Определение № 410 от 21.02.2024 г. на ВКС по т. д. № 240/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по подадената чрез адв.Т. Д. от САК частна жалба на „ФЗ Васил К.“ ООД (ищец в производството пред първоинстанционния съд) срещу постановеното по реда на чл.248 ГПК определение № 262 от 23. 10.2023г. по възз.т.д. № 39/2023г. на АС - Велико Търново, с което е отхвърлена молбата на частния жалбоподател, вх.№ 4506/29.08.2023г., за изменение в частта за разноските на постановеното по делото въззивно решение, с което са присъдени в негова тежест направените от М. Д. П. (ответник в производството пред първоинстанционния съд) разноски във въззивното производство в размер на 5100лв. В частната жалба са релевирани доводи за незаконосъобразност на атакуваното определение, поради неправилно приложение на нормата на чл. 78, ал. 2 ГПК.Частният жалбоподател поддържа, че ответницата е дала повод за завеждане на делото и е оспорила както ИМ, така и въззивната жалба. Искането е за отмяна на обжалваното определение и за постановяване на друго, с което въззивното решение да бъде изменено в частта за разноските чрез осъждане ответницата да заплати направените от частния жалбоподател разноски за ДТ за въззивно обжалване в размер на 3559.44лв., евентуално - за намаляване на разноските на ответницата за адвокатско възнаграждение пред въззивния съд, поради прекомерност. В подадения чрез адв.Н.Б. писмен отговор ответницата М. Д. П. оспорва частната жалба и моли за оставянето й без уважение. Съставът на I т. о., въз основа на доводите на страните и данните по делото, приема следното: Производството по делото е образувано по искова молба, подадена на 19.07.2021г.от „ФЗ Васил К.“ ООД, с която са предявени против М. Д.П. осъдителни претенции за парични вземания, произтичащи от договор за спогодба от 23.03.2016г. към договор за доставка на фуражи от 10.04.2009г., сключен между, от една страна, „ФЗ Васил К.“ ООД, като доставчик, и, от друга страна - „Д. И.-05“ООД, като купувач, и Л. И. и М. П., като поръчители на договорните задължения на купувача.Част от претендираните вземания са с падеж - 01.05.2016г., а останалата част са били обявени за предсрочно изискуеми с уведомление от 03.06.2020г.С подадения на 14.10.2021г.ИМ ответницата е оспорила исковете.С първоинстанционното решение № 83 от 20.07.2022г. исковете са отхвърлени на две самостоятелни основания: предвид погасяване на поръчителството, поради изтичане на срока по чл.147, ал.1 ЗЗД и предвид погасяване на задължението на главния длъжник„Д. И.-05“ООД чрез извършеното на 24.06.2022г. разпределение по изп. дело № 747/2020г. на ЧСИ И. Х., по което „ФЗ Васил К.“ ООД е било присъединен взискател.Срещу първоинстанционното решение е подадена въззивна жалба от ищеца „ФЗ Васил К.“ ООД с доводи за неправилност на извода за погасяване на поръчителството, поради изтичане на срока по чл.147, ал.1 ЗЗД, както и, че погасяването на главното задължение не е извършено от ответницата, а в резултат на извършеното принудително изпълнение срещу недвижимото имущество на главния длъжник.С подадения писмен отговор ответницата е оспорила въззивната жалба.С въззивното решение първоинстанционното решение е потвърдено.В мотивите му е прието, че отговорността на ответницата като поръчител не е погасена, поради изтичане на срока по чл.147, ал.1 ЗЗД, но исковете са неоснователни, поради погасяване на претендираните вземания чрез извършеното плащане по изпълнителното дело. Сега обжалваното определение е постановено в производство по реда на чл.248 ГПК, образувано по молба на ищцовото дружество за изменение в частта за разноските на въззивното решение.В нея е обективирано искане за отмяна на въззивното решение в частта, с която ищцовото дружество е осъдено да заплати направените от ответницата разноски пред въззивния съд в размер на 5100лв., както и за допълнително присъждане на направените от ищцовото дружество разноски във въззивното производство. Доколкото с обжалваното определение съдът не се е произнесъл по искането на ищцовото дружество за изменение в частта за разноските на въззивното решение чрез допълнително присъждане на направените от него разноски във въззивното производство, частната жалба в тази част е лишена от предмет. Частната жалба на дружеството срещу постановеното по чл.248 ГПК въззивно определение в частта, с която е оставено без уважение искането му за изменение в частта за разноските на въззивното решение, с което е осъдено да заплати направените от ответницата разноски за адвокатско възнаграждение във въззивната инстанция, е неоснователна.За да възложи в тежест на ищцовото дружество направените от ответницата разноски във въззивното производство, въззивната инстанция е приела, че ответницата не е дала повод за образуване на въззивното производство, което е инициирано от ищеца след като претендираното от него вземане е било изцяло погасено и то още към момента на приключване на устните състезания пред първостепенния съд. Изяснено в доктрината и последователно приемано в съдебната практика е, че отговорността за разноските по делото е облигационно отношение, произтичащо и уредено от процесуалния закон, което се състои от правото на едната страна да иска и задължението на насрещната страна да заплати направените разноски от страната, в чиято полза съдът е решил делото.Фактическият състав на отговорността за разноски включва 1/неоснователно предизвикан правен спор, 2/разноски, причинени от водене на дело по повод на този спор и 3/съдебен акт, който потвърждава правното твърдение на претендиращия разноски и отхвърля правното твърдение на отговарящия за разноски.Касае се за обективна, невиновна отговорност, обхващаща само направените разноски и реализираща се само по висящия процес. Следва да бъдат споделени изводите на въззивния съд, че в случая е налице фактическият състав за реализиране на отговорността на ищцовото дружество за направените от ответницата разноски във въззивното производство.При постановяване на обжалваното определение въззивният съд е обсъдил и е съобразил, че ищцовото дружество неоснователно е инициирало въззивното производство, след като претендираните от него вземания са били изцяло погасени чрез плащане. Неоснователното пренасяне на спора пред въззивната инстанция е дало основание на ответницата да оспори въззивната жалба.Ето защо, и предвид благоприятния за нея изход във въззивната инстанция, ответницата следва да бъде овъзмездена за направените от нея разноски във въззивното производство. Налага се извод, че обжалваното определение е законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Разноски за настоящото производство на страните не се дължат и не се присъждат, предвид несамостоятелния характер на производството по обжалване на определение по чл. 248 ГПК. Мотивиран от това, съставът на I т. о.: