Решение № 2555 от 10.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 12092/2025 г.

Образувано е по касационна жалба на Община Трекляно, с БУЛСТАТ 000261655, със седалище в село Трекляно, Община Трекляно, област Кюстендил, представлявана от кмета Р. Петрунов, чрез процесуален представител – адв. Д. Златкова от Адвокатска колегия (АК) - Кюстендил, срещу Решение № 1744/31.10.2025 г., постановено по адм. дело № 507/2024 г. по описа на Административен съд (АС) - Кюстендил, с което е отхвърлена жалбата против Решение за верификация по постъпило искане за окончателно плащане № BG05M9OP001-2.002-0285/74 от 19.09.2024 г. на ръководителя на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" (ОПРЧР) 2014 - 2020 г., в частта по т. 2, с която е извършена финансова корекция в размер на 8 471, 23 лв.

Поддържат се оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Касаторът излага доводи, обосноваващи основна защитна теза за незаконосъобразност на атакувания пред АС – Кюстендил индивидуален административен акт. Поддържа становище, че с т.3 от мотивите на Решение № BG05M90P001-2.002-0285/33 от 21.10.2020 г., ръководителят на УО на ОПРЧР предлага финансова корекция (ФК) чрез редуциране на заплатите на личните и социалните асистенти (за 34 лица) до размера на заплащането на домашните помощници по отношение на направените допустими разходи за тях на обща стойност 25 644,38 лева, предявени за верификация с искания за междинно плащане (ИМП), както следва: 3 065,46 лв. - ИМП № 4; 6 393,04 лв. - ИМП № 5; 6 759,86 лв. - ИМП № 6; 1 720,75 лв. - ИМП № 7; 5 245,51 лв. - ИМП № 8; 2 459,76 лв. - ИМП № 9. С т. 2.3. от разпоредителната част на Решението от 21.10.2020 г. е определена ФК, явяваща се разликата в заплатите на личните и социалните асистенти до размера в заплащането на домашните помощници, а с т. 3.3. от разпоредителната част на административния акт е извършена ФК, но в размер на 23 184,62 лв. от БФП, счетени за допустими в следните ИМП: 3 065,46 лв. - ИМП № 4; 6 393,04 лв. - ИМП № 5; 6 759,86 лв. - ИМП № 6; 1 720,75 лв. - ИМП № 7; както и 5 245,51 лв. - ИМП № 8. В тази връзка аргументира становище, че с акта от 21.10.2020 г. не е определена ФК и не е извършена ФК в размер на сумата от 2 459,76 лева, предявени за верификация с ИМП № 9. Изложени са съображения, че в т. 2 от процесното Решение № BG05M9OP001-2.002-0285/74 от 19.09.2024 г. е извършена ФК в размер на 2 459,76 лева във връзка с Решението от 21.10.2020 г., и че тази сума представлява редуцираните заплати на личните и социалните асистенти до размера на заплащането на домашните помощници на 28 от 34-те лица, посочени в предходния административен акт. Противопоставя се на решаващите мотиви на съда, че с т. 2 от Решението от 19.09.2024 г. е извършена ФК, определена с друг административен акт (Решението от 21.10.2020 г.). В подкрепа на тезата си излага, че не е налице идентичност между двата акта, т.к. с предходния административен акт е предложена ФК по ИМП № 9 в размер на 2 459,76 лв., представляващи редуцирани заплати на 34 лица, а с разглежданият в съдебното производство акт е извършена ФК по ИМП № 9 в същия размер (2 459,76 лв.), която представлява редуцираните заплати на 28 лица. В допълнение сочи, че в т. 3 от заключението по изготвената по делото съдебно-икономическата експертиза е посочено, че вещото лице не може да определи на какво основание и в какъв процент и за кой период органът е решил, че следва да наложи и извърши ФК на сумите, посочени в т. 2 от Решението от 19.09.2024 г.

