Определение № 50003 от 09.01.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3503/2022 г.

Производството е по реда на чл. 248 ГПК. Образувано е по молба вх.№ 509262/16.11.2022 г. на П. Н. С. от [населено място] за изменение на определение № 50233 от 24.10.2022 г. по ч. гр. д. № 3503/2022 г. на Върховния касационен съд, ІІ г. о., в частта му за разноските, като се прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на присъдените разноски за адвокатско възнаграждение. Ответникът по молбата М. Б. Х. счита същата за неоснователна. Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о., за да се произнесе взе предвид следното: С посоченото определение е оставена без разглеждане частната касационна жалба на П. Н. С. срещу определение № 247 от 14.06.2022 г. по в. ч. гр. д. № 223/2022 г. на Великотърновския апелативен съд, с което е оставена без уважение жалбата на касаторката против определение № 309 от 07.04.2022 г., постановено по гр. д. № 849/2021 г. на Великотърновския окръжен съд, с което не е уважено направеното от нея възражение за неподсъдност на делото по чл. 119, ал. 4 ГПК и на основание чл. 78, ал. 4 ГПК същата е осъдена да заплати на ответницата по жалбата М. Б. Х. сумата 700 лв. разноски за адвокатско възнаграждение. Молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество тя е неоснователна. Правото на разноски по делото е имуществено право на страната, която е постигнала позитивен правен резултат в рамките на спора по същество, респ. при обжалване пред съответната съдебна инстанция, тъй като съгласно чл. 81 ГПК разноски се дължат за всяка една от съдебните инстанции. Съгласно чл. 78, ал. 4 ГПК ответникът има право на направените по делото разноски и при прекратяване на делото. С разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК е предвидена възможността да бъде намалено заплатеното от страната възнаграждение на адвокат в случаите, когато то е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. Съгласно ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, т. 3, при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер. С действащия Граждански процесуален кодекс са заложени нови принципни положения, свързани с по-големи изисквания към професионализма и качествата на процесуалния представител и с по-голямата му отговорност към подготовката и воденето на делото в касационната инстанция. За редовността на касационната жалба е предвидено изрично изискването за приподписването ѝ от адвокат /юрисконсулт/ -арг. от чл. 284, ал. 2 ГПК, а на основание чл. 287, ал. 1 ГПК това изискване си прилага и за отговора на касационната жалба, с цел юридическа прецизност и защита в по-висока степен интересите на страните. Тези завишени изисквания дават основание да се направи извод за ролята на процесуалния представител за обезпечаване спазването на законовите изисквания и ефективна правна защита и съответно възможността да се договарят адекватни на тези изисквания, по-високи адвокатски възнаграждения. Прекомерността на заплатеното от страната възнаграждение за адвокат следва да бъде изследвана и съпоставена с минимално дължимия хонорар, съгласно чл. 36 ЗА, във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 7 и чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, който в случая е в размер на 498,33 лв., и с оглед действително осъществената защита в производството пред ВКС и фактическата и правна сложност на спора не е налице прекомерност на заплатения адвокатски хонорар. Депозираният отговор на частната касационна жалба съдържа искане да не бъде допускано касационното обжалване, като е даден отговор на поставените в приложението въпроси и съображения на касаторката, направен е анализ на съдебната практика и е обосновавано поддържаното становище за липсата на основанията за допускане на касационното обжалване. С оглед изложеното молбата по чл.248 ГПК следва да бъде оставена без уважение. По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г. о.,