Решение № 734 от 22.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8364/2025 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 193, ал.6 от Закона за съдебната власт (ЗСВ). Образувано е по жалба на К. А. К. - прокурор в Софийска градска прокуратура против решение по т. 1.6 от заседание на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет по протокол № 27/30.07.2025 г., с което не назначава, на основание чл. 193, ал. 6 от ЗСВ, К. А. К. - прокурор в Софийска градска прокуратура, на длъжност „прокурор“ във Върховната прокуратура. Жалбоподателят сочи, че незаконосъобразно административният орган е отказал назначаването му на посочената длъжност, след като същият е участвал в проведения конкурс за прокурор във Върховна административна прокуратура, понастоящем Върховна касационна прокуратура и съответно е бил класиран. Доводите му са свързани с Решение № 7091/25.06.2025 г. по адм. дело № 3664/2024 г., с което Върховният административен съд е отменил изричен отказ за назначаване по реда на чл. 193, ал. 6 от ЗСВ по заявление вх. № ВСС-4312/01.03.2024 г., обективиран в решение по т. 5.6/06.03.2024 г. от протокол № 9 от заседание на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет като е постановил изпращане на преписката на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет за ново произнасяне в едномесечен срок при съобразяване с мотивите на решението по тълкуване на закона. В съдебно заседание лично и чрез адвокат В. Мукова поддържа жалбата. В допълнение навежда аргументи за наличие на предпоставките по чл. 177, ал. 2 от АПК като моли решението на ПК на ВСС да бъде прогласено за нищожно и преписката върната на органа за произнасяне по мотивите на съдебния акт, евентуално същото да се отмени като незаконосъобразно. Претендира разноски Ответникът – Прокурорска колегия на Висш съдебен съвет, в писмен отговор и в съдебно заседание представлявана от юрисконсулт Р. Матева, оспорва жалбата с твърдения за нейната неоснователност поради липса на основанията по чл. 146 от АПК, сочещи незаконосъобразност на акта, респ. поради липса на основанията за нищожност на решението на органа. Твърди, че липсват свободни бройки за прокурор във ВКП. Претендира за юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, след като обсъди становищата и доводите на страните, както и доказателствата по делото, приема следното: Жалбата е постъпила в срока по чл.36 от ЗСВ и е подадена от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Като взе предвид, приложената административна преписка и приобщеното в цялост към настоящото дело на адм. дело № 3664/2024 г. на ВАС, настоящият съдебен състав приема за установено следното: С влязло в сила Решение № 7091/25.06.2025 г. по адм. дело № 3664/2024 г. ВАС е отменил по оспорването от К. А. К., изричен отказ за назначаване по реда на чл. 193, ал. 6 от ЗСВ по заявление вх. № ВСС-4312/01.03.2024 г., обективиран в решение по т. 5.6/06.03.2024 г. от протокол № 9 от заседание на ПК на ВСС, като е постановил изпращане на преписката на ПК на ВСС за ново произнасяне в едномесечен срок при съобразяване с мотивите на решението по тълкуване на закона. С оглед дадените от ВАС указания по тълкуването и приложението на чл. 193, ал. 6 от ЗСВ, при новото разглеждане на подаденото от жалбоподателя заявление, ПК на ВСС е приела съгласно свое решение по т. 1.6, обективирано в протокол № 27/30.07.2025 г., че не назначава, на основание чл. 193, ал. 6 от ЗСВ, К. А. К. - прокурор в Софийска градска прокуратура, на длъжност „прокурор“ във Върховната прокуратура. Органът е обосновал решението си с обстоятелството, че срокът по чл. 193, ал. 6 от ЗСВ е изтекъл, тъй като колегията не се е произнесла в 9 - месечния срок, а противното би означавало неоснователното му удължаване, в разрез с предвиденото в чл. 193, ал. 6 от ЗСВ. Видно от приложените доказателства по адм. дело № 3664/2024 г. по описа на ВАС, с решение по т. 11 и по т. 12 по от протокол № 31 от заседанието на ПК на ВСС, проведено на 14.09.2022 г., е обявен конкурс за заемане на длъжността “прокурор” във Върховна административна прокуратура“, обнародван в Държавен вестник, бр. 78/ 30.09.2022 г, като са определени 5 длъжности, които да бъдат заети след конкурс за повишаване в длъжност. Жалбоподателят К. А. К., прокурор