По същество развива съображения за незаконосъобразност на издадения от ръководителя на УО на ОПРЧР 2014 - 2020 г. индивидуален административен акт. Поддържа, че волеизявлението в частта за сумата от 2 459,76 лв. е немотивирано и издадено при неизяснени факти и обстоятелства. По отношение извършваната ФК в размер на 5 634,75 лв. от бюджетно перо "Разходи за организация и управление" поддържа становище, в тази част административният акт не отговаря на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4, предл. 1-во АПК за посочване на фактическите основания за издаването му. В подкрепа на становището си твърди, че органът не е изложил никакви мотиви, като не е обсъдил съдържанието на отчетите и представените документи във връзка с изпълнението на задълженията на екипа по проекта, което препятства проверката относно материалната законосъобразност на акта.

В заключение, излага довод за необоснованост на съдебния акт, т.к. не са обсъдени събраните по делото писмени и гласни доказателства, представените дипломи за средно образование, както и на какво основание претендираната за ФК сума е счетена за законосъобразно определена за извършване. Твърди, че липсват каквито и да е мотиви, от които да се установи дали е налице нарушение на принципите, регламентирани в чл. 33 от Регламент 2018/1046, вр. чл. 4, § 8 Регламент 1303/2013, въз основа на които административният орган да издаде оспореното решение.

По изложените съображения претендира отмяна на обжалваното съдебно решение и произнасяне по съществото на спора с отмяна на атакувания индивидуален административен акт. Претендира разноски по делото.

Ответникът – ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси", в писмен отговор (становище), подаден чрез държавен експерт в отдел "Управление на качеството" в Главна дирекция "Европейски фондове, международни програми и проекти" (ГДЕФМПП) в Министерство на труда и социалната политика – И. Димитров, оспорва касационната жалба. С отричащи основателността й доводи, моли обжалваният съдебен акт да се остави в сила. Претендира разноски, съставляващи юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претенцията на касатора за адвокатско възнаграждение.

Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежно легитимирана страна. Разгледана по същество, на посочените в нея основания и в обхвата на служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, съдът приема същата за неоснователна.

С атакувания съдебен акт е отхвърлена жалбата на Община Трекляно против т. 2 от Решение № BG05M9OP001-2.002-0285/74 от 19.09.2024 г. на главен директор на ГДЕФМПП и РУО на ОПРЧР 2014 – 2020 г., с което и във връзка с искане за окончателно плащане по Административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ (АДПБФП) по проект № BG05М9ОР001-2.002-0285 "Звено за социални услуги – достоен и независим живот" по ОПРЧР 2014 - 2020 г. е извършена ФК в размер на 8 471, 23 лв.

За да постанови този правен резултат, съдът е приел от фактическа страна, че Община Трекляно е бенефициер по АДПБФП по проект № BG05М9ОР001-2.002-0285 "Звено за социални услуги – достоен и независим живот" по ОПРЧР 2014 - 2020 г.

С Решение № BG05M90P001-2.002-0285/33 от 21.10.2020 г., РУО на ОПРЧР определя на Община Трекляно ФК, както следва:

• с т. 2.1 от Решението на основание чл. 4, във връзка с чл. 2, ал. 4, предл. първо от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции и процентните показатели за определяне на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове (Наредбата), във връзка с чл. 70, ал. 1, т. 10 ЗУСЕФСУ е опредена ФК по диференциалния метод в размер на направените допустими разходи за заплати на описани в акта седем лица.

• с т. 2.2 от Решението на основание чл. 4, във връзка с чл. 3, ал. 2, предл. първо от Наредбата, във връзка с чл. 70, ал. 1, т. 3 ЗУСЕФСУ е опредена ФК по диференциалния метод, равняваща се на цялата стойност от направените допустими разходи за специализираното транспортно средство, както и свързаните с него разходи за ДДС, застраховка "Гражданска отговорност" и за гориво.

• с т. 2.3 от Решението на основание чл. 4, във връзка с чл. 3, ал. 2, предл. първо от Наредбата, във връзка с чл. 70, ал. 1, т. 3 ЗУСЕФСУ е опредена ФК по диференциалния метод, явяваща се разликата в заплатите на личните и социалните асистенти до размера в заплащането на домашните помощници спрямо допустимите разходи за тях (25 644,38 лв.).

• с т. 2.4 от Решението на основание чл. 4, във връзка с чл. 3, ал. 2, предл. първо от Наредбата, във връзка с чл. 70, ал. 1, т. 3 ЗУСЕФСУ е опредена ФК по диференциалния метод равняваща се на отчетените допустими разходи за екипа за управление по проекта.

На следващо място, на основание чл. 75, ал. 1, изр. второ ЗУСЕФСУ са извършени определените с Решението ФК, както следва:

• по т. 2.1 – в общ размер 35 404,38 лв. БФП, в това число: 4 204,62 лв., счетени за допустими в ИМП № 4; 8 876,29 лв., счетени за допустими в ИМП № 5; 9 473,01 лв., счетени за допустими в ИМП № 6; 2 663,25 лв., счетени за допустими в ИМП № 7; 10 187,21 лв., счетени за допустими в ИМП № 8.

• по т. 2.2 – в общ размер 79 981,07 лв. БФП, в това число: 77 866,80 лв., счетени за допустими в ИМП № 3; 231,83 лв., счетени за допустими в ИМП № 4; 436,54 лв., счетени за допустими в ИМП № 5; 561,43 лв., счетени за допустими в ИМП № 6; 884,47 лв., счетени за допустими в ИМП № 8.

• по т. 2.3 – в общ размер 23 184,62 лв. БФП, в това число: 3 065,46 лв., счетени за допустими в ИМП № 4; 6 393,04 лв., счетени за допустими в ИМП № 5; 6 759,86 лв., счетени за допустими в ИМП № 6; 1 720,75 лв., счетени за допустими в ИМП № 7; 5 245,51 лв., счетени за допустими в ИМП № 8.

• по т. 2.4 – в общ размер 32 664,29 лв. БФП, в това число: 2 707,69 лв., счетени за допустими в ИМП № 3; 5 604,91 лв., счетени за допустими в ИМП № 4; 7 489,16 лв., счетени за допустими в ИМП № 5; 7 489,16 лв., счетени за допустими в ИМП № 6; 9 373,37 лв., счетени за допустими в ИМП № 8.

Решението за определяне на ФК е оспорено от Община Трекляно пред АС – Кюстендил. С Решение № 2/05.01.2022 г. на АС – Кюстендил, постановено по адм. дело № 263/2021 г. жалбата на общината е отхвърлена. С Решение № 7654/09.08.2022 г., постановено по адм. дело № 1656/2022 г. по описа на Върховния административен съд – Седмо отделение, решението на АС – Кюстендил е отменено в частта, с която е отхвърлена жалбата на Община Трекляно срещу Решението за определяне на ФК в частта, с която на общината е определяна ФК на основание чл. 70, ал. 1, т. 10 ЗУСЕФСУ, като в тази част административният акт е обявен за нищожен. В останалата част съдебното решение е оставено в сила.

По повод постъпило при РУО искане за окончателно плащане във връзка с искане за плащане № 9, с отчетен период 01.03.2018 г. – 31.05.2018 г. на стойност 51 946,20 лв., е извършена проверка на представения комплект документи, в резултат на която е издаден и атакуваният пред АС - Кюстендил индивидуален административен акт, с който в частта му по т. 2 на основание чл. 75, ал. 1 ЗУСЕФСУ и във връзка с Решение № BG05M90P001-2.002-0285/33 от 21.10.2020 г. на ръководителя на УО на ОПРЧР е извършена финансова корекция в размер на 8 471,23 лв., както следва:

• 2 459,76 лв, по бюджетно перо I.1.1 "Разходи за трудови възнаграждения и възнаграждения, определени по реда на ЗДСд на физическите лица предоставящи услуги за лична помощ на потребителите (например: личен асистент, социален асистент, домашен помощник и др.) в центъра, вкл. осигурителните вноски, начислени за сметка на осигурителя". Редуцирани са заплатите на личните и социалните асистенти до размера в заплащането на домашните помощници, както следва: М. Х. - 55,34 лв; С. А. - 138,97 лв.; С. А. - 55,44 лв.; С. Д. - 142,42 лв.; Л. Г. - 87,52 лв.; Н. А. - 112,96 лв.; Р. Г. - 170,65 лв.; Ц. С. - 55,34 лв.; Л. Т. - 70,24 лв.; Д. А. -71,40 лв.; Т. Б. - 70,27 лв.; С. Я. - 49,90 лв.; Д. С. - 84,53 лв.; З. З. - 84,19 лв.; С. Д. - 170,29 лв.; М. Й. - 70,30 лв.; К. В. - 70,40 лв.; Е. Н. - 90,74 лв.; И. Д. - 71,55 лв.; А. А. - 127,55 лв.; Д. М. - 87,62 лв.; С. С. - 70,40 лв.; Н. И. - 84,33 лв.; С. Г. - 84,35.; С. И. - 45,45 лв.; С. А. - 71,45 лв.; Б. И. - 55,27 лв.; С. С. - 110,79 лв.

• 376,72 лв. отчетено гориво по бюджетно перо II. 4.1. "Разходи за материали и консумативи".

• 5 634,75 лв. по бюджетно перо V.16.1. "Разходи за организация и управление".

За установяване на спорни по делото факти и обстоятелства съдът е назначил съдебно-икономическа експертиза (СИЕ), със задача да бъде даден отговор на следните въпроси: "1) Съобразно одобрения бюджет по проекта колко средства са били платени на Община Трекляно по процесния проект за безвъзмездна финансова помощ; 2) Колко са приетите за верифицирани разходи по проекта, включително и по отношение на бюджетно перо "Разходи за трудови възнаграждения", разходи за материали и консумативи, както и разходи за организация и управление; 3) Предвид влезлите в сила решения на Управляващия орган за налагане на финансова корекции, да определи какви са дължимите суми по проекта от страна на управляващия орган, както и дължимите такива по верифициране и разходи, включително по искания за плащане от № 1 до № 9 по проекта. Доколкото липсват мотиви, позовавайки се единствено на разпоредбата на чл. 75 от отменения закон като наименование, не се установява на какво основание и в какъв процент ответният орган е решил, това е мотив за експертизата, т.к. не може да се установи от мотивите на какво основание и за кой период, и каква сума е приета от възнагражденията, които са изплатени; 4) Вещото лице да установи изплатени ли са от страна на бенефициера изцяло сумите по съществуващите трудови правоотношения на личните асистенти, домашните помощници и социалните асистенти."

Въз основа на така установената фактическа обстановка и след анализ на относимата правна уредба на съюзно и национално ниво съдът е приел, че оспореният пред него индивидуален административен акт е издаден от компетентен административен орган и в съответствие с приложимия материален закон, т.к. са били изпълнени предпоставките за извършване на финансова корекция съгласно чл. 75, ал. 1 ЗУСЕФСУ. Според съда, доколкото актът на РУО е влязъл в законна сила, органът правилно е упражнил правомощието си да извърши финансовата корекция от искането за окончателно плащане.

По изложените съображения АС - Кюстендил е отхвърлил жалбата против атакуваното от Община Трекляно волеизявление на РУО на ОРЧР 2014 - 2020 г.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Страните не спорят по фактите, както и в частта относно компетентността на органа, издал обжалвания административен акт и спазването на законоустановената форма, поради което в тази част мотивите на касационната инстанция препращат към първоинстанционното решение и по аргумент от нормата на чл. 221, ал. 2, изр. 2-ро АПК не следва да бъдат повторно възпроизвеждани.

Спорът, предвид застъпените пред касационната инстанция защитни тези, е по приложението на материалния закон от решаващия състав на първостепенния съд, в контекста на упражненото от административния орган властническо правомощие.

