Определение № 512 от 11.12.2018 г. на ВКС по т. д. № 1831/2018 г.

Производството е по реда на чл.274,ал.2 ГПК, образувано по частна жалба, подадена от „Банка ДСК”ЕАД против Определение № 293 от 27.04.2018г. по ч.т.д.№ 256/2018г. на АС Варна за прекратяване на производството поради недопустимост на подадената от банката - обезпечен кредитор на „Био милк България”ЕООД /в открито производство по несъстоятелност/ частна жалба пред въззивния съд срещу отказа на съда по несъстоятелност да разреши продължаване на индивидуалното принудително изпълнение по изп.дело 713/2017г. по реализация на ипотекирани в полза на банката недвижими имоти. С определение № 330 от 18.07.2018г. производството по настоящото дело е спряно до произнасянето на ОСТК на ВКС по тълкувателно дело № 1/2017г. в т.6 от което, предмет на произнасяне е въпросът: „Подлежи ли на обжалване определението по чл.638,ал.3 ТЗ”. Тълкувателно решение № 1/2017г. на ОСТК е обявено на 03.12.2018г., поради което са налице предпоставките за възобновяване на производството по настоящото дело. Съгласно дадения отговор от ОСТК на ВКС, определението по чл. 638, ал. 3 ТЗ не подлежи на обжалване. Съображенията са, че обжалваемостта на съдебните актове винаги е предмет на изрична регламентация с императивни процесуални норми и такава по отношение на актовете на окръжните съдилища, постановени в производството по несъстоятелност, се съдържа в разпоредбите на чл. 613а, ал. 1 и ал. 3 ТЗ. В чл. 613а, ал. 1 ТЗ са изброени изчерпателно актовете (решения и определения), които подлежат на обжалване по общия ред на ГПК. За всички останали актове в ал. 3 е предвидено, че подлежат на обжалване само пред съответния апелативен съд по съответния ред на ГПК. По отношение на тази втора група актове е въведено изключение от общия ред на ГПК, като те не подлежат на касационно обжалване. Доколкото други отклонения от общия ред за обжалване на определенията не са предвидени, обжалваемостта им е обусловена от наличието на общите предпоставки, установени в чл. 274, ал. 1 ГПК – преграждащ характер на определението или изрично предвидена в закона възможност за обжалването му. По отношение на определението по чл. 638, ал. 3 ТЗ не е налице нито една от посочените предпоставки. Независимо от правния резултат – разрешаване или отказ да бъде разрешено продължаване на действията по спряното индивидуално изпълнително производство срещу имущество, включено в масата на несъстоятелността, произтичащите от определението правни последици имат значение само за спряното изпълнително производство, а не рефлектират върху самото производство по несъстоятелност, в което то е постановено, съответно не въздействат преграждащо върху развитието на производството по несъстоятелност, т. е. не е осъществена хипотезата на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК. Предвид липсата на изрично предвидена в закона обжалваемост на определението по чл. 638, ал. 3 ТЗ, не е налице и хипотезата на чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК. Като е приел, че определението на съда по несъстоятелността по искане на кредитор по чл.638,ал.3 ТЗ не подлежи на обжалване, съставът на Варненския АС се е произнесъл в съответствие с даденото от ОСТК разрешение на този въпрос. Въззивният акт следва да бъде потвърден. По изложените съображения, ВКС, състав на ТК, І т.о.