Решение № 369 от 2.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 904/2010 г.

Решение № 369 от 2.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 904/2010 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Ваня Атанасова Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Е. И. Г., подадена чрез пълномощника й адв. Й. Й., против решение № 63 от 16.04.2010 г. по в. гр. д. № 90/2010 г. на Великотърновския апелативен съд. Излагат се съображения за неправилност на решението поради постановяването му в противоречие с материалния закон - разпоредбата на чл. 49 ЗЗД и чл. 52 ЗЗД и се иска отмяната му и уважаване на иска в пълния предявен размер. Ответната страна по касационната жалба [фирма] изразява становище за правилност на въззивното решение и потвърждаването му. С определение № 895 от 13.07.2011 г. по гр. д. № 904/2010 г. на ВКС, III г. о. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК - произнасяне по материалноправен въпрос, решен в противоречие с ППВС № 7/1958 г. Посоченият от касатора материалноправен въпрос е свързан с фактическия състав, пораждащ отговорността на възложителя на работа по чл. 49 ЗЗД и по-конкретно с това дали елемент от този фактически състав е вината на възложителя на работа /респ. на законния представител на възложителя на работа - юридическо лице/ или вината на изпълнителя на възложената работа, при и по повод извършването на която е причинена вредата. С обжалваното въззивно решение е отменено първоинстанционното решение в частта, с която [фирма] е осъдено, на основание чл. 49 ЗЗД, да заплати на Е. И. Г. сумата 20000 лв. обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на сина й А. К. Г., настъпила на 11.04.2006 г., в резултат на причинена от Е. И. П., при управление на самолет АН-2, рег. № LZ 1178, самолетна катастрофа и вместо това е постановено решение, с което искът за посочената сума е отхвърлен. Със същото е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която искът по чл. 49 ЗЗД е отхвърлен за разликата над сумата 20000 лв. до пълния предявен размер от 50000 лв. За да постанови този резултат, апелативният съд е приел, че не може да се ангажира отговорността на [фирма] - възложител на работа по смисъла на чл. 49 ЗЗД, тъй като с влязла в сила присъда управителят на дружеството П. К. П. е бил признат за невинен в това да е причинил смъртта на А. К. Г. и оправдан по повдигнатото му обвинение по чл. 123, ал. 3, пр. 1, вр. ал. 1 НК, както и по съображения, че не е необходимо да се изследва обстоятелството дали е налице вина на пилота на самолета Е. И. П., на когото е била възложена работата, при и по повод на която са причинени вредите. Така постановеното решение на въззивния съд е валидно, допустимо, но неправилно. Отговорността по чл. 49 ЗЗД на възложителя на работа е обективна, има обезпечително-гаранционна функция и е за чужди виновни противоправни действия. Фактическият състав, пораждащ тази отговорност, включва: противоправно действие или бездействие от страна на лице, на което е възложено извършване на някаква работа и причиняване на вреда при или по повод изпълнението на възложената работа. Тази отговорност произтича не от вината на лицето, което е възложило работата, а от вината на лицето - изпълнител на възложената работа. В. на работа може да се освободи от отговорността, ако се установи, че лицето, на което е възложена работата, не е причинило никаква вреда; ако неговите действия не са виновни и противоправни или ако вредата не е причинена при или по повод на възложената му работа. В този смисъл е ППВС № 7/1958 г. В случая са били налице предпоставките на цитираната разпоредба за ангажиране отговорността на [фирма]. Налице е противоправно поведение от страна на служител на дружеството /пилота на самолета Е. И. П./, изразяващо се в следното: а/ в управление на самолета в нарушение на чл. 12 от Наредба № 6/14.06.2001 г. за експлоатация на въздухоплавателни средства (отм.), действала към настъпване на самолетната катастрофа, както и в нарушение на т. 25, гл. V на Ръководство по А. в селскостопанската авиация на РБългария, утвърдено от МТ - при предоставен достъп на хора /включително загиналия А. К. Г./ по време на полет на въздухоплавателно средство, което не е конструирано за превоз на хора /самолет АН-2, специализиран за извършване на авиационно - химически работи/; б/. в изпълнение на завой в нарушение на точки 5 и 11 от гл. 5 на Инструкция за извършване на А. със самолети и вертолети, утвърдена от МТ и Н. - на височина по-малка от 50 метра и наклон по-голям от 30 градуса; в/. в изпълнение на полета при непълен екипаж /само с един пилот/ - в нарушение на изискванията на заповед № РД 08-361/27.11. 