Определение № 440 от 23.11.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3382/2020 г.

Производство по чл. 274, ал. 2, изреч. 2, във вр. с ал. 1, т. 1 от ГПК. Образувано е по частна жалба на „Ипокредит“ ООД срещу определение № 244/15.09.2020 г., постановено по гр. дело № 2398/2020 г. на Трето гражданско отделение на Върховния касационен съд (ІІІ-то гр. отд. на ВКС). С обжалваното определение е оставена без разглеждане подадената от жалбоподателя молба за отмяна на влязлото в сила решение № 263/12.03.2020 г. по гр. дело № 219/2020 г. на Плевенския окръжен съд (ПОС); и е прекратено производството по гр. дело № 2398/2020 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС. Частната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на обжалване определение на ВКС. В жалбата се излага оплакване за неправилност на обжалваното определение. Поддържа се, че ВКС не отричал принципната допустимост на отмяна по реда на чл. 303 от ГПК, когато в производството по обжалване действията или отказите на съдебния изпълнител да извърши определено изпълнително действие по чл. 435 и сл. от ГПК, наред с решаването на процесуалния въпрос, съдът се произнасял и по материалното право, какъвто според жалбоподателя бил в конкретния случай спорът относно собствеността и в частност – несеквестируемостта на процесния имот. В тази връзка жалбоподателят се позовава на определение № 4/01.02.2011 г. по търг. дело № 990/2010 г. на ІІ-ро търг. отд. на ВКС. В останалата ѝ част частната жалба съдържа подробни съображения за неправилност на влязлото в сила решение № 263/12.03.2020 г. на ПОС и за отмяна на същото на основание чл. 303, ал. 1, т. 4 от ГПК поради противоречие с друго влязло в сила решение на ПОС. Ответницата по частната жалба М. Г. Г. не е подала отговор на жалбата. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. С влязлото в сила решение № 263/12.03.2020 г. на ПОС, по жалба на М. Г. е отменено насочването на изпълнението по изп. дело № ... срещу имущество, което длъжницата счита за несеквестируемо, чрез изнасяне на публична продан на недвижим имот в [населено място], общ. Пордим, собственост на М. Г.. Съгласно задължителните указания, дадени с т. 3 от тълкувателно решение (ТР) № 7/31.07.2017 г. на ОСГТК на ВКС, решенията на окръжния съд, постановени по жалба срещу действията на съдебния изпълнител, не подлежат на отмяна по реда на гл. ХХІV от ГПК (чл. 303 и сл. от ГПК). Като се е позовал на тези задължителни указания по тълкуването и приложението на процесуалния закон съставът на ВКС, постановил обжалваното определение, правилно е приел, че молбата на жалбоподателя за отмяна на влязлото в сила решение на ПОС е процесуално недопустима. Позоваването на жалбоподателя на определение № 4/01.02.2011 г. по търг. дело № 990/2010 г. на ІІ-ро търг. отд. на ВКС е неоснователно, тъй като това определение е постановено преди и е в противоречие със задължителните указания, дадени с т. 3 от ТР № 7/31.07.2017 г. на ОСГТК на ВКС. Останалите доводи в частната жалба (за неправилност на влязлото в сила решение № 263/12.03.2020 г. на ПОС и за отмяна на същото на основание чл. 303, ал. 1, т. 4 от ГПК поради противоречие с друго влязло в сила решение на ПОС) нямат никакво отношение към процесуалната недопустимост на подадената от него молба за отмяна, която единствено е предмет на произнасяне както с обжалваното определение, така и с настоящото определение. Тези доводи на жалбоподателя биха били релевантни единствено ако молбата му за отмяна беше процесуално допустима и би била разгледана по същество по реда на на гл. ХХІV от ГПК (чл. 303 и сл. от ГПК). По изложените съображения, частната жалба е неоснователна, а обжалваното определение е правилно, поради което следва да бъде потвърдено. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение