Определение № 3960 от 08.08.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2328/2025 г.

Производството по делото е образувано по частна жалба от Н. П. Д. срещу разпореждане №168/26.02.2025г. постановено по ч.гр.д.№24/2024г. на Апелативен съд – Пловдив. В жалбата се твърди неправилност на разпореждането. Излагат се доводи за неправилност на постановените от Апелативен съд актове по същество на спора и за даване указания за отстраняване нередовностите на подадената срещу него частна жалба. Наведени са и твърдения за неправилност на постановеното от първостепенния съд определение по чл.248 от ГПК, с което жалбоподателката е осъдена да заплати разноските на ответника по прекратеното производство. Във връзка с тези доводи е отправено искане за присъждане на недължимо платените суми, както за заплащане на обезщетение за претърпените вреди от неправомерното й освобождаване от работа. Ответникът ОУ „Христо Смирненски“, [населено място] с писмен отговор, чрез адвокат К. Г., оспорва жалбата. Излага, че същата е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, тъй като повдигнатият с нея спор вече е разрешен със сила на пресъдено нещо. Частната жалба е допустима, подадена в срок от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. За да се произнесе, съставът на Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение, взе предвид следното: Производството пред първостепенния Районен съд – Пловдив е образувано по предявени от Н. П. Д. срещу ОУ „Христо Смирненски“, [населено място] искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ. С определение №10589/04.10.2022г. производството е прекратено, на основание чл.232 от ГПК, поради оттегляне на предявените искове. С определение №11082/14.10.2022г. прекратителното определение е допълнено в частта за разноските, като Н. П. Д. е осъдена да заплати на ОУ „Христо Смирненски“, [населено място] сумата от 800 лв. – разноски за адвокатско възнаграждение. Срещу определението за допълване е постъпила частна жалба вх.№88032/03.11.2022г. от Н. П. Д., която е върната като просрочена с разпореждане №25145/04.11.2022г. на Районен съд – Пловдив. Последното е потвърдено с определение №671/17.03.2023г. по ч.гр.д.№555/2023г. на Окръжен съд – Пловдив. На 19.07.2023г. по гр.д.№10318/2022г. на Районен съд – Пловдив са постъпили две „въззивни жалби“ вх.№ 67090 и вх. № 67091 (с идентично съдържание) срещу определение № 11082/14.10.2022 г. по чл.248 от ГПК. Същите са върнати като недопустими с разпореждане № 18439/20.07.2023 г. на Районен съд – Пловдив. Това разпореждане е обжалвано с частна жалба от Н. П. Д., по която е образувано гр.д.№2378/2023г. на Окръжен съд – Пловдив. С постановеното по него определение №2269/28.09.2023г. жалбите са оставени без разглеждане и производството е прекратено. Определението на Окръжен съд – Пловдив е потвърдено с определение №27/16.01.2024г. по ч.гр.д.№24/2024г. на Апелативен съд – Пловдив. Срещу последното е постъпила частна жалба вх.№392/17.01.2025г. от Н. П. Д.. С разпореждане №101/06.02.2025г. администриращият съд е оставил жалбата без движение, като е дал указания за уточняване исканията за възстановяване на сумата от 1200лв. и за присъждане на сумата от 4 075лв., както и за представяне препис от жалбата за насрещната страна. Препис от това разпореждане е връчен лично на жалбоподателката на 11.02.2025г., на посочения в жалбата адрес. С обжалваното разпореждане №168/26.02.2025г. жалбата е върната поради неотстраняване на констатираните нередовности в определения от съда срок. Подадената частна жалба е неоснователна. Същата е бланкетна, доколкото в нея не се съдържат оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното разпореждане, а са изложени възражения срещу актове на съда, които са влезли в сила и искания, които излизат извън предметните предели на настоящото производство. Пследното е ограничено до проверка законосъобразността на обжалвания съдебен акт. Съгласно разясненията дадени в ТР №6/2017г. на ОСГТК на ВКС, обжалването с частна жалба по естеството си е пълно въззивно, поради което съдът служебно проверява всички правно релевантни факти, сам преценява доказателствата, събрани от първата инстанция, тези представени с частната жалба и отговора, както и събраните от него, въз основа на което разрешава въпросите, включени в предмета на производството. По този начин съдът изпълнява своето задължение да осигури прилагането на процесуалния закон, която дейност не е обусловена от волята на страните, обективирана посредством оплакванията за незаконосъобразност. В конкретния случай, дадените на страната указания са ясни и точни, като неизпълнението им е обусловило връщането на подадената жалба. Последното е постановено в съответствие с разпоредбите на ГПК и трайно установената съдебна практика по приложението им. За пълнота на изложението следва да се посочи, че въззивният съд е следвало да направи проверка за допустимост на частната жалба в рамките на своята компетентност като администриращ съд. Съгласно разясненията дадени в ТР №2/2018г. на ОСГТК на ВКС, определението на въззивния съд, с което производството по делото е прекратено като недопустимо е преграждащо по смисъла на чл.274, ал.1 от ГПК, поради което подлежи на обжалване по реда на чл.274, ал.1, изр.2 от ГПК пред съответния апелативен съд. В същото е посочено още, че в тази хипотеза апелативните съдилища се произнасят като второстепенни съдилища, при пълен въззив и разполагат с функционалната компетентност да разгледат спорния процесуален въпрос. Техните актове са окончателни. С оглед на това определението на апелативния съд, с което е потвърдено определението на Окръжен съд – Пловдив за оставяне без разглеждане на частната жалба на Н. П. Д. е окончателно и не подлежи на обжалване. Следва да бъде отбелязано и обстоятелството, че подаването на поредица от недопустими жалби не може да доведе до пререшаване на въпроса за отговорността за разноските по гр.д.№10318/2022г. на Районен съд – София, разрешен с влязлото в сила определение по чл.248 от ГПК. По изложените съображения обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено. МОТИВИРАН от горното, съдът