Решение № 451 от 19.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9521/2025 г.

Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на А. А., чрез неговия пълномощник срещу решение №19513/06.06.2025 г. по адм. д. №3550/2025 г. на Административен съд София-град. Счита обжалваното решение за постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон и необосновано. Претендира от съда отмяната му. Ответникът по касационната жалба-Председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет чрез своя процесуален представител намира касационната жалба за неоснователна. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустим. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от касатора срещу Решение № 76/08.01.2025г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците /ДАБ/ при МС, с което е отнет предоставения му хуманитарен статут на основание чл.78 ЗУБ. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: Административната процедура по отнемане на предоставена международна закрила е детайлно регламентирана в чл. 78 от ЗУБ. Съгласно ал. 1 на тази разпоредба, производството за отнемане или прекратяване на предоставена международна закрила се образува при наличие на нови данни, които дават основание за преразглеждане на предоставен статут на бежанец или хуманитарен статут. В случая са налице такива нови данни- ДАБ е била уведомена за това, че А. А., гражданин на Ирак е сключил два пъти споразумение със съответната прокуратура, одобрено от съда, при което се е признал за виновен в извършване на престъпление по чл. 279 от НК – влизане и излизане от територията на страна без разрешение на надлежните органи на властта. Без значение е, че деянията са били извършени преди да му се предостави хуманитарен статут, защото осъждането е станало известно на ДАБ, едва след това. Според съда в обжалваното решение изрично е посочено, че „извършеното от иракския гражданин засяга интересите на цялото общество, тъй като поставя под риск живота и здравето на гражданите му от нерегламентираното проникване на територията на Република България, с неясни мотиви и цели“. Съдът е приел също, че проведената процедура за отнемане на хуманитарния статут е спазена и няма допуснати съществени процесуални нарушения. Настоящата инстанция намира обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано поради следното: С решение № 4393 от 08.06.2015 г., изменено с решение № 5518 от 10.07.2015 г. за поправка на очевидна фактическа грешка на Заместник-председателя на ДАБ, на А. А., гражданин на Ирак, е предоставен хуманитарен статут. Със споразумение по НОХД №199/10.03.2011 г. на Районен съд Свиленград за престъпление по чл. 279, ал. 1, във връзка с чл. 20, ал. 2 НК му е наложено наказание "лишаване от свобода за срок от 6 месеца и глоба в размер на 200 лв, чието изпълнение е отложено за срок от 3 /три/ години. Със споразумение от 06.11.2015 г. по НОХД № 83/2015 г. на Трънския районен съд на жалбоподателя за престъпление по чл. 279, ал. 2 във връзка с ал. 1 във връзка с чл. 55, ал.1, т. 1 и чл. 54 НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година и 6 месеца, чието изтърпяване на основание чл. 66, ал. 1 НК е отложено за срок от 4 години и глоба от 100 лв. С определение №41/12.06.2024 г. на Трънския районен съд е уважена молбата на жалбоподаля за реабилитация на наложеното му наказание със споразумение по НОХД № 83/2015 г. на Трънския районен съд, а за наложеното през 2011 г. наказание при условията на чл. 66, ал. НК жалбоподателят е реабилитиран по право. Със съдебно решение № 961/13.02.2024 г. на Административен съд София-град е отменено решение № 12932/29.08.2023 г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците при МС, с което на жалбоподателя е отнет хуманитарния статут и делото е върнато като преписка на административния орган за постановяване на ново решение съгласно задължителните указания на съда в мотивите на решението. Едно от тези указания е че административният орган не може да приложи процедурата по чл. 76, ал. 5 ЗУБ, когато следва да уведоми дадено лице, че срещу него е образувано производство за отнемане на вече предоставената международна закрила. Според цитираното съдебно решение при невъзможност лицето да бъде намерено, респективно да му бъде връчено съобщение по чл. 78, ал. 2 ЗУБ, следва да бъдат прилжени предвидените в чл. 18а, ал. 8-10 АПК способи за връчване. В случая е приложена разпоредбата на чл. 18а, ал. 10 АПК, поради което изводът на решаващия съд, че няма допуснати съществени процесуални нарушения е законосъобразен. Настоящият съдебен състав намира, че изводът на решаващия съд за материална законосъобразност на обжалваното решение е неправилен. В случая