в Софийска градска прокуратура, е участвал в конкурса. Резултатите по класирането са изготвени и обявени от конкурсната комисия на 30.10.2023 г., като на първите пет места са класирани съответно прокурорите Е. Г., Д. П., Д. Ш., М. М. и Н. Р.. Жалбоподателят е класиран на дванадесето място с оценка 5,77. С решения по т. 2.1, т. 2.2, т. 2.3, т. 2.4 и т. 2.5 по протокол № 45 от заседание на ПК на ВСС, проведено на 06.12.2023 г. класираните пет лица са повишени на основание чл. 160 и чл. 193, ал. 3 от ЗСВ на длъжност „прокурор във Върховна административна прокуратура“. С решението по т. 2.6 ПК на ВСС е прекратила гласуването за останалите кандидати, участвали в този конкурс, поради попълване на местата. Според представените по делото „актове за встъпване“, назначените прокурори са встъпили в длъжност „прокурор във Върховна административна прокуратура“ на 14.12.2023 г. В разпоредбите на чл. 193, ал. 6 и ал. 7 от ЗСВ са посочени материалноправните предпоставки за назначаване на съответната магистратска длъжност по този ред. Съгласно посочените норми в 9-месечен срок от приключване на предходната конкурсна процедура с решение на съответната колегия на ВСС и при наличие на освободена длъжност в орган на съдебната власт, съответната колегия на ВСС приема решение за назначаване на следващия по ред кандидат в конкурса за повишаване или за преместване, получил крайна оценка в конкурсната процедура, не по-ниска от много добър "5,00". По делото е установено наличие на свободни длъжности „прокурор във Върховна прокуратура“, поради закриването на ВАП. Този извод следва от представените извлечения от протоколи от заседания на ПК на ВСС, съгласно които с решение по т. 12 от протокол № 45/07.12.2022 г. на ПК на ВСС е освободен от длъжността прокурор във ВАП Т. М.; с решение по т. 5 от протокол № 17/17.05.2023 г. на ПК на ВСС е освободен от длъжността прокурор във ВАП М. К. (тези щатни бройки са освободени преди влизането в сила на промените в Конституцията - 23.12.2023 г.); с решение по т. 10 от протокол № 3/31.01.2024 г. на ПК на ВСС е освободен от длъжността прокурор във ВП - Д. К., която е заемала преди това длъжността прокурор при Върховна административна прокуратура. Видно от представената по делото справка допълнително седем места са освободени в ВП от прокурори преди това заемали места в ВКП. Тези писмени доказателства опровергават мотивите на ПК на ВСС при приемане на оспореното решение от 30.07.2025 г. и сочат, че са налице освободени бройки за длъжността прокурор във ВАП и в последствие във Върховната прокуратура. По адм. дело № 3664/2024 г. ВАС е представена справка за свободните длъжности във Върховна прокуратура за периода 22.12.2023 г. до 05.06.2024 г., установяваща 15 свободни длъжности, от които 11 новоразкрити и 4 освободени. До 06.09.2024 г. са освободени още две щатни бройки в ВП. Предвид събраните по делото доказателства, настоящият съдебен състав приема, че ПК на ВСС не е провеждала процедура по преназначаване на прокурори от ВКП и ВАП във Върховна прокуратура. От представени актове за изменение на актове за заемане на длъжност на прокурори, с които се променя местоработата им, вътрешнослужебни по своя характер, се установява, че това става от ВАП, съответно от ВКП във Върховна прокуратура. По делото не са представени доказателства за взети от ПК на ВСС решения за преназначаване на прокурори от ВКП и ВАП във Върховна прокуратура. Промяната на местоработата, е осъществена на основание заповед № РД-08-2085/28.12.2023 г. на и.ф. главен прокурор на Република България, с която единствено се утвърждава структурата на Върховната прокуратура и се определят функционалните задължения на прокурорите в нейните отдели. Следва да се отбележи, че процесната заповед на и.ф. главен прокурор на Република България е издадена при променена разпоредба на чл. 126 от Конституцията, но непроменени разпоредби на ЗСВ, които уреждат съществуването на структурните звена ВКП и ВАП, фигуриращи в разпоредбите на чл. 136 от ЗСВ до 21.01.2025 г. Разпоредбите на чл. 15 от Закона за нормативните актове и чл. 5 от АПК уреждат йерархията на нормативните и административните актове и следва да бъдат съобразени при преценка действието на заповед № РД-08-2085/28.12.2023 г. на и.