Решение № 2495 от 09.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 973/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на „Строителни материали“ АД гр. Бургас, чрез процесуален представител против Решение № 9598/05.11.2025г. постановено по адм. дело № 1522/2025г. на Административен съд – Бургас, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № Е-АУПДВ-18/25.06.2025г., издаден от Зам. министър на енергетиката, с който по отношение на дружеството е установено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 12 659.52лв. главница и 232.25лв. лихва за забава. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът твърди, че не дължи концесионна такса тъй като на първо място сключения концесионен договор от 08.03.2000г. е бил прекратен по взаимно съгласие между страните считана от 01.07.2016г. и след тази дата в находището не са провеждани добивни дейности. На второ място се сочи, че ако не се приемат горните доводи то договорът е със срок на прекратяване считано от 07.03.2025г. и няма как да се дължи канцесионна такса за първото тримесечие на 2025г., тъй като това би означавало, че концедентът ще се обогати неоснователно. По изложените доводи се моли за отмяна на решението на АС – Бургас и за отмяна на оспорения АУПДВ. Претендират се разноски. Ответникът по касационната жалба – Зам. министъра на енергетиката чрез процесуален представител оспорва касационната жалба, по подробни доводи изложени в писмен отговор. Счита решението на АС – Бургас за правилно и моли да бъде оставено в сила. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на производството пред административния съд е бил Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № Е-АУПДВ-18/25.06.2025г., издаден от Зам. министър на енергетиката, с който по отношение на дружеството е установено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 12 659.52лв. главница и 232.25лв. лихва за забава. От фактическа страна съдът е установил, че „Строителни материали“ АД е сключил на 28.05.2008г. договор за предоставяне на концесия за добив на подземни богатства – строителни материали, от находище „Дебелт“, в землището на с. Дебелт. Приложено е писмо изх. № Е-26-С-169/17.11.2026г. на зам. министъра на енергетиката, с което е прието предложението на концесионера за прекратяване на концесионния договор по взаимно съгласие, считано от 01.07.2016г. В писмото е посочено още, че министерство на енергетиката ще предприеме действия по реда на чл. 67, ал. 2, т. 4 от ЗПД и чл. 43 от концесионния договор, като след приемане решение на МС за прекратяване на договора ще се пристъпи към подписване на допълнително споразумение за уреждане последиците от прекратяването. Представено е писмо с № Е-26-С-259/27.09.2018г. с което дружеството уведомява министерство на енергетиката, че оттегля подаденото заявление за прекратяване на концесионния договор. С писмо изх. № Е-26-С-274/12.07.2021г. на министъра на енергетиката е спряно действието на концесията и е определен срок за изпълнението му. С оспорения АУПДВ определени непогасени изискуеми и ликвидни задължения в общ размер на 12 891.77лв. за да издаде акта зам. министъра се позовава на справка извлечение от счетоводните книги на министерство на енергетиката за непогасени задължения към 20.06.2025г. Представено е и писмо изх. № Е-26-00-12/07.06.2024г. относно индексацията на дължимото концесионно възнаграждение за 2024г. по договори за предоставяне на концесия за добив на подземни богатства. При тези установени факти, съдът е приел, че оспорения акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма и при липса на констатирани съществени нарушения на административнопроцесуалните правила. За да отхвърли жалбата съдът е приел, че твърденията на дружеството за недължимост на публичните задължения са неоснователни. Посочено е, че не са ангажирани доказателства от страна на дружеството, че сключения концесионен договор от 28.05.2008г. е прекратен предсрочно, тъй като липсват доказателства в тази насока. Прието е, че съгласно § 5, ал. 1 от ПЗР на ЗДБРБ за 2025г. концесионера дължи годишна вноска за 2025г., в размер равен на сбора от стойността на договореното годишно възнаграждение за 2024г. Съдът е приел, че в нормата е предвидено заплащането на годишната вноска да се извършва на четири равни тримесечни вноски до края на месеца, следващ тримесечието, за което се отнасят и тъй като закона не допуска плащането да се извършва