Определение № 163 от 20.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 156/2011 г.

Производството е по чл. 274 ГПК. И. В. Г. от[населено място] е подал частна касационна жалба вх. № 2344 от 15.03.2011 г. срещу определение № 33 от 25.02.2011 г. по гр. д. № 1034/2010 г. на ВКС, І г. о., с което е оставена без разглеждане подадената от Г. молба за отмяна на влязло в сила решение от 09.06.2004 г. по гр. д. № 768/2003 г. на ВКС като недопустима, подадена след изтичане на преклузивния срок. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, срещу подлежат на касационно обжалване съдебен акт, поради което е допустима. За да се произнесе по жалбата съдът взе предвид следното: Гражданско дело № 1034/2010 г. на ВКС, І г. о е било образувано по подадена от Г. молба за отмяна на влязло в сила решение № 333 от 09.06.2004 г. по гр. д. № 768/2003 г. на ВКС, І г. о. С обжалваното определение съдът е намерил, че молбата за отмяна е подадена след изтичане на преклузивния срок по чл. 232, ал. 1 ГПК отм., поради което е недопустима. Изводът е законосъобразен. Решението, отмяна на което се иска, е влязло в сила при действието на ГПК отменен. Правото да се иска отмяната му е възникнала при действието на чл. 231 ГПК и е преклудирано с изтичането на срока по чл. 232, ал. 1 ГПК. С влизане в сила на ГПК от 2008 г. не е новирано правото да се иска отмяна на влязлото в сила решение. Определените в него срокове намират приложение по отношение на тези влезли в сила решения, по отношение на които те не са изтекли. Изводът за недопустимост на молбата за отмяна е направен при правилно прилагане на процесуалния закон. Частната жалба като неоснователна следва да се остави без уважение, а обжалваното определение в сила. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.