Определение № 3064 от 09.06.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3469/2025 г.
ВКСII гражданско отделение09.06.2026 г.докладчик Коледжикова
Диспозитив
ДОПЪЛВА на основание чл. 248 ГПК определение № 2031 от 20.04.2026 г. по гр. д. 3469/2025 г. на ВКС в частта за разноските като: ОСЪЖДА С. Г. Я., ЕГН [ЕГН], Г. С. Я., ЕГН [ЕГН], действащ чрез законния си представител С. Г. Я., и С. З. С., ЕГН [ЕГН] да заплатят на Детска градина № 12 „Ян Бибиян“, гр.Варна, Булстат 000086782 сумата от 1073,71 /хиляда седемдесет и три 0,71/ евро – разноски в касационното производство. Определението e окончателно. Председател: Членове: 1. 2.
Мотиви
Производството е по реда на чл.248 ГПК. Образувано е по молба на Детска градина № 12 „Ян Бибиян“, гр.Варна за изменение на постановеното по чл.288 ГПК определение в частта за разноските, като се допълни същото и на молителя се присъдят направените за производството разноски, представляващи заплатено от страната адвокатско възнаграждение в размер 2100 лева. Ответниците по молбата правят възражение за прекомерност на заплатеното възнаграждение. За да се произнесе по молбата, настоящият състав на Върховния касационен съд, взе предвид следното: Молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК е процесуално допустима като подадена при спазване на едномесечния преклузивен срок по чл. 248, ал. 1 ГПК и от процесуално легитимирана страна. Разгледана по същество, молбата е частично основателна. В отговора на касационната жалба се съдържа искане за присъждане на разноски и са представени договор и извлечение от банкова сметка, от които се установява, че Детска градина № 12 „Ян Бибиян“, гр.Варна е заплатила на адв. Р. Е. сумата 2100 лева за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред ВКС и защита срещу подадената касационна жалба. На основание чл.78, ал.3 ГПК сторените разноски от страната следва да се възложат на касатора. При тези данни настоящият състав на IІ г. о. на ВКС приема, че са налице предпоставките по чл. 248, ал. 1 ГПК за допълване на постановеното определение № 2031 от 20.04.2026 г. – своевременно заявено искане за присъждане на разноски, представен договор за правна защита и съдействие и доказателства, че претендираните разноски действително са били направени. По размера на дължимото адвокатско възнаграждение: съдът намира за неоснователно релевираното на основание чл.78, ал.5 ГПК от касаторите възражение за прекомерност на претендираните разноски. Съгласно посочената норма основателността на възражението се преценява съобразно фактическата и правна сложност на делото. Преценката е за съотношението на цената на адвокатската защита и фактическата и правна сложност на делото. Фактическата сложност се обуславя от широк кръг обстоятелства, които се изследват и установяват в съдебното производство като релевантни към правния спор, а правната сложност произтича от преценката за основателността на претенциите. Съобразявайки вида на договорената дейност /процесуално представителство пред касационната инстанция/, фактическата и правна сложност на делото и защитавания интерес – цената на осъдителния иск е 30000 лева, настоящият състав намира, че договореното и заплатено възнаграждение не е прекомерно. Пред въззивната инстанция справедливият размер на възнаграждението по този иск е определено на 1525 лева. След преценка на всички релевантни в случая факти и обстоятелства, настоящият съдебен състав приема, че размерът на заплатеното възнаграждение за адвокат от 2100 лева за представителство пред последната инстанция не е прекомерен, затова същото следва да се заплати от касатора изцяло. Сумата се дължи в равностойност в евро - 1073,71 евро. Така мотивиран, Върховния касационен съд, състав на Второ гражданско отделение