Решение № 2819 от 13.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6869/2025 г.

Производството е по чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на министъра на околната среда и водите, чрез юрисконсулт Тодорова, срещу решение № 15221 от 06.05.2025 г., постановено по адм. дело № 3710/2020 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отменено негово решение № 226/05.11.2019 г. и делото като преписка е върнато за ново произнасяне. С доводи за неговата неправилност като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, иска отмяната му и постановяване на друго по съществото на спора, с което се отхвърли жалбата срещу оспореното пред съда негово решение. Иска присъждане на разноските по делото и юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по жалбата, „Матглас“ ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. София, чрез адвокат Влайков в писмен отговор и в съдебно заседание взема становище за неоснователност на жалбата и правилност на обжалваното решение. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба и неправилност на обжалваното решение. Касационната жалба е допустима, като подадена в срок, от надлежна страна, за която обжалвания съдебен акт е неблагоприятен. Производството пред административния съд се е образувано по жалбата на „Матглас“ ЕООД, против решение № 226/05.11.2019 г. на министъра на околната среда и водите, с което на основание чл. 68, т.3, т. 3а и т. 4, от Закона за водите (ЗВ) е отказал издаване на разрешително по подаденото от „Матглас“ ЕООД заявление за ползване на акваторията на язовир „Въча“ с цел „несамоходна плаваща база Б-126 „Татяна“. За да постанови този отказ, административния орган при извършената преценка на искането по чл. 62, ал. 1 ЗВ е приел, че водоползването е несъвместимо с предназначението на язовира за питейно-битово водоснабдяване, с оглед характеристиките на водното тяло съгласно Плана за управление на речните басейни в Източнобеломорски район за периода 2016-2021 г. (ПУРБ 2016-2021 г.) и определените спрямо него в същия план мерки и предвиждания. С обжалваното решение съдът е отменил оспореното решение. За да постанови този резултат е приел, че е издадено от компетентен административен орган, в изискуемата се от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, но при неправилно приложение на закона. Този извод основава на това, че в хода на производството, с влязло в сила съдебно решение е отменен Плана за управление на речните басейни (ПУРБ) в Източнобеломорски район за периода 2016-2021 г. и Национална програма за изпълнението му, приети с решение на Министерския съвет в частта му, с която са предвидени мерки по отношение на водно тяло – язовир „Въча“ за опазване на повърхностните води, предназначени за питейно-битово водоснабдяване, относно действия 3 и 4 на които оспорения административен акт се основава. Отделно от това съдът е приел, че доводите на административния орган за постановяване на отказа, за несъвместимост на искането спрямо обществените интереси и неспазени цитирани норми на националното законодателство са бланкетни и голословни. Както в преценката по чл. 62 ЗВ като неразделна част от оспореното решение така и в самото решение органът цитира текстове на приложими норми. Единственият надлежно мотивиран довод е само този за несъвместимостта на заявлението с ПУРБ. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Неоснователни са доводите в касационната жалба за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Правото на участие на страната в съдебното производство не е нарушено, решението е мотивирано съгласно изискванията на закона. Съгласно разпоредбите на чл. 68, т. 3, т. 3а и т. 4 ЗВ, на която се основава обжалваното пред съда решение на министъра на околната среда и водите, органът по чл. 52, ал. 1 ЗВ отказва издаване на разрешително, когато: върху водовземането и/или ползването на съответния воден обект са наложени ограничения, с които целта на искането е несъвместима; по реда на чл. 62 е установена невъзможност за задоволяване на искането; не са спазени изискванията, посочени в закона. В случая при неправилно приложение на закона е прието, че единственото фактическо основание за издаване на отмененото решение са постановените с ПУРБ 2016-2021 г. мерки и действия за опазване на повърхностните води на язовир “Въча“, предвиден за питейни нужди, отменени с влязло в сила съдебно решение, съответно, че