Определение № 76 от 03.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 452/2015 г.

Производството е образувано по жалба на Н. Е. С., озаглавена иск за поправка, тълкуване и допълване, частна касационна жалба в защита ,изявление в писмена защита, срещу определения №662 от 24.10.2013г по ч гр.д №5749/2013г,ІІІ г.о на ВКС и определение № 111 от 04.02.2014г по ч.гр.д №37/2012г на ВКС, ІІІ г.о. Първото от посочените определения с №662 от 24.10.2013г по ч. гр.д №5749/2013г на Върховен касационен съд, ІІІ г.о е постановено по жалба на Н. С. в производство по чл. 274 ал.3 от ГПК След допуснато касационно обжалване, ВКС е отменил определение от 27.05.2013г по ч. гр.д № 1993/2013г на Софийски апелативен съд и потвърденото с него първоинстанцзионно определение, като е върнал делото на Врачански ОС ,давайки в мотивите указания за определянето на дължимата държавна такса при въззивно обжалване, в която връзка и по искане на жалбоподателя, по реда на чл.247 ГПК е постановено опр.№806 от 11.12.2013г по ч. гр.д №5749/2013г на ВКС ІІІ г.о за поправка на явна фактическа грешка - че делото се връща за администриране на на въззивна, а не на касационна жалба. Второто от посочените определения - № 111 от 04.02.2014г по ч.гр.д №37/2012г на ВКС, ІІІ г.о, е постановено от състава, постановил в производство по чл.274 ал.3 ГПК определение №524 от 24.07.2012г по по ч.гр.д №37/2012г на ВКС, ІІІ г.о, съгласно което не е допуснал касационно обжалване на въззивно определение на Врачански окръжен съд. С обжалваното определение се оставя без разглеждане молба на касатора вх.№120/07.01.2014г, озаглавена сигнал, иск за поправка, тълкуване и допълване, частна касационна жалба в защита По същество е поискана ревизия на определение №524 от 24.07.2012г по по ч.гр.д №37/2012г на ВКС, ІІІ г.о. Съставът е изтъкнал, че то не подлежи на исканото изменение или отмяна нито от съдебния състав, който го е постановил, нито от друг състав на ВКС ,тъй като е необжалваемо. Настоящият частен жалбоподател общо изтъква, че обжалваните определения страдат от всички пороци на правото, отнемат правата му и защитават злоупотреба. Изтъква правото си на справедлив процес. Върховен касационен съд, състав на ІІІ г.о, намира частната касационната жалба за процесуално недопустима в частта ,с която се обжалва определение №662 от 24.10.2013г по ч. гр.д №5749/2013г на Върховен касационен съд, ІІІ г.о. Същото е постановено по реда на касационния контрол от ВКС като последна инстанция и е отменително, т.е частната жалба на Н. Е. С. е била допусната до разглеждане и уважена с отмяна на обжалваното въззивно определение. Като постъпила срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт, частната жалба следва да се остави без разглеждане в тази част. В останалата част частната жалба е допустима по реда на чл.274 ал.2 ГПК, по същество е неоснователна. Независимо как е дефинирано искането до съда в заглавната част на постъпила от страна в процеса молба или жалба, с която пред същия съд, или чрез сезиране на друг съд се оспорва постановен в съдебното производство акт на правораздаване, редът за нейното разглеждане е уреден чрез императивните правила на действащия процесуален закон. ГПК урежда изчепрателно производствата по обжалване, допълване, измемение, тълкуване или поправка на постановени съдебни актове. Тези производства са различно уредени относно предпоставките за допустимост, което съдът съобразява при искане на страната,позоваваща се на тях.С обжалваното определение № 111 от 04.02.2014г по ч.гр.д №37/2012г съставът на ВКС, ІІІ г.о е съобразил гореизложеното ,като същевременно е резяснил на жалбоподателя недопустимостта на поисканата от него ревезия спрямо постановеното по реда на чл. 274 ал.3 ГПК определение от ВКС, като последна инстанция. Въпросът за допускане на касационна жалба до разглеждане по същество не може да бъде пререшаван от друг състав, нито актът ,постановен от Върховен касационенен съд по този ред, може да бъде обжалван с частна жалба ,съгласно чл. 274 от ГПК. По изложените съображения Върховен касационен съд, ІІІг.о