Определение № 1291 от 05.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 940/2026 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на С. Т., гражданин на Република Турция, чрез процесуален представител адв. С. Мехмед от Адвокатска колегия Кърджали, против определение № 31891/30.09.2025 г. по адм. дело № 10001/2025 г. по описа на Административен съд-София-град, с което е оставена без разглеждане жалбата му срещу отказ за издаване на виза тип "D", постановен от завеждащия Консулска служба в Генерално консулство на Република България в Истанбул - Турция и производството по делото е прекратено. В частната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение като се иска отмяната му и връщане на делото на същия съд за продължаване на процесуалните действия. Ответникът – завеждащ консулската служба при посолството на Република България в гр. Истанбул, Турция, редовно уведомен, не взема становище по жалбата. Върховният административен съд намира частната жалба за допустима като предявена от страната по делото, за която определението е неблагоприятно и в срока по чл. 230 от АПК. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения: С обжалваното определение е оставена без разглеждане жалбата срещу отказ за издаване на виза „D” за дългосрочно пребиваване и производството по делото е прекратено на основание чл. 159, т. 1 и т. 5 от АПК. За да постанови този резултат административният съд се е позовал на чл. 10а, ал. 4 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ). Приел е, че в случая не е налице изключението, предвидено в чл. 10а, ал. 4 от ЗЧРБ, обуславящо допустимост на жалбата против отказа за издаване на виза вид "D", защото в жалбата не се съдържат оплаквания за засягане на основни права и свободи по Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи (ЕКПЧОС). На следващо място Административен съд – София-град е приел, че жалбоподателят е уведомен за оспорения отказ на 26.08.2025 г., когото актът му е връчен лично на посочената дата. Поради това е приел, че подадената на 12.09.2025 г. жалба е подадена след изтичането на срока за това, поради което е просрочена. Определението е правилно. Според чл. 10а, ал. 4 от ЗЧРБ отказите за издаване на визи по чл. 9а, ал. 2, т. 4 не подлежат на обжалване по съдебен ред, освен когато лицето претендира засягане на основни права и свободи по ЕКПЧ. С приемането на разпоредбата е въведено предвиденото в чл. 120, ал. 2 от Конституцията на Република България изключение от общата клауза за обжалваемост на административните актове. Същевременно е предвидено и изключение от въведеното правило за необжалваемост, допускащо съдебното обжалване на отказите за издаване на виза единствено в случаите, в които чуждият гражданин претендира засягане на основни права и свободи по ЕКПЧ. В случая обаче такова засягане не е претендирано от оспорващия в жалбата до административния съд. Направени възражения са за нарушение на административнопроизводствените правила, за противоречие с материалноправни разпоредби на Наредба за условията и реда за издаване на визи и определяне на визовия режим (НУРИВОВР), Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ), както и за несъответствие с целите на закона. Заинтересованите лица могат да оспорят решението за отказ за виза по реда на Административнопроцесуалния кодекс в срок 14 дни от датата на съобщаването на отказа, съгласно чл.149 АПК. Видно от доказателствата по делото, отказът за издаване на виза е връчен на 26.08.2025г. лично на чужденеца С. Т., срокът за обжалването му, съгласно чл.149 АПК изтича на 09.09.2025г., а жалбата е подадена на 12.09.2025г. При това положение законосъобразни са правните изводи на първоинстанционния съд, че жалбата е подадена след преклузивният срок за оспорване на административен акт по чл. 149, ал. 1 АПК. По тези съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното определение не страда от релевираните пороци, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во във връзка с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение