Определение № 17 от 28.01.2021 г. на ВКС по гр. д. № 4250/2019 г.

Производството е по чл. 248, ал.1 ГПК. По молба по чл. 250, 251 ГПК настоящият състав на IV – г.о е постановил Решение от 02.01.2020 по в.гр.д.№ 180/2019 г. на АС - София, с което е оставена без уважение молба за допълване и тълкуване на Решение № 126/03.07.2020 г. по гр.д. № 4250/2019 г. по описа на ВКС. С молба вх.№ 279741/28.10.2020 г. Б. П. П., чрез адв. Д. К., моли да бъде изменено решението по чл. 250, чл. 251 в частта му за разноските. В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК насрещната страна – П. С. Р., не представя писмен отговор. Върховният касационен съд, тричленен състав на четвърто гражданско отделение, като прецени данните по делото, намира следното: С решение от 28.09.2020 г. настоящия състав на четвърто г.о. на Върховният касационен съд е оставил без уважение молба с вх. № 5928/27.07.2020 г. на П. Р. за тълкуване и допълване на решение от 03.07.2020 г. по гр.д. № 4250/2019 г. на ВКС. С настоящата молба Б. П. е поискал да се измени решението от 28.09.2020г. в частта за разноските, като му бъдат присъдени такива и за производството по тълкуване и допълване на решението. След преценка на обстоятелствата по делото, настоящият състав на ВКС намира, че молбата е неоснователна. Съгласно разпоредбата на чл. 81 ГПК, във връзка с чл. 78 ГПК, разноски се присъждат с акта, с който приключва производството на всяка инстанция и с който искът се уважава или отхвърля, респективно се прекратява производството по него, в които случаи възниква и отговорността за разноски. Нормите, уреждащи отговорността за разноски изчерпателно посочват случаите, когато такива се дължат, а при произнасяне по реда на чл.250 ГПК за допълване на решението или по реда на чл. 251 ГПК за неговото тълкуване, съдът не се произнася по съществото на спора, поради което не намира приложение разпоредбата на чл.81 ГПК. В случая с окончателният акт, с който е дадено разрешение на спора - решението от 03.07.2020 г. по гр.д. № 4250/2019, на молителя-жалбоподател в касационното производство, са присъдени направените от него в производството съдебно – деловодни разноски, но такива не се дължат според практиката на ВКС - определение № 200 от 9.05.2014 г. на ВКС по т. д. № 508/2012 г., I т. о., ТК и определение № 1314 от 17.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1097/2011 г., IV г. о., ГК, тъй като произнасянето за допълване и тълкуване обвързва всички страни по делото, независимо кой е инициирал производството. Предвид изложените съображения, съдът: