Определение № 1552 от 11.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 897/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по частна жалба на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), чрез гл. юрк. Райков и гл. юрк. Методиева, против Определение № 40835 от 05.12.2025 г., постановено по адм. дело № 8131/2025 г. по описа на Административен съд София- град, с което е отхвърлено искането й за привличане на трето лице и конституирането, при условията на чл. 219 ГПК, като подпомагаща страна на „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД /“ЕСО“ ЕАД/. Излагат се доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт и се иска отмяната му. Направено е искане за присъждане на разноски и на юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна –„Сток Енерджи“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. Пещера, представлявано от управителя А. И., чрез адвокат Д. Павлова и адв. И. Церовски, оспорва частната жалба като неоснователна и моли обжалваното определение да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като обсъди доводите в частната жалба и събраните доказателства, намира частната жалба за допустима, като подадена в срок. Разгледана по същество, е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по искова молба на „Сток Енерджи“ ЕООД против Комисията за енергийно и водно регулиране за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в общ размер на 426 104,02 лв., от които главница 408 024,21 лв. и лихви в размер на 18 079,81 лв., вследствие на отменен, като незаконосъобразен, акт на ответника – Решение № Ц-37/29.12.2023 г. на КЕВР, в частта му по т. 1 от диспозитива. В отговора на исковата молба от 10.10.2025 г. Комисията за енергийно и водно регулиране е поискала, на основание чл. 219 ГПК, да бъде привлечена като трето лице-помагач на ответника „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД. Според изложените в отговора на исковата молба доводи, дружеството прилага методиката за формиране на цена за небаланс и следва да участва като подпомагаща страна, за да съдейства с данни и технически становища относно собствените си процеси и методология във връзка с балансирането, сетълмента и разплащанията, които са опосредяващият елемент между акта на КЕВР и твърдените вреди на ищеца. С обжалваното определение съдът отхвърлил искането на Комисията за конституиране на подпомагащи страни. Върховният административен съд намира, че определението е правилно. Предявеният от „Сток Енерджи“ ЕООД иск против Комисията за енергийно и водно регулиране е за търсене на обезщетение за вреди, причинени от издаденото от органа незаконосъобразно решение. Между Комисията за енергийно и водно регулиране, от една страна, и „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД, от друга страна, не съществуват отношения, които биха били повлияни от решението по делото за ангажиране на имуществената отговорност на регулаторния орган по чл. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, както правилно и административният съд е посочил в обжалваното определение. Съгласно чл. 1, ал. 2 ЗОДОВ, исковете, предявени на посоченото основание, се разглеждат по реда, установен в АПК. Процесуалните правила за разглеждане на искови молби по ЗОДОВ са уредени в глава 11, дял ІІІ от АПК. Безспорно, АПК не предвижда встъпване или привличане на подпомагащи страни, като за неуредените случаи е допустимо само субсидиарно приложение на ГПК, при отчитане спецификата на процеса по АПК. Встъпването, респективно привличането на трето лице-помагач в исковия процес, предвидено съответно в чл. 218 и чл. 219 ГПК, е свързано с евентуалните неблагоприятни последици, които биха могли да настъпят за това трето лице от съдебното решение. С искането за привличане главната страна цели да обвърже подпомагащата със силата на мотивите, с оглед реализиране на определени субективни права, например в сферата на гражданското право във връзка с отговорността за евикция, с отговорността на поръчителя, с правото на обратен иск и др. Във всички тези случаи са налице субективни материални права, чието възникване и реализиране е обусловено от изхода на основното исково производство. Касае се за иманентна връзка, при която изходът от исковия процес би могъл да породи съответното правоотношение. За да са приложими чл. 218 и чл. 219 ГПК в производството по реализиране на отговорността по чл. 1 ЗОДОВ, следва да е възможно пораждането на субективни права от рода на посочените по-горе, чието възникване и реализиране да е обусловено от исковото производство по ЗОДОВ. Такива не се твърдят в молбата за привличане. Поради изложеното, определението на административния съд, с което е отказано привличането на „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД като трето лице-помагач на ответника, следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, разноски на частния жалбоподател не се дължат, а от страна на ответника такива не се претендират. Водим от гореизложеното и на основание чл. 236 във връзка чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,