Съгласно разпоредбата на чл. 75, ал. 1, изр. 1-во ЗУСЕФСУ, ФК се извършва от плащания по проекта, в които са включени засегнатите от нарушението разходи. Извършването на ФК е начин на отразяване на факта на вече определена по основание и размер финансова корекция, в хода на висящо производство по верификация и при постъпило искане за плащане. В случай, че актът по чл. 73, ал. 1 ЗУСЕФСУ е издаден след съответното плащане, финансовата корекция се извършва чрез доброволно изпълнение от страна на бенефициера в 14-дневен срок, а за програмите за Трансгранично сътрудничество по външните граници на Европейския съюз в 30-дневен срок - Арг.: чл. 75, ал. 1, изр. 2-ро ЗУСЕФСУ.

Правилни са изводите на РУО, потвърдени и от съда по отношение наличието на предпоставките за упражняване на правомощието по чл. 75, ал. 1 ЗУСЕФСУ по т. 2 от административния акт.

Както се възприема във формиралата се по аналогични казуси еднопосочна съдебна практика на Върховния административен съд, контролът за законосъобразност върху акт с правна квалификация чл. 75, ал. 1 ЗУСЕФСУ предполага проверка на размера на допустимите средства, върху които се извършва корекцията, преценка размера на финансовите корекции, определени с актове по чл. 73, ал. 1 ЗУСЕФСУ, и изследване на въпроса дали финансовата корекция се извършва от плащания по проекта, в които са включени засегнатите от нарушението разходи. (В този смисъл вж.: Решение № 8236/03.07.2024 г., постановено по адм. дело № 3485/2024 г., VІІ о. на Върховния административен съд, Решение № 754/31.01.2025 г., постановено по адм. дело № 9740/2024 г., VІІ о. на Върховния административен съд и др.).

В случая няма спор, а и от доказателствата по делото се установява категорично, че РУО се е позовал на предходен влязъл в сила акт на РУО, издаден на основание чл. 73, ал. 1 ЗУСЕФСУ, с които в частите му по т. 2.2, т. 2.3 и т. 2.4 са определени корекции по договора, във връзка с които е заявено и процесното искане за плащане. Не е дискусионен и размерът на определените допустими разходи по тях, а той е ясно посочен като точна стойност в акта на съответните места. Поради недвусмисленото дефиниране от кои разходи се извършва корекцията и липсата на спор в тази насока, се явява установено и че финансовите корекции се извършват от плащания по проекта, в които са включени засегнатите от нарушението разходи.

Видно от съдържанието на акта за определяне на ФК в частите му по т. 2.2, т. 2.3 и т. 2.4. на основание чл. 4, във връзка с чл. 3, ал. 2, предл. първо от Наредбата, във връзка с чл. 70, ал. 1, т. 3 ЗУСЕФСУ е опредена ФК по диференциалния метод, както следва:

• по т. 2.2 - равняваща се на цялата стойност от направените допустими разходи за специализираното транспортно средство, както и свързаните с него разходи за ДДС, застраховка "Гражданска отговорност" и за гориво.;

• по т. 2.3 - равняваща се разликата в заплатите на личните и социалните асистенти до размера в заплащането на домашните помощници спрямо допустимите разходи за тях (25 644,38 лв.).;

• по т. 2.4 - равняваща се на отчетените допустими разходи за екипа за управление по проекта.

С административния акт са извършени финансови корекции, както следва:

• по т. 2.2 – в общ размер 79 981,07 лв. БФП, в това число: 77 866,80 лв., счетени за допустими в ИМП № 3; 231,83 лв., счетени за допустими в ИМП № 4; 436,54 лв., счетени за допустими в ИМП № 5; 561,43 лв., счетени за допустими в ИМП № 6; 884,47 лв., счетени за допустими в ИМП № 8.

• по т. 2.3 – в общ размер 23 184,62 лв. БФП, в това число: 3 065,46 лв., счетени за допустими в ИМП № 4; 6 393,04 лв., счетени за допустими в ИМП № 5; 6 759,86 лв., счетени за допустими в ИМП № 6; 1 720,75 лв., счетени за допустими в ИМП № 7; 5 245,51 лв., счетени за допустими в ИМП № 8.

• по т. 2.4 – в общ размер 32 664,29 лв. БФП, в това число: 2 707,69 лв., счетени за допустими в ИМП № 3; 5 604,91 лв., счетени за допустими в ИМП № 4; 7 489,16 лв., счетени за допустими в ИМП № 5; 7 489,16 лв., счетени за допустими в ИМП № 6; 9 373,37 лв., счетени за допустими в ИМП № 8.

От съдържанието на Решението за определяне на ФК става ясно, че:

• т. 2.2 касае претендирани разходи в общ размер на 80 357,79 лв. по ИМП № 3, 4, 5, 6, 8 и 9. Общият размер на извършената ФК е в размер на 79 981,07 лв. от допустимите разходи по ИМП № 3, 4, 5, 6 и 8. Разликата между претендираната сума и извършената финансова корекция се равнява на 376,72 лв. – сумата по ИМП № 9.

• т. 2.3 касае претендирани разходи в общ размер на 25 644,38 лв. по ИМП № 4, 5, 6, 7, 8 и 9. Общият размер на извършената ФК е в размер на 23 184,62 лв. от допустимите разходи по ИМП № 4, 5, 6, 7 и 8. Разликата между претендираната сума и извършената финансова корекция се равнява на 2 459,76 лв. – сумата по ИМП № 9.

• т. 2.4 касае претендирани разходи в общ размер на 38 299,04 лв. по ИМП № 3, 4, 5, 6, 8 и 9. Общият размер на извършената ФК е в размер на 32 664,29 лв. от допустимите разходи по ИМП № 3, 4, 5, 6 и 8. Разликата между претендираната сума и извършената финансова корекция се равнява на 5 634,75 лв. – сумата по ИМП № 9.

Видно от горното, с административния акт от 21.10.2020 г. не е извършена ФК по разходите, претендирани с ИМП № 9.

Процесното решение, с което се извършва финансова корекция е издадено по постъпило искане за окончателно плащане във връзка с ИМП № 9. Общата сума на извършената финансова корекция е в размер на 8 471,23 лв., съставляващ сбора на сумите по ИМП № 9 (376,72 лв. - отчетено гориво по бюджетно перо II.4.1. "Разходи за материали и консумативи"; 2 459,76 лв. - по бюджетно перо I.1.1 "Разходи за трудови възнаграждения и възнаграждения, определени по реда на ЗДСл на физическите лица предоставящи услуги за лична помощ на потребителите (например: личен асистент, социален асистент, домашен помощник и др.) в центъра, вкл. осигурителните вноски, начислени за сметка на осигурителя“ и 5 634,75 лв. по бюджетно перо V.16.1. "Разходи за организация и управление"), за които с предходния акт е определена финансова корекция, но същата не е извършена.

Необоснован е основният довод на касатора в насока, че е наличието на разминаване между броя на лицата с редуцирани заплащания, посочени в решението за определяне на ФК - 34 и броя на лицата, посочени в т. 2 от процесния акт за извършване на ФК - 28, обосновава липса на идентитет между двата акта. Идентичността между административните актове се преценява с оглед предмета, страните и фактическото и правното основание. В обстоятелствената част на решението, с което определена ФК е посочена общата стойност на претендираните разходи по ИМП № 4, 5, 6, 7, 8 и 9, посочена е стойността на всяко искане и общо са изброени лицата, за които тези искания се отнасят. В същото не се съдържа разбивка относно заплащанията на конкретни лица, включени в конкретно искане за плащане. С т. 2 от процесния акт се извършва ФК за сумата, включена в ИМП № 9, за която не се спори, че изцяло съответства на сумата, за която вече е определена ФК, но не е извършена с Решението от 21.10.2020 г. – 2 459,76 лв. за разходите по бюджетно перо I.1.1. Обстоятелството, че в процесния акт е посочено, че сумата по ИМП № 9, включва възнаграждения за 28 лица, не води до изменение на предмета на ФК, доколкото в решението не са включени нови разходи за нови лица, извън първоначално обхванатите. Размерът на общо опредената ФК е непроменен, като с процесния акт се довършва нейното изпълнение по отношение на остатъка, съответстващ на ИМП № 9. Следователно налице е различен обем на конкретизация, а не различен предмет на административни произнасяния.