съдът в мотивите си е приел, че са получени писма от ДАНС според които ДАНС не възразява да бъде предоставена закрила на жалбодателя. Действително по делото са получени две писма от ДАНС с дата 06.06.2024 г., според което писмо ДАНС не възразява на жалбоподателя да бъде предоставена закрила в Република България, а според писмото от 04.07.2024 г. ДАНС не възразява да бъдат предприети действия за отнемане на предоставената международна закрила на жалбоподателя. Съдът не е обсъдил двете писма с оглед различния характер на съдържанието им досежно значението им за проведената процедура по отнемане на предоставен хуманитарен статут, а приел еднозначно съдържание на двете писма. Съгласно чл. 78, ал. 1 ЗУБ производството за отнемане или прекратяване на предоставена международна закрила се образува при наличие на нови данни, които дават основание за преразглеждане на предоставен статут на бежанец или хуманитарен статут. В тази насока съдът е приел, че е без значение, че деянията са били извършени преди на жалбоподателя да се предостави хуманитарен статуту защото осъждането е станало известно на ДАБ една след това. В случая съдът не е направил изследване на правната норма, изискваща наличие на нови данни, като не е изложил мотиви в тази насока. В този смисъл съдът е приел материална законосъобразност на обжалваната заповед абсолютно безмотивно, като не е изложил и аргументи кога е уведомен ДАБ за извършените деяния, нито е изложил мотиви защо приема правилно приложение на материалната норма на чл. 78, ал. 1 ЗУБ след като и за двете деяния жалбоподателят е реабилитиран. Този факт изобщо не е обсъден от съда, нито са изложени съображения от съда за значението, респективно неотносимостта на реабилитацията към обжалваното решение за отнемане на предоставен хуманитарен статут. В случая правното основание за издаване на оспореното решение е чл. 17,ал. 4 във връзка с чл. 12, ал. 2, т. 2 ЗУБ. Разпоредбата на чл. 17, ал. 4 ЗУБ предвижда, че хуманитарен статут се отнема, когато по отношенеи на чужденеца се установи наличието на основание по чл. 12, ал. 2 или чл. 13, ал. 1, т. 6 и т.7ЗУБ. Според чл. 12, ал. 2, т. 2 ЗУБ хуманитарен статут не се предоставя на чужденец, за когото има сериозни основание за се предполага, че е извършил тежко престъпление. В случая в тази насока съдът е приел, че в обжалвания административен акт изрично е посочено, "че така изложените факти и обстоятелства доказват твърдението, че инкриминираното деяние представлява висока степен на обществена опасност", както и че "извършеното от иракския гражданин засяга интересите на цялото общество, тъй като поставя под риск живота и здравето на гражданите му от нерагламентирано проникване на Република България". И двата извода не са такива на решаващия съд, а са цитати от обжалвания административен акт, а всъщност мотиви на съда кои са фактите и обстоятелствата, които сочат на висока степен на обществена опасност и защо деянието представлява такова, както и как деянието поставя под риск живота и здравето на гражданите на Република България от извършените деяния липсват. Съдът изобщо не е подложил обжалваното решение на цялостна проверка съгласно чл. 146 АПК. В този смисъл решението не отговаря на изискванията на разпоредбата на чл. 172а, според която съдът излага мотиви, в които се посочват становищата на страните, фактите по делото и правните изводи на съда. Изводът на съда за процесуална и материална законосъобразност е необоснован, като мотивите на съда, както се посочи, са само цитати от оспорения административен акт. В същия е прието, че иракският гражданин не е изградил твърди социални, трудови и семейни връзки. В тази насока решаващият съд също не е изложил мотиви, като е пренебрегнал представените доказателства, според които жалбоподателят живее на семейни начала с българка, пребивава на конкретен и известен адрес, трудово зает е, няма спрямо него обвинения по неприключили наказателни проиводства и няма задължения към лица, органи и институции. Предвид изложеното произволен е изводът на съда, че установените по делото фактически основания осъществяват визираното от органа основание за отнемане на хуманитарен статут на жалбоподателя. Предвид липсата на установени фактически обстоятелства и мотиви за материалната и процесуална законосъобразност на обжалваната заповед настоящата инстанция не може да провери правилността на обжалваното решение с оглед съответствието му с материалния и процесуалния закон. С оглед забраната на касационната инстанция да установява нови фактически констатации обжалваното решение следва да бъде отменено и делото да се върне на същия съд за ново разглеждане. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,