Определение № 6828 от 18.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3354/2026 г.

Производството е по чл. 176а от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Върховният административен съд е сезиран с искане вх. № 14661/ 20.05.2026 г. от ръководителя на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма "Околна среда 2014-2020" (ОПОС) за изменение на постановеното по делото решение № 5194 от 13.05.2026 г. в частта за разноските. Искателят твърди, че присъдените на насрещната страна "Водоснабдяване и канализация" ООД, гр. Русе, съдебни разноски са прекомерни, тъй като правният спор не е със сложност извън обичайната и са налице условия за намаляване на размера на присъдените разноски под определения с постановеното решение. Сочи, че част от правните въпроси по делото вече са били предмет на съдебно разглеждане, включително пред Върховен административен съд. Ответникът "Водоснабдяване и канализация" ООД, гр. Русе, чрез пълномощника си, оспорва искането като неоснователно по съображения, изложени в писмен отговор. Върховният административен съд приема искането за процесуално допустимо като подадено в срока по чл. 176а, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледано по същество, то е неоснователно. Производството е образувано по касационна жалба на ръководителя на УО на ОПОС против решение № 449 от 16.02.2026 г. по адм. д. № 713/2025 г. на Административен съд - Русе, с което съдът е отменил решение на органа № 220/27.10.2025 г. за определяне на финансова корекция на "Водоснабдяване и канализация" ООД, гр. Русе. Касационният съдебен състав е приел обжалваното решение за правилно и с постановеното по делото решение № 5194 от 13.05.2026 г. го е оставил в сила. В полза на "Водоснабдяване и канализация" ООД, гр. Русе, е присъдил съдебни разноски в размер на 22 200 евро, като е приел същите за доказани предвид представените писмени доказателства - договор за правна защита и съдействие, фактура и платежно нареждане. Съдът е разгледал направеното от насрещната страна възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, вр. с чл. 144 АПК. Съобразно даденотоо тълкуване в решението на СЕС по дело С-438/22 г., за да се произнесе, съдът е взел предвид вида на правния спор, обема на извършената юридическа работа, фактическата и правна сложност на делото, проявената процесуална активност на пълномощника, както и защитимия материален интерес по делото. Принципно с възражението за прекомерност се заявява материалноправен довод на страната, че дължи по-малко, отколкото твърди насрещната страна, във връзка с гражданскоправната отговорност за разноски. С искането за изменение на акта в частта за разноските се иска от съда да ревизира становището си, като преразгледа спора за разноските. Отговорността за разноските по делото е правото на едната страна да иска и задължението на другата страна да плати направените съдебни разходи на страната, в чиято полза съдът е решил делото. По искането за разноски съдът не се произнася служебно, а само по молба на заинтересованата страна. Този принцип е приложим и досежно възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК. Съдебният състав приема, че определеният с постановеното по делото решение размер на дължимото адвокатско възнаграждение е справедлив и обоснован, при съобразяване с решение от 23 ноември 2017 г. по съединени дела С-427/16 и С-428/16 г. на СЕС, и в съответствие с легитимната цел, посочена в чл. 36, ал. 2 ЗАдв. При определянето на конкретния размер на адвокатското възнаграждение съдът е взел предвид всички обстоятелства, свързани с обема и сложността на извършената дейност. Неоснователен е доводът, че делото не е с фактическа и правна сложност извън обичайните рамки на спорове за нарушения на ЗОП. Защитата е положила реални усилия при упражняване на процесуалната си дейност. Пълномощникът на страната е осъществил активна защита срещу оспорения акт, като е представил отговор на жалбата с подробно обосновано становище по всяко едно от възраженията на касатора, коментирал е доказателства, изразил е становището си по съществото на спора и в проведеното по делото открито съдебно заседание. Националният съд не е обвързан от минималните размери на адвокатските възнаграждения, предвидени в Наредба № 1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. Предвид изложеното съдебният състав приема, че присъдените на „Водоснабдяване и канализация“ ООД, гр. Русе, съдебни разноски за платено адвокатско възнаграждение не са прекомерно определени и няма основание за тяхното намаляване. Воден от горното, Върховният административен съд