1987 г. на министъра на транспорта, определяща минимален брой членове на екипажите на въздухоплавателните средства на гражданската авиация при изпълнение на полети за А. /двама пилоти или пилот и щурман, или пилот и борден механик, или пилот и оператор на селскостопанска апаратура/. Посочените обстоятелства не са оспорени от процесуалния представител на ответното дружество, а същите са установени и в наказателното производство, видно от мотивите към приложените присъда и решения. Налице е и вредоносен резултат - смъртта на А. Г., настъпила в резултат на самолетна катастрофа, както и причинна връзка между поведението на изпълнителя на възложената работа и вредоносния резултат. Установен е и фактът на причиняване на неимуществени вреди на ищцата от смъртта на сина й А. Г., изразяващи се в накърняване на нейната душевност и психично състояние. Ищцата е от кръга на лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане, определен с ППВС № 4/1961 г. Съобразявайки вида на родствена връзка между починалия и ищцата, характера на съществуващите отношения на обич и привързаност между тях, начина по който смъртта на А. Г. се е отразила на ищцата, изключително младата възраст на починалия, степента на преживените морални страдания от загубата му и с оглед разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, съдът намира, че претендираната сума от 50000 лв. би обезщетила ищцата за претърпените от смъртта на сина й неимуществени вреди. Възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от починалия А. Г., изразяващо се в пренебрегване на нормативна забрана за пътуване във въздухоплавателно средство, което не е конструирано и предназначено за превоз на хора, е неоснователно. Наредба № 6/14.06.2001 г. за експлоатация на въздухоплавателни средства (отм.), действала към настъпване на самолетната катастрофа, съдържа норми, определящи изисквания към авиационните оператори и екипажите на въздухоплавателните средства, свързани с експлоатацията на въздухоплавателните средства предназначени за търговски въздушен транспорт и за специализирани авиационни работи, както и на въздухоплавателните средства от общата авиация и индивидуалните въздухоплавателни средства. Разпоредбата на чл. 12 от наредбата е от вида на заповядващите правни норми, имащи винаги конкретен адресат. Със същата се поражда задължение за извършване на определени действия - недопускане достъп на хора и осъществяване на контрол за това преди и по време на полет в помещения на въздухоплавателни средства, които не са конструирани за превоз на хора, а носител на това правно задължение /адресатът, който трябва да извърши предписаното действие/ е командирът на въздухоплавателното средство, респ. членовете на екипажа /които не трябва да допускат достъпа на трети лица/ и авиационният оператор /който трябва да осъществява контрол за изпълнение на това задължение/. Това са лицата, които трябва да преценят какъв е видът на конкретното въздухоплавателното средство, конструирано ли е същото за превоз на хора и допустимо ли е предоставянето на достъп на лица извън екипажа на самолета и които са в състояние да направят тази преценка /с оглед притежавана квалификация, специални познания, предоставен лиценз/. Нормата не вменява на лица извън посочените по-горе задължение за извършване на подобна преценка и за осъществяване на контрол на дадения достъп. Поради това поведението на пострадалия А. Г., изразяващо се в пътуване в самолета, след разрешен достъп от пилота на въздухоплавателното средство, не би могло да се приеме като противоправно и съпричиняващо вредоносния резултат. По изложените по-горе съображения и на основание чл. 293, ал. 2 ГПК, обжалваното решение ще следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което искът по чл. 49 ЗЗД бъде уважен в пълния предявен размер. При този изход на делото ответното дружество ще следва да бъде осъдено, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК и на основание чл. 38, ал. 2 ЗА, да заплати по сметка на ВКС държавна такса в размер на 2000 лв., а на адв. Й. Й. сумата 700 лв. възнаграждение за осъществяваното безплатно процесуално представителство на Е. И. Г. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение