Определение № 597 от 25.09.2013 г. на ВКС по т. д. № 3128/2013 г.

Производството е по реда на чл.274,ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба, подадена от заявителя П. П. Д. срещу Определение № 1892/21.06.2013г. по частно гр.д.№ 1712/2013г. на ОС-Пловдив за обезсилване на разпореждането от 24.01.2013г. по ч.гр.д.№ 1004/2013г. по описа на Пловдивския РС, с което е разпоредено незабавното изпълнение на Заповед № 752/24.01.2013г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417,т.9 ГПК и издаването на изпълнителен лист. В частната касационна жалба са изложени съображения за недопустимост на обжалваното определение и се иска обезсилването, респ. отмяната му. Частната касационна жалба е депозирана в срока по чл.275,ал.1 ГПК, но е недопустима. Атакуваното въззивно определение е поставено в производство по чл.419,ал.1 ГПК. Този акт на въззивния съд не е от кръга на актовете, подлежащи на касационен контрол. Определението по чл.419,ал.1 ГПК, с което въззивният съд се произнася по частна жалба срещу разпореждане за допускане на незабавно изпълнение на заповед, издадена въз основа на документ по чл.417 ГПК, не попада в нито една от хипотезите на чл.274,ал.3 ГПК. Определението за допускане или недопускане на незабавното изпълнение на заповедта не е свързано с развитието на заповедното производство; то не е преграждащо това производство и с него не се дава разрешение по същество на материалноправния спор относно съществуването на вземането. С определението по чл.418,ал.1 ГПК се разрешава само въпросът за изпълнението на присъденото вземане и последиците, свързани с изпълнението на паричното вземане, за което е издадена заповедта за изпълнение. Действащата практика на ВКС е, че определението по чл.419,ал.1 ГПК е извън кръга на тези по чл.274,ал.3 ГПК. Определението на въззивния съд, с което се е произнесъл по законосъобразността на постановеното от районния съд разпореждане за незабавно изпълнение на сумите, за които е издадена заповед за изпълнение въз основа на документ-чл.417,т.9 ГПК и изпълнителен лист, е влязло в сила като необжалваемо от датата на обявяването му, независимо от неточното отбелязване в диспозитива. С настоящото определение само се констатира фактът, че е обжалван акт, неподлежащ на касационен контрол, поради което настоящото определение е окончателно. Предвид на горното, ВКС, ТК, Първо т.о.: