Определение № 12887 от 27.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9595/2024 г.

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК, във връзка с чл. 144 АПК. Образувано е по искане с молба на „Фундамент“ ООД –гр. Пловдив, подадено чрез пълномощника адв. Е. Харитова, за допълване на постановеното по делото определение в частта за разноските. Претендира се присъждане на разноските, които страната е направила в производствата пред двете съдебни инстанции. Ответникът – кметът на община Пловдив, чрез пълномощника си гл. юрк. А. Ангелов, е представил отговор със становище за неоснователност на искането. За да се произнесе по искането, с което е сезиран, Върховният административен съд, състав на второ отделение, взе предвид следното: Искането е подадено от надлежна страна и в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, поради което е процесуално допустимо. Разгледано по същество, искането е неоснователно. Производството по настоящото дело е образувано по частна жалба на „Фундамент“ ООД против определение № 6276/11.07.2024 г. по адм. дело № 946/2024 г. по описа на Административен съд – Пловдив, с което е оставена без разглеждане жалбата на дружеството срещу мълчалив отказ на кмета на община Пловдив да издаде заповед по чл.135 ЗУТ за разрешаване изработването на проект за изменение на ПУП-ПРЗ за ПИ с идентификатор 56784.509.156, част от УПИ І, кв.1 на гр. Пловдив и е прекратено производството по делото. С постановеното от касационния съд определение № 11104/17.10.2024г., предявената частна жалба е уважена, като е отменено оспореното прекратително определение и на осн. чл.236 вр. с чл. 221, ал.2,пр.2 АПК, делото е върнато на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия по предявената жалба срещу административния отказ на органа. С частната жалба, пълномощникът на дружеството - касатор е направил искане за присъждане на „сторените разноски пред инстанциите“ /цитат/ и е представил доказателства за разноските в касационното производство. С постановеното определение, касационната инстанция не се е произнесла по искането за разноски на частния жалбоподател. При така изложените факти, настоящият съдебен състав счита, че искането, с което е сезиран, е за допълване на определението в частта за разноските, както правилно е посочил искателят. Преценено по същество с оглед правния резултат от оспорването на прекратителното определение, предявеното искане е неоснователно. С определението, чието допълване е поискано, касационната инстанция е върнала делото на административния съд за продължаване на процесуалните действия по жалбата срещу оспорения административен отказ, поради което по претенциите на страните за разноски, включително за настоящата инстанция следва да се произнесе първоинстанционния съд съгласно разпоредбите на чл. 226, ал. 3 във връзка с чл. 236 АПК. По изложените мотиви, искането на „Фундамент“ ООД за допълване на постановеното по делото определение в частта за разноските следва да се отхвърли. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,