Решение № 496 от 9.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1018/2010 г.

Решение № 496 от 9.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1018/2010 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Василка Илиева Производството е по чл. 290 ГПК . Образувано е по касационна жалба на Г. С. П. срещу решение от 23.04.2010 г. на Окръжен съд-Сливен, постановено по гр. д. № 116/2010 г., с което е отменено решение № 898 от 06.01.2010 г. по гр. д. № 2026/2007 г. на Районен съд- Сливен и е отхвърлен предявения от касатора установителен иск с правно основание чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ против ОС"Земеделие"-С. и [община] за признаване правото на възстановяване собствеността, с план за земеразделяне на наследниците на В. Д. М. върху три ниви, а именно: в м. "К. п. "с площ от 24 дка; в м. "К. "с площ от 8 дка и в м. "Б. п." с площ от 10 дка и лозе от 1 дка в м. "Н. гробище", находящи се в землището на [населено място], общ. С.. С определение № 849/27.09.2011 г., постановено по настоящето дело, касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса за годните писмени доказателства по чл. 12, ал. 2 ЗСПЗЗ в производство по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ и по-специално по въпроса представляват ли извлечението от счетоводните книги и служебните бележки от кметството по местонахождение на имота, такива писмени доказателства. В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение, тъй като неправилно въззивният съд е приел, че представените по делото писмени доказателства, не установяват наследодателят да е притежавал заявените за възстановяване имоти към момента на одържавяването, както и не установяват идентичност между претендираните земи и тези действително притежавани от него. Ответникът-ОС"Земеделие" - С. оспорва основателността на жалбата. Ответникът - [община] не взема становище по жалбата. Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл. 290, ал. 1 ГПК и чл. 293 ГПК, приема следното: По реда на чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ Г. С. П. е предявила иск за признаване право на възстановяване върху земеделски земи на наследниците на В. Д. М.. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че липсват доказателства наследодателят на ищеца-сега касатор да е бил собственик на процесните имоти, тъй като представеният документ- счетоводни документи на ТКЗС-К. за изплатена рента, заверени от Държавен архив удостоверяват, че той е бил чл. кооператор и е получавал рента за земя и трайни насаждения. Освен това не установяват за кои имоти се отнасят, с каква площ са имотите, колко са и в кои местности са били, поради което не може да се цени като доказателство по чл. 12, ал. 2 ЗСПЗЗ, установяващо право на собственост. Разпоредбата на чл. 12, ал. 2 ЗСПЗЗ изрично предвижда, че правото на собственост върху земеделските земи се доказва не само с доказателства, удостоверяващи факта на придобиване на право на собственост- нотариални актове, делбени протоколи, протоколи и решения за оземляване, в това число по З. от 1946 г., но и с документи с несамостоятелна доказателствена сила - протоколи на ТКЗС, емлячни регистри, молби-декларации за членство в ТКЗС, счетоводни книги за заплащане на рента и други писмени доказателства, т. е. законът придава еднаква доказателствена сила както на доказателствата с пряк вещнопрехвърлителен ефект, така и на тези с удостоверително значение, без да ги изброява изчерпателно. В производството по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ установяването на придобивното основание не представлява предпоставка за признаване правото на възстановяване на собствеността. В това производство следва да се установи правото на собственост към момента на обобществяване на земята, за да може в последствие да се реализира възстановяването на собствеността по административен ред. Следователно, всички писмени доказателства, които са допустими пред поземлените комисии, са допустими и в исковото производство. Такова доказателство обаче е всеки писмен документ, който не е съставен с оглед нуждите на исковия процес. С оглед изложеното изводът на въззивния съд, че липсват писмени доказателства за собствеността, е направен в противоречие с материалния закон. В настоящия случай от представените доказателства - извлечение от счетоводните книги на ТКЗС - К. и служебна бележка от 14.06.2005 г., издадена от кметство К., е установено, че наследодателят В. Д. М. е бил чл. на ТКЗС, с внесената от него земя от 71 дка, между която и процесната и до смъртта си през 1952 г. е получавал рента за нея. Безспорно е и обстоятелството, че двамата му синове - М. и Г. са получавали отделно рента за внесените от тях в ТКЗС земи, както следва - първият за 25 дка и вторият за 24 дка и по отношение на които е възстановена собствеността по административен ред. Действително представеното извлечение от счетоводните книги на ТКЗС - К. не съдържа данни и не удостоверява по категоричен начин придобивния способ, посредством който наследодателят е придобил правото на собственост, но доколкото в закона изрично е предвидено, че документите с несамостоятелна доказателствена сила, какъвто е представения, удостоверяват принадлежността на правото на собственост към релевантния момент без да е необходимо да бъдат представяни и други доказателства за същия факт, се налага изводът, че претендираните с исковата молба имоти са били собственост на наследодателя М. към момента на обобществяването на земята. С оглед предвидения в закона облекчен режим на доказване правото на собственост и предвид категоричните данни, че наследниците на М. са пропуснали да подадат заявление пред поземлената комисия за възстановяване правата си върху имотите в срока по чл. 11, ал. 1 ЗСПЗЗ, предявения иск по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ се явява допустим и основателен. Като е приел обратното, въззивният съд е допуснал нарушение на процесуалните правила, довело до неправилно приложение на материалния закон, поради което постановеното решение следва да се отмени на основание чл. 293, ал. 2 ГПК и делото да се реши по същество като искът по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ бъде уважен. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение