Определение № 352 от 30.12.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1971/2020 г.

Производството е по чл. 248, ал.1 ГПК. Обжалвано е било Решение от 02.01.2020 по в.гр.д.№ 180/2019 г. на АС - София, с което е потвърдено Решение № 6052/25.09.2019 г. по гр.д. № 473/2015 г. по описа на Софийски градски съд, с което е уважен иск по чл. 49 ЗЗД за сума в общ размер от 40 000 лв. С Определение № 651/29.10.2020. по гр.д. № 1971/2020 г. настоящият състав на IV – г.о. на ВКС не допуска касационно обжалване на Решение от 02.01.2020г. по гр.д.№180/2019г. на АС София в частта му, с която е уважен иск по чл.49 ЗЗД за присъждане обезщетение за неимуществени вреди от деликт. С молба вх.№ 9119/20.11.2020 г. касаторът „Асансьор – МБ – 97“ ООД, моли да бъде изменено определението в частта му за разноските. В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК насрещната страна – М. В., чрез процесуалния си представител излага съображения за неоснователност на молбата. Върховният касационен съд, тричленен състав на четвърто гражданско отделение, като прецени данните по делото, намира следното: С Определението си от 29.10.2019г. настоящия състав на IV – г.о. на Върховният касационен съд, не е допуснал касационно обжалване на Решение от 02.01.2020 по в.гр.д.№ 180/2019 г. на АС - София. С посоченото определение настоящия състав на IV – г.о. е осъдил касатора да заплати на ответника по касация сумата в размер на 2 500 лв., представляваща заплатеното адвокатско възнаграждения за процесуално представителство пред касационната инстанция. В молбата се поддържа, че не е следвало да бъдат присъждани разноски, доколкото процесуално представителство не е имало, а ответната страна е депозирала само отговор на касационната жалба, евентуално се иска присъденото адвокатско възнаграждения да бъде намалено до предвидения в чл. 9, ал.3 от Наредба 1/2004 г. на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения. С оглед разпоредбата на чл. 81 ГПК с всеки акт, с който приключва делото пред съответната инстанция съдът се произнася по искане за разноски ако такова е релевирано от страна по делото. В случая с отговора на касационната жалба ответника по касация е направил искане да му бъдат присъдени разноски като е представен списък по чл. 80 ГПК/лист 97/ и договор за правна защита и съдействие № 906478/лист 98/, в който е разписано, че уговореното възнаграждение ще бъде заплатено по сметка, а на лист 96 по делото са представени доказателства за плащането по начина уговорен в договора за правна защита и съдействие. Неоснователно е възражението на касатора, че не е имал възможност да се запознае с размеря на претендираните разноски пред касационната инстанция, доколкото е имал възможност да се запознае с материалите по делото в деловодството на ВКС. С оглед правната и фактическа сложност на делото и размера на заявения иск/в размер на 40 000 лв. лист 3 по гр.д. № 473/2015 г. на СГС/ присъдения размер на адвокатско възнаграждение пред касационната не се явява прекомерен, а искането на касатора следва да се остави без уважение. Предвид изложените съображения, съдът: