Определение № 2861 от 01.06.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1717/2026 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба вх. №4265/02.03.2026г. на А. К. Х., В. К. Х. и К. Х. К., чрез адв.Р., срещу определение №983/27.02.2026г. по гр. д. №619/2026г. по описа на Върховния касационен съд, ГК, II г.о., с което е оставена без разглеждане подадената от тях частна касационна жалба срещу определение №2868/04.11.2025г. по в. ч. гр. д. №2749/2025г. на Софийския апелативен съд. Според жалбоподателите обжалваното определение е неправилно, поради което молят за неговата отмяна. В срока по чл.276, ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор от С. В. Б., Й. И. М., Т. М. М., Б. И. К.-Р., Г. С. А.-П., Н. С. П., П. И. М., Д. Д. Б., Н. Й. Г., чрез адв. В. В., в който са изложени съображения за неоснователност на частната жалба. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения: За да остави без разглеждане частната касационна жалба, съставът на Върховния касационен съд е приел, че с обжалваното пред него определение на Софийския апелативен съд е оставено в сила протоколно определение от 18.03.2025г., постановено по гр. д. №1451/2024г. на Софийския градски съд, с което без разглеждане е оставена подадената от А. К. Х., В. К. Х., Л. Х. Х. и К. Х. К. въззивна жалба срещу решение от 17.09.2019г. по гр. д. №3570/2012г. на Софийския районен съд и производството по делото е прекратено. Позовавайки се на ТР №2/23.06.2022г. по тълк. дело №2/2018 г. на ОСГТК на ВКС, според което определението на апелативен съд, с което е потвърдено преграждащо развитието на производството определение или разпореждане на окръжен съд като въззивна инстанция, не подлежи на касационно обжалване, съдът е приел, че частната касационна жалба е процесуално недопустима и я е оставил без разглеждане. В случая съставът на САС е потвърдил преграждащото определение на СГС, постановено за първи път от окръжен съд като въззивна инстанция, с което без разглеждане е оставена въззивна жалба срещу първоинстанционното решение поради недопустимост на същата и е прекратено производството по делото. В хипотезата на чл.274, ал.2, изр.1, пр.2 ГПК апелативните съдилища се произнасят като второстепенни съдилища, при пълен въззив, като разполагат с функционалната компетентност да разгледат спорния процесуален въпрос, не и спора по същество. Липсва разпоредба предвиждаща техните актове, в това число и преграждащите производството определения, от своя страна да подлежат на обжалване, поради което следва извод, че определение на апелативен съд, постановено по чл.274, ал.2, изр. 1, пр. 2 ГПК, с което е потвърдено преграждащо развитието на производството определение или разпореждане на окръжен съд като въззивна инстанция, не подлежи на касационно обжалване. В този смисъл е и възприетото в ТР №2 от 23.06.2022г. по т. д. № 2/2018г. на ОСГТК на ВКС. Предвид гореизложеното, обжалваното определение, с което частната жалба срещу неподлежащ на касационно обжалване въззивен акт е била оставена без разглеждане, следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение