Определение № 3633 от 07.04.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1840/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на К. В. И. с [ЕГН] и с адрес в гр. Благоевград, [адрес], против Определение № 250 от 15.01.2025 г., постановено по адм. дело № 1846 по описа на Административния съд – Благоевград за 2024 г. С обжалваното определение, на основание чл. 130 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във вр. с чл. 144 АПК, във вр. с чл. 204 АПК, е върната исковата молба на И., предявена против Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Благоевград (ОД на МВР – Благоевград) с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), за осъждането на ответника да му заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата от 2 000, 00 лв., причинени му от незаконосъобразна Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 781/08.12.2023 г., ведно със законната лихва, считано от 13.09.2024 г. до окончателното плащане на сумата на обезщетението. Със същото определение е прекратено производството по делото. Частният жалбоподател твърди неправилност на обжалвания съдебен акт, като навежда всички касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК – нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска отмяната му и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Върховният административен съд, в настоящия състав на трето отделение, след като провери обжалваното определение, приема следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Административният съд – Благоевград е приел, че е сезиран от К. И. с искова молба с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, предявена против ОД на МВР – Благоевград за осъждането на ответника да му заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата от 2 000, 00 лв., причинени му от незаконосъобразна ЗППАМ № 781/08.12.2023 г. (л. 22 от първоинстанционното дело), с която на И. е наложена ПАМ по чл. 171, т. 1, буква „б“ от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство (МПС) до решаване на въпроса за отговорността на водача, но за не повече от 18 месеца, ведно със законната лихва върху сумата на обезщетението, считано от 13.09.2024 г. до окончателното й плащане. Съдът е установил от фактическа страна, че на 08.12.2023 г. спрямо И. е издаден Акт за установяване на административно нарушение (АУАН), серия GA, № 1117915 (л. 18, пак там) за това, че на същата дата в 11.40 ч. в гр. Благоевград, по бул. „Пейо К. Яворов“ в посока от ул. „Георги Андрейчин“ към ул. „Преслав“, срещу комплекс „Кремен“ е управлявал лек автомобил „Тойота Ярис“ с peг. № [рег. номер], собственост на В. В. И. след употреба на наркотични вещества и техните аналози, установено с техническо средство Дрегер Дръг тест 5000 с фабричен номер ARPK-0022, като в проба № 339 от 08.12.2023г. е отчетен положителен резултат за „опиати“. На водача е издаден талон за медицинско изследване с № 0061341. С АУАН е иззето и свидетелството за управление на МПС на водача № 285680017. На същата дата от В. А. Л., мл. автоконтрольор при ОД на МВР – Благоевград е издадена и ЗППАМ № 781/08.12.2023 г., с която, на основание чл. 171, т. 1, буква „б“ ЗДвП, на И. е наложена ПАМ „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса с отговорността на водача, но за не повече от 18 месеца“. Заповедта е връчена на И. на 08.12.2023 г., не е обжалвана и е влязла в законна сила. С мотивирана резолюция № 23-1116-М000218 от 14.12.2023 г. на началник сектор при ОД на МВР – Благоевград, във връзка с Постановление на прокурор при Районна прокуратура – Благоевград за прекратяване на досъдебно производство № 7852зм-464/2023 г. по описа на Районно управление – Благоевград, вх. № 10886/2023 г., административнонаказателното производство по АУАН, серия GA, № 1117915 от 08.12.2023 г. е прекратено. Действието на ПАМ е преустановено преди изтичане на максимално предвидения в ЗДвП срок и свидетелството за управление на МПС е върнато на ищеца на 30.09.2024 г. При така установената фактическа обстановка, административният съд е приел предявения от И. против ОД на МВР – Благоевград иск за недопустим поради липсата на абсолютна положителна процесуална предпоставка, а именно отмяната на процесната ЗППАМ, от която се претендира обезвредата. Мотивирал се е, че по казуса не е налице и оттегляне на акта, доколкото действието на ПАМ е преустановено занапред поради настъпване на надлежно предвидена в закона хипотеза, възникнала след датата на нарушението. Като подчертал, че твърдяната в исковата молба незаконосъобразност на ЗППАМ е следвало да се установи от ищеца в предходно съдебно производство – такова по обжалването й по реда на чл. 172, ал. 5 ЗДвП – е счел, че въпросът дали заповедта е законосъобразна не може да бъде решен в исковото производство по ЗОДОВ. Мотивиран така, съдът е постановил обжалвания в настоящото производство резултат. Определението е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са допуснати нарушения, съставляващи основания за отмяната му. Административният съд е формирал обоснован извод за недопустимост на предявения от И. против ОД на МВР – Благоевград иск за присъждане на неимуществени вреди в размер на 2 000, 00 лв. Основание за недопустимост на иска по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, във вр. с чл. 204 АПК, е когато административният акт, от чиято незаконосъобразност се претендира обезвредата, не е отменен (чл. 204, ал. 1 АПК) или не е оттеглен (чл. 204, ал. 3, предл. второ АПК). Настоящият случай е именно такъв, доколкото ищецът, не представя доказателства за отмяната по надлежния ред или за оттеглянето на ЗППАМ № 781/08.12.2023 г., издадена от мл. автоконтрольор при ОД на МВР – Благоевград. След като отмяната или оттеглянето на административния акт, от който се претендира обезщетението за вреди, по силата на закона е процесуална предпоставка за допустимост на иска по ЗОДОВ и при съобразяване на данните от първоинстанционното дело, правилно решаващият състав на Административния съд – Благоевград е преценил, че тази предпоставка не е изпълнена. Обосновано административният съд е приел, че в конкретния случай наложената на И. ПАМ „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса с отговорността на водача, но за не повече от 18 месеца“ е преустановила своето действие поради решаване на въпроса за отговорността на водача, съгласно представено Постановление на прокурор при Районна прокуратура – Благоевград от 13.09.2024 г. Именно това постановление е станало причина действието на процесната ПАМ да бъде прекратено, а не оттеглянето на ЗППАМ от страна на компетентния административен орган. До момента на изготвяне на постановлението на прокурора наложената ПАМ е пораждала валидно правно действие, каквато е и целта на ЗДвП – свидетелството за управление на МПС да се връща на водача едва след като се реши въпросът с административнонаказателната/ наказателната му отговорност или съответно след като изтекат 18 месеца от налагането на ПАМ. Връщайки исковата молба на И. и прекратявайки производството по делото, Административният съд – Благоевград е процедирал правилно и в съответствие със закона, поради което определението, с което е направил това следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 236 АПК, във вр. с чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение, Първа колегия