Определение № 119 от 11.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1290/2014 г.

Производството е по реда на чл. 248 ал.2 ГПК във вр. с чл. 81 ГПК и чл. 78 ал.3 ГПК. С молба вх. Nо 735/ 10.04.2014 година Ф. М. С. от [населено място], [община] е поискал да се постанови допълнително определение по делото за присъждане на направените разноски за защита в касационното производство, съобразно представените документи. Поддържа се, че разноските са поискани своевременно, в мотивите на съдебния акт това искане е отразено, но не са присъдени с постановения диспозитив при недопускане на касационното обжалване. По подадената молба ,Върховният касационен съд- състав на второ отделение на гражданската колегия, намира: С Определение Nо 137 от 28.03.2014 година, постановено по гр.д. Nо 1290/2014 година, настоящият състав на ВКС не допуска касационно обжалване по касационната жалба вх. Nо 8552/21.12.2013 год. на Г. Ф. Р. от [населено място] заявена чрез адв. В. Д. - АК В. срещу въззивно Решение Nо 465 от 15.11.2013 година по гр. възз. д. Nо 528/2013 год. на ОС- Добрич по отхвърления иск за съдебна делба на земеделска земя- две ниви, находящи се в землището на [населено място], [община]. С подадения отговор в срока по чл.287 ГПК от адв. Т.Т. от АК Д., в качеството му на процесуален представител на ответника по касация Ф. М. С. от [населено място], [община], е постъпило писмено становище, с което се поддържа, че не са налице предпоставки да бъде допуснато касационно обжалване нито са налице основания за отмяна на обжалваното въззивно решение, което като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено изцяло. Искането за разноски в размер на 500 лв. / петстотин лева/ е направено с посоченото писмено становище,и това искане е отразено в определението по чл. 288 ГПК. Няма спор, че с постановения диспозивив за недопускане на касационното обжалване няма произнасяне по искането за присъждане на разноски. Искането е основателно. Правото на разноски в процеса е регламентирано с разпоредбата на 81 ГПК във вр. с чл. 78 ГПК и безспорно съставлява едно имуществено субективно право на страната в процеса, което следва да бъде удовлетворено с оглед на крайния правен резултат по делото. Възможността допълнително да се иска присъждане на разноски по делото, за съответната инстанция,при пропуск на съда, следва да бъде упражнено в срок. Съгласно чл. 248 ал.2 ГПК, в хипотезите на необжалваемите съдебни актове, а безспорно постановеното определение от ВКС по реда на чл. 288 ГПК е от тази категория, е едномесечен от постановяване на съдебния акт. При данните по делото следва, че след като Определение Nо 137 е постановено на дата 28.03.2014 година, срокът за допълване на този съдебен акт, в частта за неприсъдените разноски, изтича на 28.04.2014 година, съгласно чл.60 ал.3 ГПК. Подадената молба от 10. 04. 2014 година е в рамките на срока по чл. 248 ал.2 ГПК, съдът е сезиран своевременно, а с оглед на доказателствата от касационното производство, направените разноски са в размер на 500 лв./ петстотин лв./ по Договор за правна защита и съдействие серия Д и Nо [ЕГН]/05.02.2014 година на АК Д. и ще следва да се присъдят в пълен размер с оглед на постановения от съда правен резултат. По изложените съображения и на основание чл. чл. 81 ГПК и чл. 78 ал.3 ГПК, състав на второ отделение на гражданската колегия при Върховния касационен съд