Определение № 121 от 13.04.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3167/2020 г.
ВКСIII гражданско отделение13.04.2021 г.докладчик Даниела Стоянова
Диспозитив
ДОПЪЛВА определение № 21/15.01.2021г. на ВКС по ч.гр. д. № 3167/2020г. в частта му за разноските като ОСЪЖДА Е. К. М. да заплати на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД деловодни разноски – заплатено адвокатско възнаграждение, в размер 348 лв. Определението може да се обжалва с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщението. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК. С определение № 21/15.01.2021г., постановено по настоящото дело, е оставена без разглеждане частната касационна жалба на Е. К. М. с вх.№ 262809 от 29.07.2020г., подадена чрез адв. В. Г. от В. адвокатска колегия, срещу определение № 1371 от 26.05.2020 г., постановено по ч. гр. д. № 919/2020г. на Варненски окръжен съд и е прекратено производството по ч.гр. дело № 3167/2020 г. на Върховния касационен съд, гражданска колегия, трето отделение. С молба вх. № 473 от 19.01.2021г., подадена чрез адв.М. ответникът по касационната жалба „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД е поискал ВКС да допълни определението си, като му присъди деловодни разноски –адвокатско възнаграждение в размер 348лв., договорено и заплатено на процесуалния му представител за осъщественото пред касационната инстанция представителство и защита, за което своевременно е представил доказателства с отговора на частната жалба. Ответната страна Е. К. М., чрез адв.Г. от ВАК, в подаден писмен отговор, взема становище за неоснователност на молбата, евентуално за прекомерност на възнаграждението. Молбата е допустима - подадена е от легитимирано лице и преди изтичане на преклузивния едномесечен срок по чл. 248, ал. 1 от ГПК. По същество, молбата е основателна и като такава следва да се уважи. Съображенията за това са следните: С постановеното по делото определение съдът не се е произнесъл по претенцията за разноски, сторени от ответната в производството пред касационната инстанция страна поради непредставянето на такива. При извършената служебна проверка с оглед поддържаното от молителя твърдение за представяне на доказателства с подаването на отговора на частната жалба съдът констатира, че такива действително са подадени, но поради техническа грешка са пришити в кориците на ч.гр.д.3168/20г., което е между същите страни. В последното на стр.26 и стр.27 са пришити договор за правна помощ за представителство по ч.гр.д.№3167/2020г. д договорено възнаграждение 348лв. и банков документ, удостоверяващ извършено плащане на тази сума. При съобразяване на изложеното и предвид изхода на делото разноски за касатора не се следват, но ответникът по касационната жалба има право да му се присъдят сторените и надлежно удостоверени такива в размер 348лв. Направеното от насрещната страна възражение за прекомерност съдът намира за неоснователно – предвид характера на производството, договорната свобода и обстоятелството, че договореният и заплатен размер не надвишава значително дължимия минимум по Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното и на основание чл. 248 от ГПК, Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на Трето отделение