Определение № 50468 от 10.11.2022 г. на ВКС по т. д. № 1793/2022 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 от ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от молителя в производство по чл. 303 и сл. от ГПК – Г. Я. С.-П., едноличен търговец с фирма ЕТ „ТЕРРА-ЛЕКС-Г. С.“, ЕИК:[ЕИК], срещу определение № 136 от 17. 05. 2022 г., постановено от Върховния касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение по т.д. № 277 по описа на съда за 2022 г., с което е оставена без разглеждане молбата на частната жалбоподателка за отмяна по реда на чл. 303 и сл. от ГПК, на влязло в сила решение № 3194 от 16. 07. 2020 г. по гр.д. № 14262 по описа за 2019 г. на Варненски окръжен съд, Гражданско отделение, Деветнадесети състав, и е прекратено производството по делото. В частната жалба се поддържа, че обжалваното определение е неправилно и се иска отмяната му. Ответникът по частната жалба „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ-ВАРНА“ ООД не взема становище по жалбата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ търговско отделение, след преценка на данните по делото и оплакванията в частната жалба, намира следното: Частната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество същата е неоснователна. Според мотивите към задължителната за съдилищата т. 10 от приложимото в материята Тълкувателно решение № 7 от 31. 07. 2017 г. по тълк.д. № 7/2014 г., ОСГТК на ВКС в молбата си за отмяна на влязло в сила решение молителят трябва да изложи твърдения за фактите, включени в основанията за отмяна по чл. 303, ал. 1 ГПК, така както в исковата молба ищецът трябва да изложи обстоятелствата, на които се основава искът му /чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК/. Изложените от страната обстоятелства очертават обхвата на производството за отмяна, което произтича от принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, уреден в чл. 6 от ГПК. На свой ред основанията за отмяна по чл. 303, ал. 1 ГПК представляват определени фактически твърдения на молителя, които според отделните хипотези на закона обосновават неправилност на влязлото в сила решение. Наличието на точно и мотивирано изложение от страната на посочените основания, на които Върховният касационен съд може да даде правна квалификация по чл. 303 и чл. 304 ГПК, представлява изпълнение на изискването на чл. 306, ал. 1 ГПК за редовност на молбата за отмяна /т. 13 от Постановление № 2/77 на ПВС/, а молбата за отмяна няма да отговаря на изискването за редовност, когато молителят е релевирал доводи, които съставляват касационни оплаквания за допуснати от съответния съд процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, които не са обхванати от хипотезите на чл. 303, ал. 1 ГПК. Законоуредените в разпоредбата на чл. 303, ал. 1 от ГПК основания за отмяна на влязло в сила решение са изчерпателно изброени и доколкото нормата урежда изключение, същата не подлежи на разширително тълкуване, а следва да се тълкува стриктно. В конкретният процесен случай изложеното от частната жалбоподателка в молбата и за отмяна по чл. 303, ал. 1 от ГПК, в голямата си част пресъздадено и в частната жалба, с която настоящият състав е сезиран, съдържа твърдения по делото да е осъществена хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК, а именно – да са открити нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно. По отношение на изискването на закона заявените в молбата за отмяна обстоятелства да са именно нови или установени с нови писмени доказателства, с които да не е могла се снабди своевременно, частната жалбоподателка излага, че макар и същите обстоятелства да са и били известни по време на висящността на производството, приключило с влязлото в сила решение, отмяната на което се иска /в този смисъл се съдържа изрично изявление в молбата по чл. 303 от ГПК – стр. 2, последен абзац, долу/, но тя по обективни причини била възпрепятствана да ги установи в приключилото състезателно производство. Като причина за това се сочи, че същите обстоятелства, имащи значение на доказателствени факти по приключилото с влязлото в сила решение производство, били установени с влезли в сила след приключване на устните състезания в същото съдебни актове – две определения, които обаче не били влезли в сила преди постановяване на решението, чиято отмяна се иска, и затова обективно не било възможно представянето им в приключилото производство. Твърдението е неоснователно. В случая влизането в сила на визираните от молителката - частна жалбоподателка съдебни определения, след приключване на исковото производство с влязлото в сила решение, отмяната на което се иска, няма значението на възникване на основание за отмяна, което