Определение № 66 от 11.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 18/2009 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 във връзка с ал.1, т.1 от ГПК. Образувано е по частна жалба на Х. Д. Д., чрез пълномощника му адвокат М, против определение № 439 от 26.11.2008 г., постановено по гр.д. № 4* по описа за 2008 г. на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение, с което е оставена без разглеждане молбата за допускане обезпечение на предявените искове по сметки. Върховният касационен съд като взе предвид данните по делото, намира, че частната жалба е неоснователна по следните съображения. За да постанови атакуваното определение, съдът е приел, че молбата е процесуално недопустима, тъй като е постъпила след постановяване на въззивното решение, а съгласно чл.389, ал.1 от ГПК обезпечение може да се допусне до приключване на съдебното дирене във въззивното производство. В частната жалба не са изложени конкретни доводи за обосновка тезата на жалбаподателя, че искането за допускане на обезпечение е процесуално допустимо. Разпоредбата на чл.389, ал.1 от ГПК изрично предвижда, че производство по обезпечаване на иск може да бъде инициирано най-късно до приключване на съдебното дирене пред въззивния съд. В случая въззивното решение е постановено на 11.07.2008 г., а искането за обезпечение е постъпило на 14.10.2008 г. Със същото се цели обезпечаване на претендирано вземане, за което във втората фаза на делбеното производство са предявени искове по сметки. След като молбата за обезпечение е подадена след постановяване на въззивното решение, то в съответствие с процесуалния закон, съставът на Върховния касационен съд, я е оставил без разглеждане като процесуално недопустима. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение