Определение № 274 от 28.06.2019 г. на ВКС по т. д. № 978/2019 г.

Производството е по чл.274 ал.2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на Д. И. К. срещу №396 от 05.02.2019г. по т.д.№4442/2018г. на Софийски апелативен съд. С него е прекратено като недопустимо производството по въззивната й жалба срещу решение от 18.01.2018г. по т.д.№293/2015г. на СГС, VІ-22 състав. Частната жалбоподателка излага доводи за неправилност на обжалваното определение, като моли същото да бъде отменено. Поддържа, че има и правен, и материален интерес от обжалването поради факта, че при уважаване на жалбата на „Смарт Кемикълс“ ЕАД срещу нея за подписване на оспорваното споразумение за встъпване в дълг с „Търговска банка Д“ АД тя ще престане да бъде съдлъжник по това споразумение в качеството й на физическо лице. Ответникът по жалбата „Търговска банка Д“ АД счита същата за неоснователна по съображения, изложени в писмен отговор. Ответниците по жалбата „Хидрокомп – Торн Спринг“ ООД и „Дик 65“ ЕООД не изразяват становище. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение след като прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл.275 ал.1 от ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, тя е неоснователна. С обжалваното определение е прекратено като недопустимо производството по въззивната жалба на Д. И. К. срещу решение от 18.01.2018г. по т.д.№293/2015г. на СГС, VІ-22 състав, с което са отхвърлени предявените от „Смарт Кемикълс“ ЕАД срещу „Търговска банка Д“ АД, „Хидрокомп – Торн Спринг“ ООД, „Дик 65“ ЕООД и Д. И. К. искове за прогласяване нищожността на споразумение за встъпване в дълг от 05.07.2008г., сключено между „Търговска банка Д“ АД, „Хидрокомп – Торн Спринг“ ООД, „Дик 65“ ЕООД, „Смарт Кемикълс“ ЕАД и Д. К.. Въззивният съд е приел, че жалбата от ответницата К. е недопустима поради липса на правен интерес. Изводът на въззивния съд за недопустимост на частната жалба е правилен. С отхвърлянето на предявения иск със сила на пресъдено нещо между насрещните страни в процеса се установява, че ищецът не притежава претендираното субективно материално право. Затова когато е отхвърлен предявеният срещу него иск, ответникът няма правен интерес от обжалване. Доводите на жалбоподателката, че има интерес от уважаването на иска, защото с обявяването на процесното споразумение за нищожно тя също ще бъде освободена от поетото с него задължение в качеството й на физическо лице, не обосновават извод за наличие на правен интерес от обжалването. Правният интерес от обжалване е обусловен от изхода на първоинстанционното производство и процесуалното качество на страната в процеса. При отхвърляне на иска правото на обжалване възниква в полза на ищеца, на когото е отказана търсената с иска защита. За жалбоподателката като ответник по иска не е налице правен интерес да обжалва въззивния акт, тъй като по този начин тя би търсила защита на правата на насрещната страна в процеса. Съгласно чл.26 ал.2 от ГПК никой не може да предявява от свое име чужди права в съда. Изключенията са изрично и изчерпателно уредени, като не обхващат случаите на житейски интерес от постигане на определен правен резултат. В този смисъл е и постоянната практика на ВКС, обективирана в определение №230 от 31.05.2018г. по гр.д.№973/2018г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о., определение №174 от 06.03.2014г. по ч.гр.д.№610/2014г. на ВКС, ГК, ІV г.о и други. По изложените съображения обжалваното определение следва да бъде потвърдено като правилно. Воден от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, на основание чл. 274 ал.2 от ГПК