Определение № 7666 от 20.06.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2045/2024 г.

Производството е по чл. 229 и сл. във връзка с чл. 161, ал. 3, изр. първо от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба от "Сандоз фармацевтично дружество д.д.", със седалище в гр. Любляна, Република Словения, действащо чрез адвокат А. Цветков, срещу определение № 115/04.01.2024 г., постановено по адм. д. № 10723/2023 г. по описа на Административен съд - София-град (АССГ), с което е оставена без уважение молбата на дружеството за възстановяване на срока за обжалване на решение № НСР-28132/17.06.2022 г. на Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти. Частният жалбоподател иска отмяна на оспореното определение като неправилно поради противоречие с материалноправните разпоредби и необоснованост. Посочва се, че неизпълнението от страна на Комисията по прозрачност на задължението ѝ по чл. 97, ал. 1, изречение трето от АПК да го уведоми за датата на получаване на преписката представлява поведение на администрацията, въвело жалбоподателя в заблуждение по смисъла на чл. 161, ал. 1 от АПК. Моли обжалваното определение да се отмени и въпросът да се разреши по същество, като се постанови възстановяване на срока за обжалване на решението на Националният съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти в полза на дружеството. Ответникът - Националният съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти (НСЦРЛП), чрез пълномощника гл. юрисконсулт А. Димитрова, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на частната жалба и моли същата да бъде отхвърлена, а обжалваното определение да бъде потвърдено. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност. Върховният административен съд (ВАС), състав на шесто отделение, обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните и приема за установено следното: Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 230 от АПК от надлежна страна, за която оспореният с нея съдебен акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. За да не уважи сезиралото го искане за възстановяване на срока за обжалване на решението на НСЦРЛП първоинстанционният съд е приел, че пропускането на срока за обжалване на първоначалния акт не е резултат от извършени спрямо жалбоподателя заблуждаващи действия на административните органи, като според съда техните действия са били и предвидими за жалбоподателя и лесно установими. В мотивите на оспореното определение е посочено, че „Сандоз фармацевтично дружество д.д." своевременно е подало жалба чрез НСЦРЛ до Комисията по прозрачност, като е използвало куриерска услуга, уведомяваща го кога пратката ще бъде доставена и позволяваща му проследяване на пратката и извършване на проверка за датата на доставянето й. Допълнително на разположение на жалбоподателя е възможност и за ползването на допълнителни услуги, посочени в общите условия на куриера и обявени на електронната му страница, гарантиращи му актуална информация за пратката. Същата е получена от НСЦРЛ на посочената в товарителницата дата - 04.07.2022г. Преписката е изпратена в тридневния срок по чл. 92, ал. 2 от АПК, с което съдът намира, че ответният административният орган е изпълнил законосъобразно своите задължения, т.е. действията му по изпращане на жалбата са били предвидими за жалбоподателя, тъй като съответстват на закона. Според съда в подкрепа на тази разсъждения са и липсата на твърдения и доказателства за предприети от жалбоподателя действия по депозиране на жалбата му направо пред Комисията по прозрачност, с каквото право той разполага по чл. 92 от АПК, ако органът, чрез който се подава жалбата бездейства. Проверяваното определение е валидно, допустимо и правилно. От данните по делото е видно, че "Сандоз фармацевтично дружество д.д." е оспорило в срок решение № НСР-28132/17.06.2022 г. на Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти пред по-горестоящия административен орган - Комисията по прозрачност при Министерския съвет като е подало на 01.07.2022 г. жалба, постъпила в НСЦРЛП на 04.07.2022 г., като преписката е администрирана и изпратена до председателя на Комисията по прозрачност с придружително писмо рег. № 111-5016 от 08.07.2022 г. и е заведена с рег. № КП 00-43/08.07.2022 г., обстоятелства, които не се оспорват от жалбоподателя. С определение № 4260/19.05.2023 г. (поправено с определение № 5115 от 15.06.2023 г.), постановено по адм. д. № 175/2023 г. описа на АССГ, жалбата на дружеството срещу решение № НСР-28132/17.06.2022 г. на НСЦРЛП е оставена без разглеждане като просрочена и делото е прекратено, като срещу определението е подадена частна жалба, която ще бъде разгледана в отделно производство. С Определение № 6565 от 01.08.2023 г., постановено по адм. д. № 175/2023 г. на Административен съд - София-град е отхвърлено искането на дружеството за възстановяване на срока за обжалване на решение № НСР-28132/17.06.2022 г. на Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти, като неоснователно. С определение № 10498 от 01.11.2023 г. по адм. д. № 9305/2023 г., VІ отд. на ВАС, определението е отменено и делото е върнато на същия съд, за произнасяне по искането за възстановяване на срока за обжалване