Определение № 255 от 28.09.2020 г. на ВКС по гр. д. № 4491/2019 г.

Производството е по чл.248 ГПК. Пред Върховния касационен съд делото е образувано по касационна жалба на „Национален дворец на културата – Конгресен център София” ЕАД, [населено място], срещу въззивно решение на Софийски градски съд № 3963 от 30.06.2019 г. по гр.д.№ 11379/ 2018 г., с което по предявен от И. М. П. против жалбоподателя иск, квалифициран по чл.422 ал.1 ГПК вр. чл.222 ал.3 КТ, е признато за установено, че „Национален дворец на културата – Конгресен център София” ЕАД дължи на И. М. П. сумата 7 809,20 лв, - обезщетение при пенсиониране с падеж по споразумение № С-474/ 04.10.2011 г. месеци февруари, март, април и май 2013 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 28035/ 2013 г. на Софийски районен съд. С определение № 172/ 13.03.2020 г., постановено по настоящето дело, въззивното решение не е допуснато до касационно обжалване. Това определение е влязло в сила от датата на постановяването му. Ответната по касационната жалба страна (ищец в основното производство) И. М. П. е поискал допълване на определението от 13.03.2020 г. в частта за разноските. Заявява, че присъждането им е претендирано с отговора срещу касационната жалба, че са приложени доказателства за сторени разходи за адвокатска защита в касационното производство и списък по чл.80 ГПК. Счита, че съдът е пропуснал да се произнесе по претенцията за разноски, който пропуск моли да бъде отстранен с издаване на определение за допълване на крайния акт. „Национален дворец на културата – Конгресен център София” ЕАД, [населено място] не взема становище по това искане. Съдът намира искането за допустимо, а разгледано по същество – и за основателно. И. М. П., като ответна по касационната жалба страна, е подал чрез адвокат отговор срещу нея, който съдържа изрично искане за присъждане на разноските в производството пред Върховния касационен съд. Към отговора са приложени списък на разноските, които се състоят в заплатен адвокатски хонорар – 1 350 лв – и доказателства за плащането му. По искането за присъждане на тези разноски съдът е пропуснал да се произнесе, поради което са налице предпоставките за допълване на определението, с което е приключило производството по делото. По изложените съображения и на основание чл.248 ГПК съдът