Определение № 6619 от 18.06.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6258/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на К. Ю. Т. срещу определение № 1658/08.05.2025 г., постановено по адм.д.386/2025 г. по описа на Административен съд – Плевен (АС-Плевен). Частният жалбоподател иска да бъде отменено обжалваното определение като излага изключително подробни съображения в подкрепа твърдението му, че председателят на Държавната агенция „Национална сигурност“ (ДАНС) не е разполагал с правомощия да издаде Заповед рег. № Чр-611/18.09.2024 г., поради което е формиран подлежащ на оспорване мълчалив отказ по молба вх. № РД-964/26.03.2025 г. В частната жалба са направени доказателствени искания Не претендира разноски. Ответникът не изразява становище по частната жалба. Не претендира разноски. Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени допустимостта на частната жалба и наведените в нея доводи, приема, че е допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: С обжалваното определение № 1658/08.05.2025 г., постановено по адм.д.386/2025 г. по описа на АС-Плевен е оставена без разглеждане жалбата на К. Ю. Т. против мълчалив отказ за издаване на индивидуален административен акт от председателя на ДАНС след влизане в сила на решение №14/27.02.2025 г., постановено по адм.д. С-53/2024 г. по описа на Върховния административен съд. Административният съд е приел, че липсва подлежащ на оспорване мълчалив отказ, защото за ответната страна не е възникнало задължение за произнасяне, поради което е налице хипотезата на чл. 159, т. 1 от АПК. Така постановеното определение е валидно, допустимо и правилно. Подробните фактически твърдения, съдържащи се в частната жалба, за които се иска събиране на допълнителни писмени доказателства са приети за доказани от първата инстанция. На практика частният жалбоподател оспорва правните изводи на АС-Плевен, които са формирани въз основа на посочените от него и в жалбата от 22.04.2025 г. обстоятелства. Наличието на свободни щатни бройки за длъжности, за чието изпълнение не е необходимо притежаването на разрешение за достъп до класифицирана информация не представлява обстоятелство, което е от значение за допустимостта на съдебния спор, поради което не се налага събиране на допълнителни доказателства в настоящото производство, което е с предмет само законосъобразността на определение № 1658/08.05.2025 г., постановено по адм.д.386/2025 г. по описа на АС-Плевен. Частният жалбоподател твърди, че председателят на ДАНС след влизане в сила на решение №14/27.02.2025 г., постановено по адм.д. С-53/2024 г. по описа на Върховния административен съд председателят на ДАНС е бил длъжен да се произнесе с изричен акт, с който да предприеме „компетентните мерки, съгласно нормативната уредба“, а с изрична молба от 25.03.2025 г. той е поискал това да бъде направено, поради което и е формиран мълчалив отказ за произнасяне по нея. От съдържанието и диспозитива на цитираното решение, с което по жалба на К. Т. се оставя в сила решение на Държавната комисия по сигурността на информацията, не се установява за председателя на ДАНС да е възникнало задължение да се произнесе с изричен индивидуален административен акт. Крайният резултат от този съдебен спор е стабилизиране на отказ на председателя на ДАНС за издаване на разрешение за достъп до класифицирана информация на частния жалбоподател. Извън предмета на това дело е съществуването, изменението или прекратяването на служебното правоотношение на К. Т. с ДАНС. В молбата от 25.03.2025 г. К. Т. не е поискал от председателя на ДАНС издаване на конкретен акт с конкретно съдържание, което да удовлетворява негово твърдяно право, а най-общо да се предприемат „компетентните мерки, съгласно нормативната уредба“. Правилно и обосновано с установените факти и приложимия материален закон, АС-Плевен е приел, че липсва мълчалив отказ, защото в закон не е предвидено задължение за председателя на ДАНС в подобни случаи да издава акт в определен срок. Съображенията в частната жалба относно компетентността на председателя на ДАНС да издаде Заповед рег. № Чр-611/18.09.2024 г. за прекратяване на служебното правоотношение на К. Т. биха имали значение в производство по нейното оспорване, но са без правно значение за допустимостта на жалба против мълчалив отказ за произнасяне по молба от 25.03.2025 г. по повод съдебно решение по спор относно законосъобразността на отказ за достъп до класифицирана информация. Действително притежаването на разрешение за достъп до класифицирана информация е от значение за служебното правоотношение на К. Т. с ДАНС, включително и по отношение заеманата от него длъжност и съществуването му, но молбата от 25.03.2025 г. не съдържа конкретно искане по повод служебното правоотношение на К. Т., по което за председателя на ДАНС да е възникнало законово задължение да се произнесе в определен срок. Във всички жалби и молби на К. Т. липсва ясно негово волеизявление, което да бъде квалифицирано като упражняване на конкретно право, което е отречено от председателя на ДАНС, респективно да е формиран подлежащ на оспорване мълчалив отказ поради липса на дължимо произнасяне. По изложените съображения обжалваното определение трябва да бъде оставено в сила като правилно, обосновано и законосъобразно. С оглед липса на претенция за разноски, разноски не следва да бъдат определяни. По изложените съображения, Върховният административен съд, пето отделение