Определение № 4681 от 15.04.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2821/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229, ал. 1, т. 1 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба от А. Иванов от гр. Велико Търново подадена чрез пълномощника адв. Йонев срещу определение № 11/03.01.2024 год. постановено по адм. д. № 704/2023 год. по описа на Административен съд – Велико Търново. Изложени са доводи за неправилност на обжалвания акт. Жалбоподателят счита, че спортните федерации са организации по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на АПК, поради което решенията им имат характер на административни актове и подлежат на обжалване пред административните съдилища. Според жалбоподателя разпоредбите на Закона за юридическите лица с нестопанска цел /ЗЮЛНЦ/ не намират приложение, тъй като са приложими тези на специалния Закон за физическото възпитание и спорта /ЗФВС/. В частната жалба е посочено, че разпоредбата на чл. 25, ал. 1, т. 12 от ЗЮЛНЦ вр. чл. 148 от АПК не изключва оспорването на административния акт пред съда без преди това да е обжалван по административен ред. Моли съдът да отмени първоинстанционното определение и да върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът Сдружение „Българска федерация плувни спортове“ /Сдружението, БФПС/ чрез пълномощника адв. Стоева в писмен отговор изразява становище за неоснователност на частната жалба. Моли съдът да остави без уважение частната жалба и да потвърди оспореното определение. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира частната жалба за подадена от надлежна страна, в предвидения в закона преклузивен срок, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на оспорване, поради което същата е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на определението за валидност, допустимост и правилност е неоснователна. Производството пред Административен съд Велико Търново е образувано по жалба на А. Иванов от гр. Велико Търново чрез процесуалния представител адв. Йонев против решение на Управителния съвет на Сдружение „Българска федерация плувни спортове“, с което Иванов, в качеството му на картотекиран състезател на ПСК „Черно море“ гр. Варна е наказан с лишаване от състезателни права за срок от 3 /три/ години и му е наложена парична глоба в размер на 2 000 / две хиляди/ лева. С обжалваното определение първоинстанционният съд е оставил без разглеждане подадената жалба и е прекратил производството по делото. Изложени са мотиви, че обжалваното решение няма характер на административен акт и не подлежи на съдебен контрол по реда на АПК. След анализ на относимата нормативна уредба първоинстанционният съд е приел, че решенията на органите на Сдружението, включително на Управителния съвет, произтичащи от вътрешни актове по чл. 28, ал. 1 от ЗФВС, не представляват административни актове по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК вр. § 1, т. 1 и т. 2 от ДР на АПК. Същите не подлежат на пряк съдебен контрол, с изключение на решенията на Общото събрание на Сдружението, които подлежат на такъв, но не по реда на АПК, а по този на чл. 25, ал. 6 от ЗЮЛНЦ. Определението е правилно. Специалният Закон за физическото възпитание и спорта е направил ясно разграничение между държавните органи за управление на физическото възпитание и спорта, визирани в Глава втора от закона и спортните организации по Глава трета. Съгласно чл. 27, ал. 2, т. 2 от ЗФВС лицензираната спортна федерация (каквато в случая е БФПС) може да предоставя, прекратява и отнема състезателните права на спортистите. Нормата на чл. 28, ал. 1, т. 4 от същия закон предвижда, че спортната федерация осъществява дейността си въз основа на приети от нея правила за статута на спортистите аматьори и професионалните спортисти и за придобиване, прекратяване и отнемане на състезателните права, освен ако е многоспортова федерация, което е израз на принципа за самоуправление. Обжалваното решение по т. 1 от Протокол № 12 от заседание на Управителния съвет на Сдружение „Българска федерация плувни спортове“ проведено на 27.09.2023 год. не притежава белезите на административен акт и не подлежи на контрол по реда на АПК. Решението е взето на основание чл. 18, ал. 13 вр. ал. 16 от Устава на Сдружението, съгласно които „БФПС чрез своя управителен орган осъществява дейност по взимане на решения за наказания на спортисти, треньори и ръководители на клубове за допускане на груби нарушения на правилници, наредби и други нормативни документи, уреждащи дейностите по развитието на плувните спортове, спортният морал и поведението в обществото“ (ал. 13) и „БФПС чрез своя управителен орган наказва с материални и морални санкции състезатели, треньори и ръководни спортни деятели от ПК – нейни членове, както и самите ПК, като юридически лица за неспазване на задължения и извършване на нарушения на настоящия Устав, правилници, наредби, актовете на БФПС и решения на УС, по съответен ред“ (ал. 16). Съгласно чл. 32, ал. 2 от Устава управителен орган на БФПС е Управителният съвет (УС). Видно от чл. 22, ал. 1 и ал. 2 от приложения Правилник за предоставянето, прекратяването, отнемането на състезателни права и за регламентиране на статута на спортистите състезателните права на спортистите по плувни спортове могат да бъдат отнети или прекратени от БФПС, като мерките се налагат от УС. В устава на сдружението е посочен органът, който е компетентен да разгледа и съответно да отмени решение на друг орган на сдружението, включително на УС. Налице е определен от федерацията ред, по който се разглеждат споровете, относно актовете на УС. Съгласно чл. 68, ал. 1 от Устава решенията на органи на БФПС, които противоречат на законите, Устава или предходни решения на ОС, могат да бъдат оспорвани пред Общото събрание (ОС) от заинтересувани членове или органи на БФПС по предвидения в Устава ред. Съгласно чл. 37, ал. 1, т. 9 от Устава Общото събрание отменя решения на други органи на БФПС, които противоречат на закона, устава, или други вътрешни документи, регламентиращи дейността на федерацията. Според чл. 37, ал. 4 от Устава решенията на органите на федерацията, които са взети в противоречие със закона, Устава или предходно решение на Общото събрание, могат да бъдат оспорвани пред Общото събрание по искане на заинтересуваните членове на БФПС, или на негов орган, отправено в едномесечен срок от узнаването им, но не по-късно от една година от датата на вземането на решението. Чл. 37, ал. 3 от Устава предвижда, че решенията на Общото събрание подлежат на съдебен контрол относно тяхната законосъобразност и съответствие с Устава, а чл. 68, ал. 2 посочва, че отнасянето към граждански съд, преди изчерпване на процедурите на спортното правосъдие в рамките на БФПС се счита за нарушение на устава. Спорните федерации са сдружения с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност (чл. 18, ал. 1 от ЗФВС) и на съдебен контрол за законосъобразност и съответствие с устава подлежат само решенията на общото събрание, съгласно чл. 25, ал. 4 и ал. 6 вр. чл. 37, ал. 1 от ЗЮЛНЦ. Разпоредбата на чл. 25, ал. 5 от ЗЮЛНЦ предвижда, че решенията на органите на сдружението, които са взети в противоречие със закона, устава или предходно решение на общото събрание, могат да бъдат оспорвани пред общото събрание по искане на заинтересуваните членове на сдружението или на негов орган, отправено в едномесечен срок от узнаването им, но не по-късно от една година от датата на вземане на решението. Съгласно чл. 25, ал. 1, т. 12 от ЗЮЛНЦ в правомощията на общото събрание е да отменя решенията на другите органи на сдружението. Решенията на общото събрание на сдружението на основание чл. 25, ал. 4 и ал. 6 от ЗЮЛНЦ подлежат на съдебен контрол пред съответния окръжен съд по седалището на сдружението, като споровете могат да бъдат повдигани от всеки член на сдружението или на негов орган, или от прокурора в едномесечен срок от узнаването им, но не по-късно от една година от датата на вземане на решението. Видно от изложеното по-горе е, че със законова разпоредба не е извършено овластяване на органи на спортната федерация с административни правомощия, поради което доводът, че е налице акт на друг овластен със закон орган или организация по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК във вр. с § 1, т. 1 и т. 2 от ДР е неоснователен. Правомощията произтичат от Устава, т. е. следват от договор, поради което редът за контрол по АПК е неприложим. Правното положение и дейностите, с които са натоварени спортните федерации, изключва приеманите от тях и от органите им актове да бъдат квалифицирани като административни такива, за които е приложим редът за контрол по АПК. Анализът на горепосочените норми налага извод, че с Устава на Сдружението в качеството му на многостранен договор, чрез които участниците в същото определят дейността си, органите, чрез които ще се осъществява дейността, реда и правилата за оспорване на решенията на органите на сдружението, не могат да бъдат предоставени властнически, административни правомощия на органите на сдружението по смисъла на § 1, т. 1 и т. 2 от ДР на АПК във вр. с чл. 21, ал. 1 от АПК. Първоинстанционният съд правилно е приел, че е приложим редът за обжалване по чл. 25, ал. 4 – ал. 6 от ЗЮЛНЦ. В този смисъл е и преобладаващата практика на ВАС по сходни случаи, изразена в определение № 3253 от 27.03.2023 г. по адм. д. № 1717/2023 г., определение № 8301 от 29.09.2022 г. по адм. д. № 8779/2022 г., определение № 7837 от 09.09.2022 г. по адм. д. № 6019/2022 г., определение № 7837 от 09.09.2022 г. по адм. д. № 6019/2022 г., решение № 8323 от 20.06.2018 г. по адм. д. № 1772/2017 г.,определение № 10017 от 22.07.2020 г. по адм. д. № 7244/2020 г., определение № 12100 от 11.10.2017 г. по адм. д. № 10503/2017 г., определение № 2547 от 28.02.2017 г. по адм. д. № 1060/2017 г. и др.