Определение № 10214 от 16.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8462/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на С. С. Т. против Определение № 15364/22.04.2026 г., постановено по адм.д. № 5366/2025 г. по описа на Административен съд – София-град (АССГ), с което е върната касационната му жалба срещу втория диспозитив от решение № 7317/23.02.2026 г., постановено по същото дело на АССГ. Частният жалбоподател твърди, че атакуваното определение е незаконосъобразно, нищожно и постановено в противоречие с практиката на на СЕС, с чл.6 и чл.13 от ЕКПЧ и с чл.47 от ХОПЕС и иска отмяната му и връщане на делото за администриране на касационната жалба, респ. за приемането й за редовна и допустима. Претендира разноски. Поддържа, че не е било необходимо подписването на касационната жалба от адвокат, доколкото с Определение № 12256/01.12.2025г. по адм.д. № 11491/2025г. на Върховен административен съд е освободен от заплащане на държавна такса по адм. дело № 5366/2025 г. на Административен съд - София - град до окончателното му приключване във всички инстанции, както и е изпълнил указанията на съда за приподписване на касационната жалба от адвокат, а пълномощното на адвоката е представено в производството по делото. Счита, че има правен интерес от обжалване на мотивите на решението. Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени допустимостта на частната жалба и наведените в нея доводи, приема, че е допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: С обжалваното определение № 15364/22.04.2026 г., постановено по адм.д. № 5366/2025 г. по описа на АССГ е върната касационната жалба на С. С. Т. срещу втория диспозитив от решение № 7317/23.02.2026 г., постановено по адм.д. № 5366/2025г. по описа на АССГ. За да постанови определението първоинстанционният съд приел, че С. Т. не е изпълнил указанията, дадени с разпореждане № 11950 от 26.03.2026г. за представяне на удостоверение за юридическа правоспособност на касатора, а при липса на такова – подписана от адвокат жалба с приложено пълномощно, както и да обоснове правният си интерес от оспорването на положителния за него съдебен акт. Съдът посочил, че разпореждането е съобщено на С. Т. на 11.04.2026г., като в 7-дневния срок за изпълнение на указанията, изтекъл на 20.04.2026г., не е приложено пълномощно на приподписалия жалбата адв. А. Матеев, каквото е изискването на чл. 212, ал.2 от АПК. АССГ отбелязал и че не е обоснован и правният интерес от обжалване, доколкото след отмяна на неблагоприятния за касатора административен акт, с втория диспозитив на съдебното решение преписката се връща на административния орган за ново произнасяне, съобразно указанията, дадени в мотивите на решението. Съдът се е позовал и на чл. 210, ал. 1 АПК, съгласно която разпоредба право да обжалват решението имат страните по делото, за които то е неблагоприятно, а в случая производството е приключило с благоприятен резултат за жалбоподателя С. Т.. Постановеното определение е правилно и законосъобразно като краен резултат по следните съображения. С вече посоченото разпореждане от 26.03.2026 г., постановено по адм.д. 5366/2025 г. по описа на АССГ касационната жалба на С. С. Т. срещу втория диспозитив от решение № 7317/23.02.2026 г., постановено по адм.д. № 5366/2025г. по описа на АССГ е оставена без движение, като на касационния жалбоподател са дадени указания да представи удостоверение за юридическа правоспособност на касатора, а при липса на такова – подписана от адвокат жалба с приложено пълномощно, както и да обоснове правният си интерес от оспорването на положителния за него съдебен акт. Действително, от материалите по съдържащото се към адм.д. № 5366/2025г. на АССГ адм.д. № 11491/2025г. по описа на Върховен административен съд (ВАС) се установява, че с Определение № 12256/01.12.2025г. по адм.д. № 11491/2025г. на ВАС С. С. Т. е освободен от заплащане на държавна такса по адм. дело № 5366/2025 г. на Административен съд - София - град до окончателното му приключване във всички инстанции, а съгласно чл.212 ал.4 изр.1 от АПК в този случай не се изисква приподписване на касационната жалба от адвокат. От друга страна, действително адв.Матеев е упълномощен да представлява С. Т. по адм.д. № 5366/2025г., но единствено в производството по делото пред АССГ. Правилни са установяванията на АССГ, че не е изпълнено указанието да се обоснове правния интерес от обжалването на благоприятното за С. Т. решение на АССГ, поради което следва, че не са изпълнени в пълнота указанията на АССГ за отстраняване на нередовности на касационната жалба и са налице предпоставките на чл. 213а, ал. 1 от АПК за нейното връщане. Съгласно чл.210 ал.1 от АПК право да обжалват решението имат страните по делото, за които то е неблагоприятно. С вече посоченото решение на АССГ по адм.д. № 5366/2025г. е обявена нищожността на т.3 от Решение № ППН-01-220/18 от 03.04.2025 г. на Комисия за защита на личните данни, което С. Т. е обжалвал, т.е. съдебното решение е благоприятно за него, поради което и той няма право на касационна жалба. По изложените съображения, Върховният административен съд, пето отделение