ф. главен прокурор на Република България. Въпросите дали чл. 126 от Конституцията има пряко действие, до колко законодателя може да определя структурата на прокуратурата като орган на съдебна власт, както и дали е спазен 9-месечния срок след приключване на конкурсната процедура по чл. 193, ал. 3 от ЗСВ,както и за реализацията на правата на оспорващия като следващ кандидат за назначаване на освободените длъжности по реда на чл. 193, ал. 6 от ЗСВ, са подробно разгледани в мотивите на Решение 7091/25.06.2025 г. по адм. дело № 3664/2024 г. ВАС. Доколкото тези мотиви са решаващи, силата на присъдено нещо се разпростира и върху тях. Освен това същите са задължителни за административния орган, на когото са дадени указания съобразно чл.173 ал.2 от АПК. Настоящият съдебен състав, позовавайки се на мотивите и диспозитива на Решение № 7091/25.06.2025 г. по адм. дело № 3664/2024 г. по описа на ВАС, достига до извод, че при новото разглеждане на заявлението на К., ПК на ВСС, като е приела, че е изтекъл срокът по чл. 193, ал. 6 от ЗСВ по отношение на жалбоподателя и не го е назначила на заявената от него длъжност – "прокурор" във Върховна прокуратура, е постановила нищожен административен акт, предвид наличие на предпоставките по чл. 177, ал. 2 от АПК. В разпоредбата на чл. 177, ал. 2, изр. първо от АПК изрично е посочено, че актове и действия на административния орган, извършени в противоречие с влязло в сила решение на съда са нищожни. При систематичното тълкуване на правната норма в контекста на ал. 1 от чл. 177 от АПК, следва да се приеме, че се имат предвид правните ефекти на съдебното решение. Настъпилата материалноправна промяна трябва да бъде зачитана от всеки, понеже субективните предели на решението за отмяна на административния акт имат правно действие не само по отношение на страните по делото. Отменителното решение е задължително, както за административния орган, така и за решаващия съдебен състав, който се произнася за законосъобразността на административния акт предвид установената фактическа обстановка по спора, при идентичност в предмета и на приложимата правна норма, както е в процесния случай. Санкцията на чл. 177, ал. 2 от АПК, е свързана с неизпълнение на задължение, посочено в мотивите на съдебен акт, постановен по спор, който се ползва със сила на пресъдено нещо. В конкретния случай административният орган в разрез с фактическите и правни установявания на ВАС не е изпълнил указанията му, обективирани в Решение № 7091/25.06.2025 г. по адм. дело № 3664/2024 г., което се ползва със сила на пресъдено нещо. Оспореният административен акт, като издаден в противоречие с влязло в сила съдебно решение, е лишен от правно основание и не поражда правни последици от момента на издаването си. Нарушението е съществено и непреодолимо, засягащо основни принципи на административния процес – законност, правна сигурност и стабилитет на съдебните актове. Порокът е от такова естество, че не може да бъде саниран, поради което актът на основание чл. 177, ал. 2 от АПК следва да бъде прогласен за нищожен, а преписката да бъде изпратена на компетентния административен орган. ПК на ВСС следва на основание чл. 174 от АПК да издаде административен акт в едномесечен срок от получаването й, при спазване на дадените задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона в мотивите на настоящото съдебно решение, тъй като всички материалноправни основания по чл. 193, ал. 6 от ЗСВ, жалбоподателят да бъде назначен на заявената от него длъжност – „прокурор“ във Върховна прокуратура, са налице. При този изход на спора е неоснователно искането на ответника за присъждане на разноски. На основание чл. 143, ал. 1 от АПК Висшият съдебен съвет (юридическото лице, в състава на което е органът издал акта) следва да заплати на процесуалния представител на К. А. К. направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение, което, преценено при условията на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, се определя на 1000 лева. На К. А. К. се дължи сумата от 10 лева, представляваща заплатена държавна такса. Тези разноски следва да се присъдят след превалутирането им в евро на основание чл. 4, чл. 12 и чл. 13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България. Така мотивиран, Върховният административен съд, шесто отделение