Определение № 54 от 16.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 538/2016 г.

Производството е по реда на 307, ал.1 ГПК. Образувано е по молба на Е. И. И. – Д. и Б. И. И. за отмяна на влязло в сила решение №168/19.06.2014 г., постановено по гр.д.№ 715/2014 г., от състав на І-во гр.отд. на ВКС. Ответникът по молбата я оспорва, с писмен отговор, като твърди, че същата е недопустима, а по същество – неоснователна. В молбата се твърди, че е налице хипотезата на чл.303, ал.1, т.1 ГПК, за отмяна на влязлото в сила решение на ВКС. Твърди се, че е налице ново обстоятелство и ново писмено доказателство – командировка на Кмета на С. община за периода 06.07.2000 г. – 13.07.2000 г., за което се съдържат данни в новото представено писмено доказателство – писма от Областен управител на Област – София № 94ЕЕ/41/12.11.2014 г. Състава на ВКС счита, че молбата за отмяна на влязлото в сила решение е процесуално недопустима, тъй като е подадена след изтичането на преклузивния срок по чл.305, ал.1, т.1 ГПК. В рамките на инстанционното производство, молителят е твърдял обстоятелството, че са били налице предпоставките за заместването на Кмета на С. община, като липсата на доказателства относно отсъствието на последния и налагащото се поради тази причина негово заместване, са обосновали решението по същество на ВКС, чиято отмяна се иска в настоящото производство. Обстоятелството, че Кмета на С. община е отсъствал за посочения по-горе период не е ново, по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК, доколкото е било твърдяно от страната още при разглеждането на спора пред съдилищата, разгледали го в рамките на инстанционното производство, като дори и да се приеме, че срокът за подаването на молбата за отмяна тече от датата на влизане в сила на решението, чиято отмяна се иска – 19.06.2014 г., то тримесечния преклузивен срок по чл.305, ал.1, т.1 ГПК за снабдяване и представяне на новото доказателство е изтекъл на 19.09.2014 г. В рамките на този срок следва да се представят доказателства, че страната е поискала снабдяване с новото писмено доказателство, обективиращо соченото от нея ново обстоятелство – командировката на Кмета на С. община за посочения период. Представеното писмено доказателства представлява писмо на Областен управител, т.е. страната е разполагала с възможността да се снабди с него както в рамките на инстанционното производство, така и в рамките на преклузивния тримесечен срок от влизане в сила на решението на ВКС. Видно от данните по молбата, както и от твърденията на самите молители, молбата за снабдяване с това ново доказателство е подадена на 07.11.2014 г., т.е след изтичането на преклузивния срок, поради което настоящия състав на ВКС приема, че молбата за отмяна на влязлото в сила решение е процесуално недопустима. С оглед изхода на спора в настоящото производство по молба за отмяна на влязло в сила решение, в полза на ответника по молбата следва да се присъдят направените за това производство съдебни разноски, в размер на 500 лева, представляващи заплатено то страната адвокатско възнаграждение. Водим от горното, състава на ВКС, ІV гр.отд.,