Определение № 242 от 04.07.2018 г. на ВКС по т. д. № 1546/2015 г.

Производството е по чл.282 ГПК. Постъпила е молба от [фирма] Пловдив с вх. № 881/10.01.2018 г. на Окръжен съд Пловдив с искане за освобождаване на внесената от дружеството - молител гаранция за спиране на изпълнението на влязло в сила Решение № 957 от 31 май 2013 г. по т.д.№ 2917/2012 г. на ПОС и връщане на внесените по набирателната сметка на ВКС суми 65 021,65 лв. и 17738,10 лв. поради оставяне на молбата за отмяна на решението без уважение. Настоящият състав на ВКС, Второ т.о., като взе предвид данните по делото и доводите на молителя, намира следното: С Определение № 162/13 март 2015 г. на ВКС, ТК, І отделение, постановено по ч.т.д.№ 661/2015 г. е спряно изпълнението на влязло в сила решение № 957/31 май 2013 г. по т.д.№ 2917/2012 г. на Пловдивския окръжен съд, на основание чл.282 ГПК във вр.чл.309 ГПК, поради постъпила молба за отмяна срещу внесено от [фирма] обезпечение в размер на 65 021,65 лв. по сметка на ВКС на 25.11.2013 г., допълнено със сумата 17738, 10 лв. на 29 май 2015 г. по указание на съда за довнасяне на парична гаранция в посочения размер, съдържащи се в определение от 19 май 2015 г. по ч.т.д.№ 661/2015 г. на І т.о. на ВКС. Двете суми съобразно удостовереното от счетоводител Св. С. са постъпили по сметката за обезпечения на ВКС съответно на 25.11.2013 г. и на 29.05.2015 г. и се намират понастоящем в нея съгласно удостоверенията от 29 юни 2018 г. С Решение № 40/13 януари 2017 г. по т.д.№ 1546/2015 г. на ВКС, ТК, Второ отделение, молбата за отмяна по чл. 303 ал.1 т.1 ГПК на решението на Пловдивския окръжен съд от 31 май 2013 г. по гр.д.№ 2917/2012 г. по описа на същия съд е оставена без уважение. Влязлото в сила решение на Пловдивския окръжен съд е осъдително, а внесеното обезпечение за спиране подлежи на освобождаване само когато искът бъде отхвърлен или производството бъде прекратено. В процесния случай не са налице хипотезите на чл.282 ал. 5 ГПК, поради което молбата на дължащия възнаграждение по договор за посредничество и неустойка за забава ответник по уважения срещу него иск на П. А. се явява неоснователна. Мотивиран от горното Върховният касационен съд, 1 състав на Второ т.о.