на Решение № НСР-28132/17.06.2022 г. на Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти, от друг състав на съда. Съдът е приел, че в нарушение на изискванията на чл. 66 от ГПК, АССГ се е произнесъл по молбата в закрито съдебно заседание, без призоваване на страните, без да им се даде възможност да изразят становища в открито съдебно заседание. При новото разглеждане на делото е постановено оспореното пред настоящата инстанция определение. Разпоредбата на чл. 161, ал. 1 от АПК предоставя възможност на страната, която е пропуснала срока за обжалване да поиска възстановяването му, ако пропускането се дължи на особени непредвидени обстоятелства или на поведение на администрацията, въвело жалбоподателя в заблуждение. Следователно, за да се възстанови пропуснат срок следва да се докаже наличието на една от двете алтернативни предпоставки, представляващи причина за пропускането му. Първата предпоставка е настъпването на особени непредвидени обстоятелства. Особените непредвидени обстоятелства са извън обичайните, нормално очакваните и поради това извън предвидимите. Те следва да са възникнали внезапно, изненадващо и страната, която дължи извършване на процесуално действие, да не е в състояние да ги преодолее. Трябва да са особени, т.е. различни от обикновените, да не са рутинни. Законът предпоставя пречката да бъде от такова естество, че да не зависи от волята на страната да я преодолее. По делото не са представени доказателства по ал. 2 от чл. 161 от АПК, обосноваващи наличието на такива обективни непреодолими причини или събития, довели до невъзможност за реализиране на правото на оспорване на акта по съдебен ред от жалбоподателя. Втората предпоставка е да е налице поведение на администрацията, въвела жалбоподателя в заблуждени, каквото се твърди от жалбоподателя. Първоинстанционният съд правилно е преценил, че пропускането на срока за обжалване не се дължи на поведение на администрацията, което го е въвело в заблуждение, само защото не е получил данни относно движение на жалбата. Съгласно мотивите към т. 2 от ТР № 6 от 30 юни 2015 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСС на Първа и Втора колегия на ВАС, уредбата в АПК предвижда, че когато жалбата се подава чрез административния орган, който е издал първоначалния административен акт и той не се е възползвал от даденото му правомощие по чл. 91, ал. 1 АПК да преразгледа акта, ал. 2 го задължава да изпрати незабавно преписката на по-горестоящия орган. Ако това задължение не бъде изпълнено от органа, чрез който се подава жалбата по административен ред в предвидения тридневен срок след изтичането на срока по чл. 91, ал. 1 АПК и цялата преписка не бъде изпратена на по-горестоящия административен орган, на жалбоподателя е предоставена възможност да изпрати препис от жалбата на този орган. Следователно за жалбоподателя е налице процесуалната възможност да проследи изпращането на преписката, т.е. да се установи началният момент, от който се брои срокът за произнасяне от по-горестоящия административен орган. Трудността за проследяване на началния момент на срока за произнасяне от горестоящия орган е преодолима. Досежно оплакването на частния жалбоподател за нарушение на чл. 97, ал. 1, изречение трето от АПК, предвид липсата на данни за съобщаване на получаването на преписката от горестоящия административен орган, настоящият съдебен състав счита, че въпреки, че допълването на разпоредбата е извършено след приемането на цитираното по-горе ТР и нормата на чл. 97, ал. 1, изречение последно от АПК предвижда задължение за горестоящия орган за незабавно уведомяване на подателя на жалбата, следва да бъде съобразено, че неизпълнението на това задължение на горестоящия орган не е скрепено с процесуални последици относно течението на сроковете. Началният момент на срока за произнасяне на решаващ орган при административното обжалване е нормативно определен в чл. 97, ал. 1 от АПК и не е поставен в зависимост от изпълнението или неизпълнението на въведеното задължение за уведомяване на жалбоподателя от страна на горестоящия административен орган. От съществено значение в случая е и обстоятелството, че законодателят не е придал никакво правно значение на неизпълнението на визираното задължение в нормите на чл. 140 от АПК и на чл. 149 от АПК, които регламентират сроковете за обжалване. В този смисъл е и формираната съдебна практика по сходни казуси - определение № 10127 от 25.10.2023 г. по адм. д. № 9348/2023 г., VІ отд. на ВАС, определение № 9677 от 16.10.2023 г. по адм. д. № 8681/2023 г., VІ отд. на ВАС, определение № 9168 от 03.10.2023 г. по адм. д. № 8519/2023 г., VІ отд. на ВАС, определение № 7470/06.07.2023 г. по адм. д. № 6255/2023 г. на VІ отд. на ВАС и др. С оглед изложеното обжалваното определение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото, при надлежно направено искане за присъждане на разноски от страна на ответника, настоящият състав намира, че частният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти разноски в размер на 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 143, ал. 3 от АПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо във връзка с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,