Определение № 5305 от 29.04.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4257/2024 г.
ВАСВторо отделение29.04.2024 г.докладчик Галина Солакова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 1058 от 25.03.2024 г. по адм. дело № 242/2024 г. на Административен съд - Велико Търново, в частта, с която е оставено без уважение искането на "Индустриална техника" ЕООД за спиране изпълнението на заповед №РД 22-1079/06.06.2022г. на кмета на Община Велико Търново. ОСЪЖДА "Индустриална техника" ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.Велико Търново и [ЕИК] да заплати на Община Велико Търново сумата 100 /сто/ лева, разноски. Определението е окончателно. Вярно с оригинала, Председател: /п/ ГАЛИНА СОЛАКОВА секретар: Членове: /п/ МАРИЕТА МИЛЕВА /п/ БРАНИМИРА МИТУШЕВА
Мотиви
Производството е по реда на чл. 229, ал. 1, т. 2 и сл. АПК. Образувано е по частна жалба на "Индустриална техника" ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.Велико Търново, чрез адв. Бакалова и адв. Атанасов, против определение № 1058 от 25.03.2024 г. по адм. дело № 242/2024 г. на Административен съд - Велико Търново, в частта, с която е оставено без уважение искането за спиране изпълнението на заповед №РД 22-1079/06.06.2022г. на кмета на Община Велико Търново до решаване на делото с влязъл в сила съдебен акт по висящото исково производство с правно основание чл.292 АПК. С доводи за незаконосъобразност се претендира отмяна на определението ведно със законните последици. Ответникът кмет на Община Велико Търново, чрез юрк. Йонкова, в писмен отговор по частната жалба, излага доводи за нейната неоснователност и моли за оставяне в сила на определението. Претендира разноски- юрк.възнаграждение. Върховният административен съд, второ отделение, като взе предвид, че частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК и от надлежна страна, намира същата за процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Обжалваното определение е постановено по реда на чл. 293, ал. 4 АПК във висящо исково производство, образувано по искова молба на настоящия частен жалбоподател по установителен иск с правно основание чл.292 АПК за признаване за установено, че не дължи изпълнение на заповед №РД 22-1079/06.06.2022г. на кмета на Община Велико Търново, с която е разпоредено премахване на незаконен строеж на основание чл.225, ал.2, т.2 ЗУТ „разширение на едноетажна постройка“, определена като „разтоварище“. За да остави без уважение заявеното в исковата молба особено искане за спиране на изпълнението, първоинстанционният съд е приел,че не се сочат доказателства за настъпване на „значителна и трудно поправима вреда“ по смисъла на чл. 293, ал. 4 АПК. Определението е обосновано и съобразено с доказателствата по делото. Разпоредбата на чл. 293, ал. 4 АПК дава възможност на съда при предявен иск по чл. 292 АПК, да постанови спиране на принудителното изпълнение до разрешаване на спора, ако то би могло да причини на ищеца значителна и трудно поправима вреда. В случая са налице две от кумулативно изискуемите предпоставки по чл. 293, ал. 4 АПК за спиране на изпълнението - висящо исково производство по чл. 292 АПК и образувано изпълнително производство срещу ищеца, видно от покана за доброволно изпълнение от 16.10.2023 г. Не е налице обаче, както правилно е приел административния съд, третата предпоставка, а именно: да е установено, че изпълнението би могло да причини на ищеца значителна и трудно поправима вреда, т.е. такава вреда, която не е естествена последица от премахване на незаконния строеж. Изложените доводи както в особеното искане за спиране в исковата молба, така и в частната жалба, касаят евентуални неудобства за жалбоподателя при упражняване на дейността му и не съставляват "значителни или трудно поправими вреди" по смисъла на визираната по-горе разпоредба. Размерът на евентуалните вреди е пряко обвързан с преценката за тяхната значителност, т. е. преценката е обвързана с установения евентуален размер на вредата. В тази връзка не се сочат доказателства. Единствено са въведени индиректни доводи за "трудно поправима вреда", тъй като премахването на разтоварището ще се отрази негативно на дейността на дружеството, което обаче не може да обоснове третото изискване по чл. 293, ал. 4 АПК, тъй като не се касае за цялостно препятствие за упражняване на дейността, а за затрудняване на дейността и необходимостта от нейната реорганизация. Останалите доводи в частната жалба преимуществено са относими към съществото на спора, а не към правилността на обжалваното определение, която е предмет на настоящия съдебен контрол, поради което се явяват ирелевантни и не следва да се обсъждат. Предвид изложеното обжалваното определение следва да се остави в сила. С оглед изхода на делото и своевременно заявената претенция за разноски от ответника, "Индустриална техника" ЕООД дължи юрк. възнаграждение в минимален размер от 100лв, определен по реда на чл.78,ал.8 ГПК във връзка с чл.37 от ЗПП и чл.24 от Наредба за заплащане на правната помощ. Водим от горното Върховният административен съд, второ отделение