Решение № 5433 от 11.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14546/2018 г.

Решение № 5433 от 11.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14546/2018 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производство по чл. 160, ал. 6 от ДОПК и чл. 208 и сл. от АПК. Касаторът Е. Владимиров от [населено място], [улица], ЕГН [ЕГН] моли да бъде отменено Решение № 5661/08.10.2018 г., постановено по адм. дело № 1219/2018 г. по описа на АССГ, с което е отхвърлена жалбата му против ревизионен акт /РА/ № Р-22002316008558-091-001/23.10.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД па НАП С., потвърден с Решение № 31/09.01.2018 г. на директора на Дирекция "ОДОП", като неправилно. Поддържа, че РА е нищожен поради липса на материална и териториална компетентност на органите по приходите, извършили ревизията, както и на органа по приходите, който е възложил ревизията. Твърди се, че липсва надлежно подписване на РД И РА с електронен подпис в съответствие със Закона за електронния документ и електронния подпис. П. и неправилност на първоинстанционното решение поради допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата. Моли РА да бъде обявен за нищожен или да бъде отменен изцяло, като му бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба Директора на Дирекция "ОДОП" - С. чрез юрк. Горанов моли решението като правилно да бъде оставено в сила и да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, VIIІ отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата против РА № Р-22002316008558-091-001/23.10.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД па НАП С., потвърден с Решение № 31/09.01.2018 г. на директора на Дирекция "ОДОП", с който на жалбоподателя са установени задължения за довнасяне за 2011 г. в размер на 4559, 30, за 2012 г. в размер на 3 830, 28 лв., за 2014 г. в размер на 169, 60 лв., за 2015 г. в размер на 430, 22 лв. и съответните лихви за забава общо в размер на 4395, 04 лв. Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. От правилно установените факти съдът е направил обоснован извод за законосъобразно определяне на данъчните задължения на ревизираното лице в РА. Обсъдил е възраженията и доводите на ревизираното лице, които се повтарят и в касационната жалба и е достигнал до правилни изводи за тяхната неоснователност, които се споделят напълно от настоящата инстанция и не следва да бъдат повтаряни. Правилно е преценено от съда, че РА е валиден, издаден е в установената от закона форма и съдържание, не е налице липса на съществен реквизит, мотивиран е и е подписан с електронен подпис. О. това същият е издаден при недопускане на съществени нарушения на административнопроизводствените правила предвидени в ДОПК, водещи до липса на волеизявление, както и от компетентен орган - по материя, по място и по степен. Правилен е изводът на съда, че са налице обстоятелствата по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК за провеждане на ревизията по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК и определяне на данъчната основа по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК предвид установеното несъответствие между доходите и разходите, което не е малозначително. По отношение началното салдо ревизираното лице не е ангажирало нито пред органа по приходите, нито пред първата съдебна инстанция надлежни доказателства, от които да може да се направи извод, че възприетата паричната сума за начално салдо е в друг, по-голям размер. Не се доказва защитната теза на жалбоподателя относно извършените преводи по негова сметка от ЕТ "М. Владимирова". Няма представени доказателства за отразяване в счетоводството на ЕТ на извършените разходи – основание за извършване на превода, заповеди за командировка, касаещи преводите на парични суми и документи за служебен аванс, както и разходооправдателни документи по извършените парични преводи. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно в размер 931 лв. за касационната инстанция. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, VIIІ отделение,