за по-кратък период, макар договора да изтича на 07.03.2025г. то се дължи една цяла тримесечна вноска. АС – Бургас е приел, че размера на вноската е правилно изчислен предвид нормата на Приложение № 4 към чл. 11 от Наредба за принципите и методиката за определяне на концесионно възнаграждение за добив на подземни богатства по реда на ЗПБ, както и размера на дължимата лихва. В обобщение първоинстанционния съд е отхвърли жалбата като е приел, че оспорения АУПДВ е законосъобразен. Решението е правилно. По силата на § 5 от ДР на ЗДБРБ за 2025г. концесионерите по предоставени концесии за добив на подземни богатства по чл. 2, ал. 1 от Закона за подземните богатства, по които към 31 декември 2024 г. концесионните договори са влезли в сила, заплащат годишна вноска за 2025 г. в размер, равен на сбора от стойността на договореното годишно възнаграждение за 2024 г. за доставката по договор за добив на подземни богатства и всички други данъци и такси, когато такива са дължими за доставката; Годишната вноска по ал. 1 се заплаща на четири равни тримесечни части, както следва: 1. за първо, второ и трето тримесечие на 2025 г. – в срок до края на месеца, следващ тримесечието, за което се отнасят; 2. за четвърто тримесечие на 2025 г. – в срок до 30 ноември 2025 г.; Вноските по ал. 1 се внасят в приход на държавния бюджет по сметка на Министерството на енергетиката; За невнесени в срок вноски по ал. 1 се дължат лихви съгласно Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания. За да бъде дължима тази такса следва да са налице две кумулативни предпоставки: 1. Да е налице влязъл в сила договор за предоставяне на концесия за добив на подземни богатства към 31.12.2024г. и 2. Да е налице концесионно възнаграждение за 2024г. Безспорно се установява, че „Строителни материали“ АД е сключил на 28.05.2008г. договор за предоставяне на концесия за добив на строителни материали. Касаторът твърди, че договорът е бил прекратен по взаимно съгласие видно от писмо № Е-26-С-169/20.06.2016г., но в това писмо само е изразяване писмено волята на концесионера за предсрочно прекратяване на договора, като с последващо писмо от 27.09.2028г. е оттеглено искането за прекратяване на концесията, като тази воля отново е изменена с друго писмо от 24.08.2020г. Но същественото тук е наличие на акт на МС на Р. България който да прекрати предсрочно договора за концесия – чл. 67 и чл. 69 от ЗПБ, а такъв акт не е бил издаван т.е. касационната инстанция приема, че към 31.12.2024г. договорът за концесия е действащ. По отношение втората предпоставка – да е налице концесионно възнаграждение, то това не е оспорено и такова се дължи както предвид нормата на чл. 61, ал. 7 от ЗПБ, така и от сключения договор – чл. 6 и чл. 24, както и поради липсата на предпоставките на чл. 61, ал. 8 от ЗПБ. Що се касае до наведения довод в касационната жалба, че накса се дължи само за месеците януари и февруари 2025г., а не както е прието от съда за цялото първо тримесечие на 2025г., то правилно АС – Бургас е посочил, че по силата на § 5, ал. 2 от ПЗР на ЗДБРБ за 2025г. годишната вноска се плаща на четири пъти за всяко тримесечие т.е. не е предвиден от законодателят начин за заплащане на дължимата вноска за по-кратък период от време освен за тримесечие и в тази връзка дружеството дължи такса именно за цялото първо тримесечие. Правилни са изводите на първоинстанционният съд, че размер на дължимата такса е определен съобразно Приложение № 4 към чл. 11 от Наредба за принципите и методиката за определяне на концесионно възнаграждение за добив на подземни богатства по реда на ЗПБ, като се дължи и лихва предвид нормата на § 5, ал. 4 от ПЗР на ЗДБРБ за 2025г. Настоящата инстанция приема, че АС – Бургас е приложил правилно материалния закон, като въз основа на изяснената фактическа обстановка е направил правни изводи, които са основани и съответни на събраните по делото писмени доказателства и не са налице касационните основания за отмяна на оспорения съдебен акт. При този изход на спора и претенцията на ответната страна за заплащане на юрисконсултско възнаграждение, следва да се осъди касатора да заплати на Министерство на енергетиката сума в размер на 102.25 евро /левовата равностойност на 200 лева/, на основание чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ във вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК и чл. 144 от АПК. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,