Определение № 4130 от 05.08.2026 г. на ВКС по гр. д. № 4510/2025 г.

Производството е по чл. 282, ал.4 ГПК. Постъпила е молба с вх. № 8837/29.04.2026 г., депозирана от А. П. К., чрез адв. Г. за освобождаване на сумата от 12 000,00 лв. /6 135,50 евро/, внесена по сметка на ВКС като обезпечение за спиране изпълнението на невлязло в сила въззивно решение № 913 от 30.06.2025 г., постановено по в.гр.д. № 1054/2025 г. на Окръжен съд Пловдив, с което като е потвърдено решение № 566/11.02.2025 г. по гр.д. № 17094/2023 г. на Районен съд Пловдив, А. П. К. е осъдена да освободи и предаде на К. Д. Г. държането на гараж с площ от 32 кв.м. и жилищна сграда с площ от 162,02 кв.м., разположени в УПИ IV-1552 от кв. 50 по рег.план на [населено място], общ. Р., обл. П., с площ 781 кв. м. при конкретно посочени граници. В молбата е изложено е, че с определение от 26.02.2026 г., постановено по гр.д. № 4510/2025 г. състав на ВКС не е допуснал касационно обжалване на въззивното решение и така решенията на предходните инстанции са влезли в сила и е издаден изпълнителен лист в полза на К. Д. Г.. Доколкото от постановяване на определението на ВКС по чл.288 ГПК са изминали повече от два месеца и носителят на вземането не е предявил иск за обезщетение на вредите от забавянето на изпълнението, молителят счита че са налице предпоставките на чл.282, ал.4 ГПК за освобождаване на внесеното от него на основание чл.282, ал.2, т.2 ГПК обезпечение. В срока за отговор на молбата, насрещната страна - К. Д., не е взела становище и не е представила доказателства за предявен в срока по чл.282, ал.4 ГПК иск за обезщетение на вреди от забавено изпълнение. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа искането и провери данните по делото, приема следното: С определение от 11.09.2025 г. по ч.гр.д. № 3326/2025 г. по описа на ВКС, на основание чл.282, ал.2 ГПК е постановено спиране на невлязло в сила въззивно решение № 913 от 30.06.2025 г., постановено по в.гр.д. № 1054/2025 г. на Окръжен съд Пловдив, по което е издаден изпълнителен лист на 18.07.2025 г., до приключване на касационното обжалване по подадената касационна жалба от А. П. К.. Спирането на изпълнението е постановено, тъй като е представено надлежно обезпечение в размер на 12 000,00 лв. от касатора. С определение от 26.02.2026 г., постановено по гр.д. № 4510/2025 г. състав на ВКС не е допуснал касационно обжалване на въззивното решение. На 08.04.2026 г. е издаден и изпълнителен лист за присъдените в полза на К. Д. Г. разноски за въззивната и за касационната инстанции. По гр.д. № 17094/2023 г. на Районен съд Пловдив са приложени доказателства за заплащане на разноските чрез пощенски записи на постоянния адрес на К. Д. Г.. От извършената на 4.08.2026 счетоводна справка е видно, че внесеното обезпечение е налично по специалната сметка на ВКС. При тези данни, внесената гаранция по ч.гр.д. № 3326/2025 г. по описа на ВКС, следва да бъде освободена на основание чл.282, ал.4 ГПК и преведена по посочената в молбата банкова сметка на молителя. Ето защо, и доколкото молбата за освобождаване на внесената от касатора сума е депозирана в срока по чл.82 ГПК, следва да се нареди освобождаването на сумата от сметката на ВКС за обезпечения и превеждането й по посочената от молителя в молбата му от 29.04.2026 г. банкова сметка в „Уникредит Булбанк“ АД. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,