Определение № 4095 от 16.09.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3432/2024 г.

Производство по чл.248, ал.1 ГПК. С молба от 25.06.2025 г. „Мюсюлманско настоятелство Русе“ е поискало допълване на постановеното по делото определение № 2746 от 30.05.2025 г. с присъждане на направените от него разноски в касационното производство. Препис от молбата е връчен на „Мюсюлманско сунитско ханефитско изповедание в Република България“, който оспорва молбата в становище от 14.08.2025 г. Молбата по чл.248, ал.1 ГПК е процесуално допустима. Разгледана по същество, молбата е неоснователна. С определение № 2746 от 30.05.2025 г., чието допълване се иска, съдът се е произнесъл по частни жалби на „Мюсюлманско сунитско ханефитско изповедание в Република България“ срещу определения на въззивния съд, постановени по реда на чл.248, ал.1 ГПК – за изменение и допълване на въззивното решение в частта по разноските. В производството по чл. 248 ГПК разноски не се присъждат, тъй като същото не е самостоятелно производство, а способ за защита срещу неправилно присъдените разноски чрез допълване или чрез изменение на постановения съдебен акт. Неприложимостта на разпоредбата на чл. 81 ГПК в това производство се обосновава с аргумента, че определението, което се постановява по този ред, няма самостоятелен характер и не представлява акт по смисъла на чл. 81 ГПК, тъй като с него не се решава материалноправен или процесуалноправен въпрос по гражданско дело или свързано с него частно производство. Производството по чл. 248, ал. 1 ГПК не е ново съдебно производство с различен предмет от исковото производство, а има акцесорен характер – негов предмет са вече заявени и осъществени разноски, които са били или е следвало да бъдат предмет на присъждане по вече приключилото в съответната инстанция дело. Определението по чл. 248 ГПК не слага край на съдебното производство, а с него само се изменя или допълва вече постановен съдебен акт в частта за разноските. Поради това изходът от производството по чл. 248 ГПК не обосновава отговорност за нови разноски като санкция за неоснователно предизвикан правен спор. Разноски не се дължат както в производството по чл. 248 ГПК, така и в това по обжалване на постановен в такова производство акт. В този смисъл са определение № 216 от 17.07.2017 г. по гр. д. № 3648/2016 г. на ВКС, III г. о., определение № 683 от 21.12.2015 г. по ч. гр. д. № 5089/2015 г. на ВКС, III г. о., определение № 29 от 13.01.2017 г. по ч. т. д. № 1797/2016 г. на ВКС, II т. о., определение № 256 от 01.08.2017 г. по гр. д. № 1355/2017 г. на ВКС, IV г. о., определение № 205 от 19.12.2018 г. по ч. гр. д. № 4518/2018 г. на ВКС, I г. о., определение № 615 от 09.10.2019 г. по ч. т. д. № 2377/2017 г. на ВКС, II т. о., определение № 58 от 04.03.2020 г. по т. д. № 112/2020 г. на ВКС, I т. о., определение № 200 от 19.08.2022 г. по ч. гр. д. № 869/2022 г. на ВКС, I г. о. и др. Ето защо тази молбата на „Мюсюлманско настоятелство Русе“ следва да се остави без уважение. Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение