Определение № 491 от 09.12.2020 г. на ВКС по т. д. № 285/2020 г.

Производството е по чл. 274, ал.2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на адв. Д. Г. Б. срещу определение № 3189/03.10.2019 г. по в.т.д. 5686/18 г., с което е осъден „Макънтани Риълти интернешънъл кънстракшън 2“ ЕООД (н), на основание чл. 77 от ГПК да заплати по сметка на Апелативен съд София сумата от 600 лв възнаграждение за назначен особен представител на дружеството. Оспорва, че редът, по който е постановено определението, не е този, предвиден в чл. 248 ГПК. Оспорва изводите на съда относно размера на дължимото възнаграждение на особения представител. Счита, че съдът следвало да квалифицира молбата като такава по чл. 248 от ГПК и да съобрази размера с посоченото в Наредба № 1 от 2004 г. като сумата от 600 лв била неточно определена. Моли да се отмени определението и да се присъди възнаграждение съобразно искането на жалбоподателя до Апелативен съд – София. Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение намира следното: Частната жалба е в срок. Разгледана по същество е неоснователна. Независимо от приетото в процесното определение, въззивният съд на практика се е произнесъл по разноските за производството и с процесното определение е изменил решението в частта за разноските. Поради това и определението е такова, постановено на основание чл. 248 от ГПК. Но макар и да не е направил този извод въззивния съд, то крайния резултат на постановеното определение е обоснован и съответен на нормата на чл. 47, ал. 6 от ГПК. С процесното определение въззивният съд е приел, че не е внесено определеното от него възнаграждение за особен представител. Ищецът, чието е задължението да внесе разноски, не го е изпълнил и поради това следва да бъде осъден да заплати дължимото възнаграждение. Определените предварително разноски, представляващи възнаграждение за особен представител, са в размер на 600 лв. Поради това и на основание чл. 77 от ГПК е постановил процесното определение. Това определение е съобщено на ищеца и не е подадена частна жалба срещу него от задълженото лице. Частната жалба на особения представител в настоящето производство се свежда до неуважаване на искането разноските, изразяващи се във възнаграждение за особен представител да бъдат в размер над 600 лв. Липсва основание да се приеме нещо различно от постановеното в определението на въззивния съд. Видно от данните по делото имущественият интерес, върху който се определя възнаграждението е 11 440,20 лв. С оглед разпоредбата на чл. 47, ал. 6 от ГПК размерът на възнаграждението на особения представител се определя на основание чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата вр. чл. 7, ал. 1, т. 4 Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като стойността на възнаграждението е 872 лв. На особения представител се дължи възнаграждение за всяка инстанция или общо 1 744 лв. Възнаграждението е дължимо за представителството на едно лице, независимо от това, че на това лице са назначени повече особени представители. В случая в първа инстанция е определено и внесено възнаграждение от 2 400 лв. Следва да се вземе предвид и нормата на чл. 47, ал.6, изр. 2 от ГПК, която дава възможност на съда да определи възнаграждението, включително има възможност и да намали същото до Ѕ. С оглед посоченото, следва да се приеме, че възнаграждението за особения представител може да бъде в определения от въззивния съд размер като се вземе предвид и внесеното възнаграждение от 2400 лв пред първоинстанционния съд, то общо възнаграждението за особен представител за двете инстанции е 3 000 лв. Поради изложеното настоящият съдебен състав намира доводите на особения представител за заплащане на възнаграждение за особен представител в по-висок размер за неоснователни. По изложените съображения, Върховният касационен съд на Р България