Определение № 3927 от 17.07.2026 г. на ВКС по гр. д. № 272/2025 г.

Производството е по чл. 282 ГПК, вр. чл. 82 ГПК. Постъпила е по делото молба вх. № 14096/01.07.2026 г. от адв. К. М. като пълномощник на УМБАЛ „Проф. д-р Ст.Киркович” АД, гр. Стара Загора, с която се прави отново искане за възстановяване на внесената парична гаранция по повод спиране изпълнението на невлязлото въззивно решение по гр.д.№ 324/2024 г. на ОС-Стара Загора, постановено спирането с определение № 5485/27.11.2024 г. по ч. гр. д. № 4598/2024 г. на ІІ г. о. на ВКС. Предходна молба със същото искане е била оставена без уважение с определение по делото от 19.06.2026 г., което не е пречка искането да се заяви отново, по арг. от т. 3 на ТР № 6/ 23.10.2015 г. по тълк. д. № 6/2014 г., ОСГТК на ВКС. С молбата са приложени и писмени доказателства по твърдението, че всички дължими на ищеца в производството И. В. суми са й били заплатени, съшо и вземанията на държавата, както и пълномощното за адвоката, инкорпориращо и съгласие на изп.директор на болничното заведение проф.Й. сумата по гаранцията да бъде възстановена направо по банковата сметка на адв. К. М.. Настоящият касационен състав на ВКС по делото, компетентен да разгледа молбата съгласно р.ІІ, т.39 от Правилата за образуване, случайно разпределение и насрочване на делата във ВКС, като съобрази същата, приложенията към нея, и книжата по делото /изискано от съхраняващия го първоинстанционен съд/, намира следното: С определение № 5485/27.11.2024 г. по ч. гр. д. № 4598/2024 г. на ІІ г. о. на ВКС, е постановено спиране на изпълнението на невлязло в въззивно решение № 296/24.10.2024 г. по в. гр. д. № 324/2024 г. на ОС – Стара Загора. Спирането е обусловено от внесено парично обезпечениe, достатъчно да покрие размера на присъденото вземане от 7000лв. съгласно чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК – внесена е била от молителя УМБАЛ „Проф. д-р Ст.Киркович” АД на 20.11.2024 г. по сметка на ВКС сума по искането за спиране изпълнението в размер на 12572,79 лв. С определение по чл.288 ГПК с № 1416/20.03.2026 г. по настоящето касационно дело гр.д. № 272/2025 г. на ВКС, ІІ г.о., не е допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение № 296/24.10.2024 г. по в. гр. д. № 324/2024 г. на ОС – Стара Загора, в обжалваната му от УМБАЛ „Проф. д-р Ст.Киркович” АД, гр. Стара Загора част, в която искът по чл.49 ЗЗД на И. В. срещу болничното заведение е бил уважен за сумата 7000 лв. със законната лихва, с което въззивното решение влиза в сила в същата част. Цялата внесена сума за гаранция от 12 572,79 лв., превалутирана на 6428,37 евро съгласно ЗВЕРБ, е налична към момента по сметката на ВКС, съгласно направената служебна справка. Доколкото дължимият размер на обезпечението по чл. 282, ал. 2, т.1 ГПК и т. 1 на ТР № 6/2014 г. по тълк. д. № 6/2014 г., ОСГТК на ВКС възлиза на 7000 лв., а са внесени 12572,79 лв., касационният състав намира, че горницата над 7000 лв. – или сумата 5572,79 лв., е била надвнесена и подлежи на връщане, тъй като искането е направено в срока по чл. 82 ГПК. Сумата следва да се преведе по посочената в молбата банкова сметка на адвокат К. М., за което директорът на болничното заведение – залогодател и правоимащ да я получи, е направил изрично изявление едва с представеното към сега разглежданата молба пълномощно от 29.06.2026 г. За останалата част от внесената гаранция - за сумата 70000 лв., касационният състав отлага произнасянето си, тъй като установи необходимост от даване указания на молителя да представи доказателство, че на ищцата И. В. е заплатена сумата по присъденото обезщетение от 7000 лв., равностойна на 3579,05 евро, погасяването на която сума именно внесената гаранция обезпечава съгласно разясненията на горепосоченото ТР № 6/2014 г., тъй като такова доказателство не се намира сред приложените към молбата за връщане на гаранцията документи. Със сега разглежданата молба, вкл. и с преписите от нея и приложенията за насрещната страна, са приложени документи - платежни нареждания за плащане от болничното заведение на И. В. по банкова сметка на последната /посочена сметката в исковата молба/ на суми, които по размер и посочено основание за плащане, се отнасят към присъдените в полза на В. разноски по делото за първата, въззивната и касационната инстанции - съответно 536,86 евро на 26.03.2026 г., 383,47 евро на 26.03.2026 г. + 153 евро доплащане на 02.04.2026 г., и 766,94 евро на 26.03.2026 г., както и за плащане от болничното заведение по сметка на РС-Стара Загора на суми за държ. такса и разноски общо 3105,26 евро на 26.03.2026 г., и за издаване на изп. лист сума 2,56 евро на 27.03.2026 г. С изключение на последната сума, за другите са приложени по 2 различни образеца на нареждане за кредитен превод. Предвид изложеното, съставът на Второ гражданско отделение на ВКС