С оглед изложеното решението за извършване на ФК, предмет на настоящото съдебно производство не се отнася нова, различна от първоначално определената ФК, а акт по изпълнение на вече определена такава, поради което възражението за липса на идентичност между двата акта в частта на определените разходи е неоснователно.

Законът не изисква задължително пълно съвпадение в описателните детайли, ако предметът на корекцията остава същият – конкретни разходи, заявени с конкретно ИМП. Липса на идентичност би била налице, ако с втория поред акт се въвеждат нови лица, които не са част от първоначалната констатация или се коригират разходи, които не са включени в първото решение. В случая двата акта се отнасят до едни и същи разходи, заявени с ИМП № 9, като второ по ред решение представлява довършване на процедурата по извършване на ФК, която вече е определена с влязъл в сила съдебен акт. Оплакванията на касатора касаят техническо конкретизиране, което не обосновава липса на идентичност между актовете.

Оплакването на касационния жалбоподател, че административният акт не отговаря на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4, пр. 1-во АПК за посочване на фактическите основания за издаването му, поради липса на мотиви, като не е обсъдено съдържанието на отчетите и представените документи във връзка с изпълнението на задълженията на екипа по проекта е неоснователно. В решението се съдържат фактическите основания за неговото издаване, а именно обстоятелството на определена с предходен акт ФК, въз основа на която се извършва ФК с процесното решение. Съдържа се описание на сумите, заявени с конкретното ИМП, както и правното основание за извършването на ФК. Както вече бе посочено, за издаване на процесния акт на основание чл. 75, ал. 1 ЗУСЕФСУ е достатъчно наличието на издаден акт за определяне на ФК, който от своя страна подлежи на предварително изпълнение съгласно чл. 73, ал. 4 във вр. чл. 27, ал. 2 ЗУСЕФСУ, което означава, че ФК може да бъде извършена дори решението за определяне на ФК да не влязло в сила, какъвто не е настоящият случай. Обстоятелствата, които според жалбоподателя не са взети от РУО при издаване на административния акт излизат извън обхвата на административното производство по извършване на ФК.

Следователно, както обосновано е приел първостепенният съд, при наличието на влязъл в сила акт за определяне на финансови корекции, РУО правилно е извършил процесните финансови корекции от заявеното искане за междинно плащане.

По изложените съображения, като е отхвърлил жалбата на Община Трекляно против оспореното решение на РУО на ОРЧР 2014 - 2020 г., в частта му по т. 2, първоинстанционният съд е постановил правилно съдебно решение, което следва да се остави в сила.

В отговор на довода за необоснованост на обжалваното решение, касационната инстанция следва да посочи, че в тази част първоинстанционният съд е приел и анализирал доказателствата, представени от страните в рамките на административното и съдебното производство, като е обосновал правните си изводи върху фактическата обстановка, приета за установена въз основа на тях. В този смисъл и доколкото правните изводи са направени при правилно установена фактическа обстановка и приложение на законовите разпоредби, обжалваното решение се явява обосновано. Аргументите в посока несъответствие с законовите разпоредби на определената ФК от една страна, са били предмет на съдебен контрол, като законосъобразността на Решението за определяне на ФК е потвърдена с влязъл в сила съдебен акт, а от друга, са неотносими към законосъобразността на Решението за извършване на ФК.

При този изход на спора претенцията на ответника за присъждане на разноски е основателна и следва да бъде уважена, поради което, Община Трекляно следва да бъде осъдена да заплати на Министерство на труда и социалната политика – структурата, в която се намира понастоящем органът, издател на атакувания пред АС - Кюстендил индивидуален административен акт, разноски в размер на 102,26 евро (превалутирани съгласно чл. 11, ал. 2 от Закона за въвеждане на еврото в Република България), съставляващи евровата равностойност на 200 (двеста) лева.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1-во, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение