Решение № 45 от 1.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 450/2010 г.

Решение № 45 от 1.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 450/2010 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Жива Декова Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на В. А. П. от [населено място], против решението от 06.11.2009 г., постановено по в. т. д. № 707/2009 г. на Варненски окръжен съд, с което е потвърдено решението от 29.04.2009 г. по гр. д. № 2186/2006 г. на Варненски районен съд за отхвърляне на предявения от В. А. П. срещу Д. М. Д., М. Д. М. и Б. А. М. иск с правно основание чл. 135 ЗЗД. Касационното обжалване е допуснато с определение № 940 от 24.09.2010 г. на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК поради противоречивото решаване на въпроса: дали кредитор по смисъла на чл. 135 от ЗЗД е само този, който има вземане, установено с влязло в сила решение, или и лицето, което по начало има вземане, без то да е установено със съдебно решение, като в процеса по чл. 135 от ЗЗД кредиторът може да докаже вземането си с всички допустимо от закона доказателствени средства, във въззивното и приложеното решение № 663 от 20.03.1969 по гр. д. № 250/69 г. на ВС, I г. о. Настоящият касационен съд намира за правилно разрешението на релевирания правен въпрос, дадено с приложеното решение на ВКС - че кредитор по смисъла на чл. 135 от ЗЗД е не само този, който има вземане, установено с влязло в сила решение, а и лицето, което по начало има вземане, без то да е установено със съдебно решение, като в процеса по чл. 135 от ЗЗД кредиторът може да докаже вземането си с всички допустими от закона доказателствени средства. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно. По съображения в жалбата се иска да бъде отменено атакуваното решение. Ответниците по жалбата Д. М. Д., М. Д. М. и Б. А. М. не вземат становище по касационната жалба. Върховният касационен съд, състав на III гр. отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, с оглед заявените основания за касиране на решението, приема следното: С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на предявения от В. А. П. срещу Д. М. Д., М. Д. М. и Б. А. М. иск с правно основание чл. 135 от ЗЗД за признаване за недействителен спрямо него на договора за покупко-продажба на недвижим имот, сключен на 02.12.2005 г. с н. а. № 182/2005 г. между М. Д. М. и Б. А. М. и сина им Д. М. Д. Въззивният съд е приел, че е налице хипотезата на чл. 135, ал. 3 от ЗЗД /че имотът е разпореден от длъжника преди възникване на вземането на кредитора по записа на заповед/, по съображения, че макар записът на заповед да е издаден преди разпоредителната сделка, едва след извършването й е отхвърлен искът на длъжника по чл. 254 от ГПК (отм.), че не дължи част от сумата, за която на кредитора е издаден изпълнителен лист въз основа на записа на заповед. Приел е иска за неоснователен, тъй като не е доказано знанието на третото лице-купувач за увреждането, както и намерението на намерението на страните по сделката да увредят ищеца. Решението е неправилно. Установено е, че въз основа на запис на заповед от 10.11.2005 г. с падеж 17.11.2005 г. на основание чл. 237, б. "е" от ГПК (отм.) е издаден изпълнителен лист в полза на В. А. П. срещу М. Д. М. за сумата 13 000 лв. - главница, въз основа на определение от 29.11.2005 г. по ч. гр. д. № 5888/2005 г. на Варненски районен съд. С решение от 15.10.2007 г. по гр. д. № 977/2006 г. на Варненски окръжен съд, поправено с решение от 15.02.2008 г., оставено в сила с решение № 158 по в. гр. д. № 263/2008 г. на Апелативен съд-В., е прието за установено в отношенията между П. и М., че М. не дължи част от главницата по изпълнителния лист, а именно сумата 8240 лв., като в останалата част искът е отхвърлен, а именно за сумата 5 740 лв., представляваща останалата част от присъдената главница въз основа на записа на заповед. На 02.12.2005 г. М. М. и съпругата му Б. А. М. продали с н. а. № 182/2005 г. на сина си Д. М. Д., собствения си придобит в режим на съпружеска имуществена общност имот: апартамент № 22 в [населено място] за сумата 8 600 лв. Установено е със събраните доказателства, че вземането е възникнало преди увреждащото действие. Обстоятелството, че вземането не е безспорно и че спорът е разрешен след увреждащото действие, е ирелевантно за момента на възникване на вземането и за приложимата хипотеза на чл. 135 от ЗЗД. Обстоятелството, че за част от изпълняемото право, за което е издаден изпълнителен лист въз основа на несъдебно основание, не е съществувало, също е ирелевантно за момента на възникване на вземането. Въззивният съд неправилно е приел обратното и това се отразило на правилността на извода му, че приложимата хипотеза е тази на чл. 135, ал. 3 от ЗЗД, в която когато действието е извършено преди възникване на вземането, то е недействително само ако е било предназначено от длъжника и лицето, с което е договарял да увреди кредитора. Установено е качеството кредитор на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 135 от ЗЗД. Кредитор по смисъла на чл. 135 от ЗЗД е не само този, който има вземане, установено с влязло в сила решение, а и лицето, което по начало има вземане, без да е установено със съдебно решение, като в процеса по чл. 135 от ЗЗД кредиторът може да докаже вземането си с всички допустими от закона доказателствени средства. По делото е установено, че В. П. има вземане за сумата 5 740 лв., дължима по издаден на 10.11.2005 г. от М. М. запис на заповед с падеж 17.11.2005 г. и че вземането на кредитора е възникнало преди извършването на прехвърлителната сделка на 02.12.2005 г., с която М. М. заедно със съпругата му Б. М. са дарили на сина си Д. Д. придобития в режим на съпружеска имуществена общност апартамент. Прехвърлителната сделка е увреждащ кредитора акт на длъжника, тъй като намалява длъжниковото имущество, служещо за общо обезпечение на кредитора. Очевидно е знанието на длъжника по договора за заем - че с даряването на имота на сина си, намалява възможността на кредитора по договора за заем, да се удовлетвори от имуществото му. Презумпцията на чл. 135, ал. 2 от ЗЗД е приложима и към процесната сделка, предвид близкото родство по пряка линия на дарененото дете на длъжника. Презумпцията за знанието им не е оборена. Несеквестируемостта не намира приложение по спора с правно основание чл. 135 от ЗЗД. Тя е уредена като форма на защита на основно право от социално естество - правото на жилище на длъжника - в изпълнителното производство, но след като самият длъжник прехвърли собствеността върху имота, то и самата защита отпада и не намира приложение в спора по чл. 135 от ЗЗД. С оглед наличието на вземане на кредитора, възникването му преди извършването на действието, чието обявяване за недействително се иска, увреждащия характер на действието на кредитора и знанието му за това, следва да се приеме, че са налице елементите на фактическия състав на иска с правно основание чл. 135 от ЗЗД. По изложените съображения следва да се приеме, че е налице поддържаното от касатора основание за неправилност на въззивното решение. Предвид изложеното и съобразно разпоредбата на чл. 293, ал. 1 от ГПК въззивното решение следва да се отмени и предявеният иск се уважи. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на III гр. отделение