органът бланкетно е посочил в акта си наличие на нарушен обществен интерес по смисъла на чл. 49, ал. 1, т. 4 ЗВ, а именно когато се създава опасност от въздействие върху качеството на водите и върху защитени територии. Като фактически и правни основания за постановяване на обжалвания административен акт издателят му е посочил, освен отменените мерки и действия по ПУРБ 2016-2021 г. и разпоредбите на чл. 116, ал. 1 и ал. 2, т. 2 и т. 3 ЗВ, чл. 119, ал. 2 и чл. 49, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ЗВ, като е цитирал и съдържанието на тези законови разпоредби, с което е обосновал и обстоятелството, че причина за постановения отказ са не само отменените мерки по ПУРБ, но най-вече обстоятелството, че защитата на обществения интерес налага отказ да бъде издадено исканото разрешително. Видно от изложените мотиви от административния орган, съдържащи се в обжалвания административния акт, плаващите бази, ползвани като места за отдих и туризъм в язовира, са счетени за потенциален източник на замърсяване на водите в язовира и е прието за несъвместимо разполагането им с начина на ползването му – за питейно-битово водоснабдяване, поради потенциалната опасност от негативни въздействия върху качеството на водите. Именно с цел опазване качеството на предвидените за питейно-битови нужди води на язовир Въча чрез мерките, предвидени в разпоредбите на чл. 116 и чл. 119 ЗВ, както и с оглед защита на обществения интерес и за да се предотврати всяка потенциална опасност от бъдещо влошаване на химичното и екологично състояние на повърхностните води и намаляване необходимостта от допълнителното им пречистване преди използването им за питейни нужди, е издадено оспореното пред съда решение на министъра на околната среда и водите, с което е отказано издаване на разрешителното за водоползване на обект за несамоходна плаваща база Б-126 „Татяна“ в язовир “Въча“. За да е налице „нарушаване на обществен интерес“ по смисъла на чл. 49, ал. 1, т. 4 ЗВ, е достатъчно в резултат на водовземане или ползване да се създаде опасност от негативни въздействия върху качеството на водите, не е необходимо в настоящия случай да се доказва вече настъпило замърсяване от конкретното водоползване. Посочено е в обжалвания пред съда акт, че с ПУРБ в Източнобеломорски район за басейново управление за периода 2016-2021 г. язовир "Въча е определен като самостоятелно силно модифицирано повърхностно водно тяло с код BG3MA600L.133, с умерен екологичен потенциал и в добро химично състояние, което е включено в регистъра на зоните за защита на повърхностните води, предназначени за питейно-битово водоснабдяване. За водното тяло с плана е поставена екологична цел „постигане на добро състояние по амониеви йони, опазване на доброто химично състояние и предотвратяване влошаването му. Частичната отмяна на мерките от съдържанието на плана не води до отпадане на правомощието на органа да приложи чл. 68, ал. 1, т. 3, т. 3а и т. 4, според които разпоредби се отказва издаване на разрешително когато върху ползването са налице ограничения несъвместими с предназначението на водите на язовира, установена по реда на чл. 62 невъзможност за задоволяване на искането и несъответствие с изискванията, посочени в закона. При извършените установявания правилно административният орган е приел, че несамоходната плаваща база е несъвместима с ползването на язовира за питейно битови нужди като потенциален източник на замърсяване на водите. С оглед гореизложеното съдът намира, че като е приел незаконосъобразност на оспорения пред него административен акт, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено, като вместо него се постанови друго по съществото на спора, с което се отхвърли жалбата на „Матглас“ ЕООД против решение № 226 от 05.11.2019 г. на министъра на околната среда и водите, като неоснователна. При този изход на спора основателно е искането на касационния жалбоподател за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и разноски, изразяващи се във внесена държавна такса в размер на 35.79 евро (70 лева). На основание чл. 143, ал. 3 АПК, чл. 37 от Закона за правната помощ, чл. 8, ал. 2 и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ следва да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 евро. Водим от горните мотиви и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ и чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, трето отделение