Определение № 11895 от 05.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9194/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по частна жалба на Н. Н. А., понастоящем в Затвора [населено място] срещу Определение № 2492 от 25.06.2024г., постановено по административно дело № 660/ 2024 г. по описа на Административен съд– Пазарджик (АС Пазарджик).

С обжалваното определение е оставена без уважение молбата на Н. Н. А. за освобождаване от задължение за внасяне на държавна такса по административно дело № 660/ 2024 г. на АС– Пазарджик; оставена без уважение молбата на Н. Н. А. за предоставяне на правна помощ по административно дело № 660/ 2024 г. на АС– Пазарджик и са му дадени указания в 7 дневен срок да представи документ за внесена по сметка на АС – Пазарджик държавна такса в размер на 10лв., като е предупреден, че при неизпълнение на указанията, частната му жалба ще бъде върната.

Частният жалбоподател- Н. Н. А. излага доводи, че обжалваното определение е неправилно, поради нарушение на материалния закон. Моли за отмяна на определението и да се върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

Върховният административен съд, Трето отделение, намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК и от надлежна страна.

Разгледана по същество частната жалба е основателна.

Производството пред първостепенният съд е образувано по искова молба на Н. Н. А., изтърпяващ наказание "Лишаване от свобода" в Затвора [населено място], срещу Върховен административен съд. В допълнителна молба е формулирано искане за освобождаване от държавна такса и за предоставяне на правна помощ.

Във връзка с исканията на ищеца по чл. 83, ал. 2 ГПК, съдът е изискал служебно информация от Затвора [населено място].

Административният съд е обсъдил Справка № 5581 от 17.06. 2024г. на Началника на Затвора [населено място]. Посочил, че през 2016 г. ищецът е сключил два договора за цесия в полза на майка си за вземанията му за обезщетения по административно дело № 112/ 2014 г. по описа на АС Стара Загора и административно дело № 160/ 2014 г. по описа на АС Стара Загора, общо за сумата от 3029.37 лв. Съдът приел, че са налице доказателства за извършени трансфери на парични суми в полза на жалбоподателя за 2024г. в размер от 9,00 до 50,00 лева.

Решаващият съд приел, че минималния размер на дължимата такса не би следвало да създава някакви особени притеснения на лицето в полза на което са присъдени редица парични суми по обезщетения. Исканията на ищеца са оставени без уважение и е предоставена възможност да представи доказателства за внесена по сметка на АС Пазарджик държавна такса в размер на 10.00 лв.

Настоящият състав на Върховния административен съд преценява определението като неправилно.

1. Неправилно съдът е приел, че частният жалбоподател не отговаря на изискванията на закона за освобождаване от заплащане на държавна такса.

Обстоятелствата, които се вземат предвид при преценката за наличие или липса на предпоставките за освобождаване от задължението за внасяне на държавна такса по образувани дела, са уредени в чл. 83, ал. 2 от ГПК.

Съдът е извършил проверка на обстоятелствата, предвидени в чл. 83, ал. 2 от ГПК и обосновано е приел, че А. не работи и не получава доходи от трудова дейност, но той е следвало да направи преценката си въз основа на имущественото състояние на ищеца към момента на завеждане на делото, а не въз основа на получавани приходи за предходни периоди.

Необоснован е изводът на административния съд, че от началото на 2024г. А. е получавал определени парични суми, които му позволяват заплащане на държавна такса.

Видно от представените от Началника на Затвора- [населено място] справки е, че през последните 12 месеца ищецът, който е лице, лишено от свобода, не е получил значителни парични преводи. Няма данни за получени от лицето значителни суми след 2021 г. поради което съдът е следвало да приеме, че ищецът не разполага с достатъчно средства, за да заплати държавната такса по чл. 83, ал. 2 ГПК.

С оглед гореизложеното частната жалба в тази част се явява основателна, а обжалваното определение на АС- Пазарджик в тази част, като неправилно следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което лишеният от свобода да бъде освободен от заплащане на държавна такса.

2. Безплатна правна помощ за процесуално представителство по чл.23, ал. 2 от Закона за правната помощ (ЗПП) се предоставя, когато въз основа на представените доказателства от съответните компетентни органи съдът прецени, че страната няма средства за заплащане на адвокатско възнаграждение, желае да има адвокат и интересите на правосъдието изискват това.

В случая липсват финансови средства за частния жалбоподател да заплати адвокатско възнаграждение и държавна такса. Обстоятелството, че А. е завел множество дела срещу МП и ГДИН само по себе си не съставлява основание да се приеме, че същият е способен достатъчно ефективно да се защитава сам и не води до извода, че интересите на правосъдието не изискват адекватна адвокатска защита на интересите на затворника. Искането е направено от лишено от свобода лице, което не е в състояние само да организира защитата си.

Предвид гореизложеното следва да се приеме, че лицето не разполага със средства за заплащане на адвокатско възнаграждение, а такова следва да се предостави на молителя на основание чл. 21, т. 2 във връзка с чл. 23, ал. 3 от ЗПП.

С оглед гореизложеното настоящата инстанция намира, че определението и в тази му част следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което бъде предоставена правна помощ под формата на процесуално представителство на лицето по реда на чл.22 от Закона за правната помощ.

По изложените съображения и на основание чл.235 АПК Върховният административен съд.