Определение № 60110 от 07.06.2021 г. на ВКС по т. д. № 949/2020 г.

Производството е по чл. 83, ал. 2 ГПК. Постъпила е молба от касатора Л. В. С. за освобождаване от задължението за заплащане на държавна такса за касационното производство, към която е приложена декларация за имуществено състояние по чл. 83, ал. 2 ГПК. С молба от 29. 04. 2021 г., в изпълнение указания на съда, молителят представя доказателства за получено трудово възнаграждение и експертно решение на ТЕЛК. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като разгледа молбата, прие следното: При подадена молба по чл. 83, ал. 2 ГПК съдът следва да извърши преценка налице ли са предпоставки за освобождаване на молителя от внасяне на държавна такса въз основа на доказателства за имущественото състояние на лицето, семейното му положение, възраст, здравословното му състояние, трудова заетост и всички обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на законоустановеното задължение за внасяне на държавна такса за производството по делото. След изясняване на общото материално състояние на молителя и останалите относими обстоятелства съдът е длъжен да ги съпостави с размера на дължимата държавна такса и въз основа на това да прецени дали страната разполага с достатъчно средства към момента на искането, за да заплати тази такса. С определение № 189 от 22. 03. 2021 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на решение № 2467 от 11. 11. 2019 г. по в. т. д. № 2588/2019 г. на Софийски апелативен съд, ТО, 11 състав, като на касационния жалбоподател Л. В. С. е указано в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото вносен документ за заплатена държавна такса по сметка на ВКС за разглеждане на касационната жалба в размер на 1 955, 83 лв. Видно от представените декларация за материално и гражданско състояние, удостоверение за получено трудово възнаграждение и експертно решение на ТЕЛК молителят е на 64 години, разделен е със съпругата си, страда от множество заболявания с водеща диагноза Хронична исхемична болест на сърцето, определена му е 50 % намалена работоспособност, във връзка с което получава пенсия, работи като лекар и през месец април 2021 г. е получил трудово възнаграждение, след приспадане на данък общ доход и осигуровки, в размер на 1568, 59 лв., от което във връзка с наложен запор му е удържана сумата от 350 лв. Преценявайки посочените обстоятелства, настоящият състав намира, че касационният жалбоподател не разполага с достатъчно средства за заплащане на дължимата държавна такса. По тези съображения искането по чл. 83, ал. 2 ГПК като основателно следва да бъде уважено и касаторът да бъде освободен от задължението за внасяне на дължимата държавна такса за касационно обжалване в размер на 1 955, 83 лв. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение