Определение № 454 от 29.09.2026 г. на ВКС по н. д. № 845/2026 г.

Производството е по чл. 351 ал.6 от НПК. Образувано е по частна жалба на защитника на подсъдимия Г. Я. Т. адвокат И. Д. Р. срещу Разпореждане от 02.09.2026г., с което съдията – докладчик при АС - Враца е върнал касационната му жалба срещу въззивната присъда по ВНОХД№53/2026 г. по описа на съда. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди данните по делото намери частната жалба за основателна по следните съображения: Въззивният съд е приел, че касационна жалба срещу присъдата е била подадена от жалбоподателя в рамките на законния срок. Към момента на подаването й мотивите към въззивната присъда не били изготвени. Те били изготвени по - късно. На 12.08.2026г. на адв. Р. били връчени, както мотивите към въззивният акт, така и разпореждане на съдията - докладчик да приведе жалбата си в съответствие с изискванията на чл.351ал.1 от НПК, като посочи конкретни касационни основания и подкрепящите ги данни в седмодневен срок, в противен случай жалбата ще бъде върната. В последния ден на срока 19.08.2026г. защитникът подал молба за удължаването му, като представил доказателства, че е в отпуск от 14.08.до 27. 08. 2026г. Молбата му за удължаване била отхвърлена с разпореждане, постановено на 20.08.2026г – ден след изтичането на срока, което било съобщено на защитника по имейл на същата дата. За да я отхвърли съдията – докладчик приел, че срокът по чл. 351 ал.3 т.1 от НПК не е определен от съда, а от закон и не подлежи на удължаване по чл.185 от НПК, а само на възстановяване по чл. 186 от НПК. На следващият ден 21.08.2026г. била депозирана от защитника подробна касационна жалба, за която обаче съдията – докладчик не извършил преценка дали ведно с първоначално подадената отговаря на изискванията на чл.351 ал.1от НПК, а я върнал като депозирана след седмодневния срок. Относно възможността за възобновяване на срока по чл. 186 от НПК, приел че не може да се произнесе, поради липса на такова искане. Настоящият състав намира, че искането за удължаване на срока е било отхвърлено правилно на посоченото формално основание, че се касае за законоустановен, а не за определен от съда срок. Съдът обаче твърде формално е подходил при преценката дали не следва да се произнесе относно възстановяването на срока. На първо място пред него вече е била депозирана допълнената касационна жалба, каквото е основното изискване на чл.186 ал.3 от НПК. На второ място молбата за удължаване и подадената след изтичане на срока допълнена касационна жалба, разгледани в своята последователност и логическа връзка е следвало да се тълкуват, като подновяване на искането процедурата по касационно обжалване да продължи, което по смисъла си съставлява искане за възстановяване на вече изтеклия срок. Посочени са били и уважителни причини за пропускането на срока. При тези обстоятелства съдията е следвало да възстанови срока да разгледа постъпилото допълнение и да се произнесе за съответствието му изискванията на чл.351 ал.1 от НПК, Водим от горното Върховният касационен съд, второ наказателно отделение