Определение № 1570 от 30.03.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1198/2025 г.

С определение №5762/10.12.2025г., постановено по делото, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, не е допуснал касационно обжалване на решение №5/03.01.2025г. по в. гр. д. №1278/2024г. на Софийския апелативен съд. Постъпили са молби вх. №23226 и №23227 от 12.12.2025г. от адв. П. М. от САК, процесуален представител на А. П. И., в качеството му на касатор по делото. С първата молба се твърди, че касационният съд не се е произнесъл по направеното в касационната жалба искане досежно освобождаването на ищеца от заплащането на всички държавни такси и разноски "в цялост за процеса". Този въпрос бил поставян за разглеждане от ищеца в хода на производството пред СГС и САС, но липсвало произнасяне по него и от двете предходни съдебни инстанции, което изрично било заявено в жалбата му. Твърди се, че и първата, и втората инстанция са се произнесли относно заплащането на "една или др. такса", но не и в цялост за всички държавни такси и разноски. Твърди се, че неправилно администриращият касационната жалба съд е приел, че доколкото касаторът е заплатил дължимата държавна такса по сметка на Върховния касационен съд, то за съда е отпаднала необходимостта да се произнася по направеното преди това искане от последния за освобождаване от внасяне на държавната такса. Иска се касационният съд да допълни постановения от него съдебен акт, като изрично бъде посочено, че А. П. И. не дължи държавни такси и разноски в производството пред всички съдебни инстанции по делото, както и се иска връщане на всички заплатени от касатора в производството по делото държавни такси в общ размер 132,70 лв., евентуално връщане на делото на въззивната инстанция с указания за произнасяне по направеното от ищеца искане за освобождаването от заплащането на всички държавни такси и разноски. С втората молба се твърди, че присъденото в полза на насрещната страна в размер на 300 лв. юрисконсултско възнаграждение за представителството пред ВКС е прекомерно завишено и не съответства на фактическата и правна сложност на делото и осъществената защита, поради което се прави искане същото да бъде редуцирано до сумата от 80 лв. Ответникът по молбата Администрацията на Министерския съвет на РБ, чрез процесуалния си представител гл. експерт Д. С., поддържа в писмени становища, че първата молба е недопустима, респ. неоснователна, а втората неоснователна, като възразява относно прекомерността на процесното юрисконсултско възнаграждение. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: С определение №5762/10.12.2025г., постановено в производство по чл. 288 ГПК, не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение №5/03.01.2025г. по в. гр. д. №1278/2024г. на Софийския апелативен съд, по касационна жалба вх. №3286/07.02.2025г. на А. П. И.. С посоченото въззивно решение е потвърдено решение № 261148/19.09.2023г. на Софийския градски съд, постановено по гр.д. №727/2020г., с което са отхвърлени предявените искове по чл.49 вр. чл.45, ал.1 ЗЗД, вр. чл.4, § 3 ДЕС, вр. чл. 7 КРБ, за заплащане на: сума от 699 860 лв. - обезщетение за имуществени вреди за извършени от Съвета на директорите на "Слънчев бряг" АД на 953 разпоредителни сделки с имуществени активи, в период от 2002г. до 2013г., сума от 49 768,80 лв. - обезщетение за имуществени вреди за това, че без правно основание от областния управител на област Б., назначен от МС, са извадени от патримониума на "Слънчев бряг" АД имуществени активи, а именно - на 18.07.2014г. бил вписан АДС за актуване като държавни на два имота с обща площ 42 419 кв.м., които са собственост на дружеството, и сума от 31 936,77лв. - обезщетение за имуществени вреди от това, че поради оказаното влияние от двама членове на МС /министър председателя и министъра на икономиката и етиката/, не били заплащани и такси за ползваните активи на дружеството - инфраструктурата, за чиято поддръжка дружеството извършило значителни разходи, които за 2018 г. възлизали на 1,301 млн.лв. В определението по чл.288 ГПК касационният съд се е произнесъл по искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, обективирано в отговора на жалбата, като е осъдил касатора А. П. И. да заплати на Администрацията на Министерския съвет на РБ, на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от 300 лв. - юрисконсултско възнаграждение за касационното производство. Твърденията и исканията на молителя, съдържащи се в молбата с вх. №23226/12.12.2025г., настоящият състав намира, че не могат да бъдат квалифицирани като основание за произнасяне нито по реда на чл.248 ГПК, нито по чл.250 ГПК. По съществото те представляват оплаквания срещу законосъобразността на постановените от двете предходни съдебни инстанции съдебни актове, в т.ч. и на актовете, постановени по реда на проведен въззивен и касационен инстанционен контрол по направените от ищеца искания за освобождаване от заплащане на такси и разноски по реда на чл.83, ал.2 ГПК, и са израз на несъгласието му с отказа на съда да го освободи от заплащането на държавна такса. Спорът по искането на молителя по чл.83, ал.2 ГПК е приключил с влязло в сила в определение №2122/29.04.2024г. по ч. гр. дело №1220/2024г. на ВКС, поради което липсва възможност чрез допълване на определението, постановено по настоящото дело този спор да бъде пререшаван, като се има предвид, че с постановеното вече определение по чл.288 ГПК, въззивното решение не е било допуснато до касационно обжалване. В тази връзка следва да се посочи, че с приключването на делото с влязъл в сила съдебен акт се преклудира и възможността за освобождаване от заплащане на държавна такса по чл.83, ал.2 ГПК. Предвид изложеното, искането, съдържащо се в молба вх. №23226/12.12.2025г. за преразглеждане на въпроса за освобождаването на касатора-ищец от внасянето на държавни такси и разноски, както и искането му за връщане на сумите, заплатени от него в производството по делото доколкото липсва законово основание, следва да бъдат оставени без разглеждане като недопустими. Молба вх. №23227/12.12.2025г. за изменение на определението в частта за разноските по реда на чл.248, ал.1 ГПК е допустима - подадена е от легитимирана страна във визираният в чл.248, ал.1 ГПК срок. Разгледана по същество същата е неоснователна. Преценявайки данните по делото, съставът на ВКС намира за неоснователно искането за намаляване на юрисконсултското възнаграждение. Присъденото в полза на Администрацията на Министерския съвет на РБ юрисконсултско възнаграждение в размер на 300лв. за производството пред ВКС е изцяло съобразено с естеството на спора, цената на исковете, фактическата и правна сложност на делото, извършените от процесуалния представител на ответника действия, както и с правилата на Наредбата за заплащането на правната помощ. Предвид изложеното молбата с вх. №23227/12.12.2025г. по чл.248 ГПК за изменение на постановеното по чл.288 ГПК определение в частта за разноските се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение