] гр. София. С писмо изх. № 1390/08.05.2024 г. на директора на учебното заведение, връчено на 10.05.2024 г. при отказ на бащата В. К., оформен с подписите на трима свидетели, оспорващият е уведомен за решението на министъра на младежта и спорта. Жалбата до съда е подадена на 26.06.2024 г., след изтичане на 14-дневният преклузивен срок за оспорване на административния акт пред съда. При това положение съдът е оставил без разглеждане жалбата на В. К. като просрочена и прекратил производството по делото. С молба от 30.09.2024 г. частният жалбоподател е поискал възстановяване на срока. С определение № 21450 от 28.10.2024 г. по делото административният съд е е отхвърлил искането по чл. 161, ал. 1 АПК. С определение № 2282 от 06.03.2025 г. по адм. дело № 12010/2024 г. на ВАС, пето отделение, е оставено в сила определението на първоинстанционния съд. Предвид изложените фактически и правни обстоятелства, обжалваното определение, предмет на настоящото касационно производство, е правилно като краен резултат, при следните допълващи и коригиращи мотиви: Съгласно чл. 97, ал. 1 АПК, в двуседмичен срок от получаване на преписката, когато е едноличен, и в едномесечен срок, когато е колективен, компетентният да разгледа жалбата или протеста орган се произнася с мотивирано решение, с което обявява оспорения акт за нищожен, отменя го изцяло или отчасти като незаконосъобразен или нецелесъобразен или отхвърля жалбата или протеста. В чл. 97, ал. 5 АПК е предвидено, че когато компетентният да разгледа жалбата или протеста орган не се произнесе в срока по ал. 1, законосъобразността на административния акт може да се оспори чрез административния орган, издал акта, пред съда, ако актът подлежи на оспорване по съдебен ред. Съгласно чл. 149 ал. 1 АПК, административните актове могат да се оспорят в 14-дневен срок от съобщаването им, като ал. 3 на същия член урежда, че когато актът, мълчаливият отказ или мълчаливото съгласие са били оспорени по административен ред, срокът по ал. 1, съответно по ал. 2, започва да тече от съобщението, че по-горестоящият административен орган се е произнесъл с решение, а ако органът не се е произнесъл - от крайната дата, на която е следвало да се произнесе. С оглед цитираната нормативна уредба и обстоятелството, че жалбата на оспорващия, подадена по административен ред, е постъпила в Министерството на младежта и спорта на 20.02.2024 г., следва, че от този момент е започнал да тече 14-дневният срок за произнасяне по чл. 97, ал. 1 АПК за горестоящия административен орган и същият е изтекъл на 05.03.2024 година. В тази връзка по правилото на 149, ал. 3 във връзка с ал. 1 АПК, 14 - дневният срок за обжалване на заповед № 1132/02.02.2024 г. на директора на [заличен текст] по съдебен ред е започнал да тече, считано от крайната дата, на която е следвало да се произнесе министърът на младежта и спорта по чл. 97, ал. 1 АПК, а именно 05.03.2024 г. Във връзка с последното и независимо от развилото се административно производство и произнасянето на горестоящия административен орган с решение № РД-09-290 от 25.04.2024 година след изтичане на инструктивния срок по чл. 97, ал. 1 АПК, то срокът за оспорване на заповедта на директора на учебното заведение по съдебен ред е изтекъл на 20.03.2024 година. Жалбата е подадена до съда, чрез Министерство на младежта и спорта едва на 26.06.2024 година, което е значително след изтичането на посочения срок. Тук трябва да се отбележи, макар да не се отразява на крайния извод за просрочие на оспорването, че неточно в определение № 2282 от 06.03.2025 г. по адм. дело № 12010/2024 г. на ВАС е посочено, че приложение намира правилото на чл. 149, ал. 3 вр. ал. 2 АПК и срокът за обжалване по съдебен ред е изтекъл на 08.04.2024 г., вместо на 20.03.2024 г., съгласно приложимата хипотеза на чл. 149, ал. 3 вр. ал. 1 АПК. Проведената процедура по чл. 87 АПК от горестоящия административен орган по отстраняване нередовността на подадената жалба по административен ред не води до различен извод относно началния момент на срока за обжалване пред съда по чл. 149, ал. 3 вр. ал. 1 АПК и съответно този на изтичането му. Ето защо е ирелевантен въпросът кога е връчено решение № РД-09-290 от 25.04.2024 г. на министъра на младежта и спорта, след като при всяко положение връчването му е извършено след изтичането на горепосочения краен срок за съдебно обжалване на заповедта. Приложението на разпоредбата на чл. 140, ал. 1 АПК, на която се позовава частният жалбоподател, също не обуславя друг извод. На първо място, както се посочи, уведомлението от 10.05.2024 г. е изпратено след изтичане на преклузивния срок за оспорване пред съда по чл. 149, ал. 3 вр. ал. 1 АПК. На следващо, доколкото в самата оспорена заповед само е посочено, че може да се обжалва при условията и по реда на Административнопроцесуалния кодекс, което не покрива изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 7 АПК, приложението на правилото по чл. 140, ал. 1 АПК за удължаване на срока на два месеца, означава, че най-късният момент, в който този срок е изтекъл е 07.05.2024 г. (пети и шести май са почивни дни), а жалбата до съда е подадена на 26.06.2024 година. Следва да се посочи, че с Тълкувателно решение № 6 от 30.06.2015 г. по т. д. № 4/2013 г. на ВАС е постановено, че съдебното оспорване по чл. 149, ал. 3 АПК не е допустимо, когато по-горестоящият административен орган, след изтичане на срока за произнасяне по чл. 97, ал. 1 АПК, се произнесе с решение, с което отхвърля жалбата или протеста срещу оспорения по административен ред индивидуален административен акт, каквато е и настоящата хипотеза. В настоящия случай жалбоподателят е подал жалбата си директно пред по-горестоящия административен орган, което още веднъж обективира яснота за началния момент на срока за произнасяне на горестоящия орган и съответно - за срока по чл. 149, ал. 3 вр. ал. 1 АПК. При последващо по-късно произнасяне с изричен акт на по-горестоящия административен орган, с който се отхвърля жалбата срещу първоначално издадения индивидуален административен акт, не започва да тече нов срок за съдебно обжалване, като това разбиране следва от характера на сроковете за обжалване по чл. 149, ал. 3 АПК, които са преклузивни, и с изтичането им правото да се оспори първоначалния административен акт се преклудира. Предвид изложеното, определението е правилно и следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на пето отделение,