му придава т. 3 от ППВС № 2/1977 г., и на която задължителна за съдилищата практика жалбоподателката се позовава. Видно от мотивите на посочената т. 3 от ППВС 2/77 г., съдебен акт /пр. присъда на наказателен съд или решение по чл. 97, ал. 4 от ГПК-отм., с което се установява престъпно обстоятелство в случаите на непровеждане на наказателно производство/, с който акт се установяват по надлежен съдебен ред обстоятелства от значение за спора, действително има значението на ново писмено доказателство по смисъла на разпоредбите, уреждащи отмяна на влезли в сила решение. Това обаче е така само в случаите, в които с този съдебен акт и по надлежния съдебен ред за това, се установява самото недоказано при разглеждане на гражданския спор важно обстоятелство /факт/. В тези случаи, макар и същият факт да е бил известен на твърдялата го страна, но едва чрез признаването му за съществуващ по надлежния съдебен ред, той – фактът, е станал установен, поради което и страната не би могла да го установи по-рано - преди това му именно надлежно, съдебно установяване. Не е такъв процесният случай. Жалбоподателката сама твърди, че обстоятелствата, възпроизведени във влезлите в сила след постановяването на процесното, влязло в сила решение две определения, са и били известни по време на висящността на приключилото исково производство. Съдебните производства обаче, приключили с влезлите в сила след постановяването на решението, отмяната на което се иска две определения, не са с предмет установяването по надлежния съдебен ред на факти, имащи доказателствено значение за приключилия спор между жалбоподателката и „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ-ВАРНА“ ООД, дори и такива факти да са възпроизвеждани и обсъждани в тях, и в мотивите на завършващите ги определения. Поради изложеното и тези определения нямат придаваното им от закона и задължителната за съдилищата практика, значение на нови писмени доказателства по смисъла на приложимата законова норма. По тези причини неприложими в случая са и разрешенията в Тълкувателно решение № 138 от 01. 12. 1967 г. по гр. д. № 106/1967 г., ОСГК на ВС, на което жалбоподателката също се позовава. Неоснователни са и оплакванията в жалбата, базирани на твърдения за отликите в правното положение на жалбоподателката като физическо лице, и като едноличен търговец /ЕТ/. С вписването на физическо лице като едноличен търговец не възниква нов субект на правото, а само търговско качество за същото физическо лице, което се е вписало като едноличен търговец, поради което и няма никаква разлика в персоналитета на двете – физическото лице и ЕТ. Изцяло правно необосновано е да се твърди, че би могло едни и същи факти от действителността да са възприети от физическото лице, което е и ЕТ, и при това да са останали неизвестни за ЕТ, който всъщност е същото физическо лице. В отношенията между жалбоподателката и ответника по молбата поредица от действия, обективирани в приключилото производство и в частност: присъствието и като физическото лице П., но в качеството на законен представител на друго, юридическо лице на мястото, на което е бил монтиран процесният водомер, при отчитането и смяната му; подписването от нея на споразумителен протокол с противната по делото страна за друг, извън процесният отчетен период; качеството и на лице с право да участва в производствата по постановяването на влезлите впоследствие в сила определения - все изтъквани като нови обстоятелства и доказателства, се твърди да са извършвани от нея като физическо лице, но в молбата за отмяна се отрича същите да са били известни на молителя ЕТ, и биват заявявани като нововъзникнали и/или новооткрити такива. С оглед изтъкнатата липса на разлика в персоналитета на физическото лице П. и молителя в производството по отмяна ЕТ „ТЕРРА-ЛЕКС-Г. С.“, изложените в тази част от жалбата твърдения са изцяло правно необосновани, а базираните на тях оплаквания – неоснователни. Останалите оплаквания в жалбата са по правилността на изводите на Варненски окръжен съд във влязлото в сила решение и са извън предметният обхват на настоящото производство по преценка допустимостта на молбата за отмяната му на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК. Изложеното налага извод, че твърденията в молбата за отмяна не съставляват такива за откриването на нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Така обоснована молбата на частната жалбоподателка за отмяна на влязло в сила решение се явява недопустима и правилно е оставена без разглеждане с обжалваното определение, което поради това следва да бъде потвърдено. Мотивиран по гореизложения начин, Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ търговско отделение