Решение № 6321 от 1.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8727/2014 г.

Решение № 6321 от 1.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8727/2014 г., VII о., докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Пенчо Костадинов Костадинов, гр. Бургас, ул. "Ал. Стамболийски" № 76, ет. 1 срещу Решение № 892 от 23.05.2014 г. на Административен съд, гр. Бургас, постановено по административно дело № 187/2014 г.

С обжалваното решение съдът отхвърлил жалбата на Костадинов срещу Акт за установяване на задължения по декларация № 0000003982 от 10.11.2009 г., с който към 10.11.2009 г. са установени задължения за данък върху превозни средства и пътен данък.

Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за необосновано - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът не отчел декларативния характер на акта за установяване на задължения по декларация и условията на обвързана компетентност, при които органът по приходите го постановява. В резултат на това не отчел особеностите на производството по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. За разлика от чл. 62 АПК органът по приходите няма правомощието да допълва акта за установяване на задължения по декларация, когато установи допуснати непълноти при издаването.

Съдът неправилно се позовал на тълкувателно решение № 16 от 31.03.1975 г. на общото събрание на гражданската колегия на Върховния съд като не съобразил, че е неприложимо за акта за установяване на задължения по декларация. Счита, че липсата на мотиви прави акта за установяване на задължения по декларация нищожен. В оспорения акт липсва частта от съдържанието, която е определена в чл. 120, ал. 1, т. 5 и 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Установяването на данъчни задължения се извършва с издаването на един акт от оправомощените за това административни органи и Данъчно-осигурителният процесуален кодекс не предоставя възможност с последващ акт този акт да бъде допълван от гледна точка на формалните изисквания за законосъобразност. Сочи, че правомощията на решаващия орган са изчерпателно изброени в чл. 155, ал. 2 ДОПК и между тях не е възможността да допълва акта за установяване на задължения.

Счита, че с тълкувателните решения не могат да се създават права и задължения, които са извън рамките на съответната правна норма. Противното води до разширяване на правомощията на решаващия орган, което е абсолютно недопустимо с оглед на изчерпателната правна уредба на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Счита, че в случая решаващият орган е превишил своите правомощия и de facto се е стигнало до изземване на компетентност. Компетентен да определи периода, за който се дължат съответните данъци, когато актът се издава по реда на чл. 107, ал. 3 ДОПК е единствено органът, който го издава.

Моли съда да отмени обжалваното съдебно решение и да постанови друго, с което да отмени Акт за установяване на задължения по декларация № 0000003982 от 10.11.2009 г.

Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "Местни приходи от данъци, такси и реклама" в Община Бургас, счита същата за неоснователна. Счита, че за целите, за които е издаден актът за установяване на задължения по декларация, е достатъчен мотива, че касаторът не е заплащал задълженията си в законовия срок. Сочи, че актът е издаден служебно, за да може неплатеното задължение да бъде принудително събрано. Претендира разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Ответникът се представлява от юрисконсулт Ефтим Марев.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. В изпълнение на задълженията по чл. 168, ал. 1 АПК съдът подложил на подробен анализ събраните доказателства, въз основа на които направил и правните си изводи. Правилно приел, че според подробните съображения в потвърдителното решение е изпълнено изискването за мотивиране на акта и това е в съответствие с тълкувателно решение № 16. Мотивите на акта са доразвити в решението и задълженото лице е могло да осъществи правото си на защита. Неоснователни са доводите за нищожност на акта за установяване на задължения по декларация, а позоваването на чл. 120, ал. 1, т. 5 ДОПК е некоректно, тъй като не са отчетени съществените разлики в производствата по издаване на ревизионен акт и акт за установяване на задължения по декларация. Несъстоятелно е формализирането на правилото на чл. 120, ал. 1, т. 5 ДОПК до степен на абсолютност и да се отрича субсидиарното приложение на Административнопроцесуалния кодекс и на Гражданския процесуален кодекс.

Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

За да постанови обжалваното решение съдът приел от фактическа страна следното:

1. От 7.08.2006 г. и към 28.11.2013 г. Ани Николова Козладерова била служител на Община Бургас - отдел "Контролно-ревизионна дейност и принудително събиране" в Дирекция "Местни приходи от данъци, такси и реклама" на длъжност главен инспектор.

2. На 10.11.2009 г. орган по приходите Ана Козладарева издала Акт за установяване на задължения по декларация № 0000003982, с който установила на Пенчо Костадинов задължения към 10.11.2009 г., както следва:

"МПС - регистрационен № А 3611 АХ

Лихва данък МПС: 00033, 49, Внесени: 00000,00, Остатък: 00033,49

Недобор: 00065, 00, Внесени: 00000, 00, Остатък: 00065,00

Лихва пътен данък: 00169, 48, Внесени: 00000, 00, Остатък: 00169, 48

Недобор: 00200, 00, Внесени: 00000, 00, Остатък: 00200, 00

3. На 14.05.2012 г., на основание чл. 4, ал. 4 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) кметът на Община Бургас, със Заповед № 1168, определил общинските служители с правомощия на орган по приходите. В т. 3 на заповедта били вписани служителите в отдел "Контролно-ревизионна дейност и принудително събиране" в Дирекция "Местни приходи от данъци, такси и реклама".

4. На 4.12.2013 г. Акт за установяване на задължения по декларация № 0000003982 от 10.11.2009 г. бил връчен на Костадинов.

5. На 20.12.2014 г. Костадинов оспорил акта пред директора на Дирекция "Местни приходи от данъци, такси и реклама" в Община Бургас.

6. На 7.01.2014 г. директорът на Дирекция "Местни приходи от данъци, такси и реклама" с Решение № 94-01-44754 потвърдил Акт за установяване на задължения по декларация № 0000003982. В мотивите на решението органът подробно описал фактическите и правни основания за издаване на акта:

а) актът е издаден на основание чл. 107, ал. 3 ДОПК поради неплатено в срок задължение и неизвършена ревизия;

б) облагаемият обект е моторно превозно средство - автобус, марка "Сетра", С 215 Х, с регистрационен № А 3611 АХ като автобусът има 62 места за сядане и общо тегло 15, 70 тона;

в) органът определил за 1.01.2003 - 31.12.2007 г. по 10, 00 лв., а за 1.10.2008 г. - 31.12.20108 г. - 15, 00 лв. данък върху превозните средства;

г) органът определил неправилно данъка - по 10, 00 лв., вместо по 100, 00 лв. с оглед на характеристиките на превозното средство и чл. 55, ал. 2, т. 2 ЗМДТ, но с оглед на чл. 155, ал. 8 ДОПК ръководителят на звеното за местни приходи не увеличил размера на данъка;

д) органът определил за 1.01.2003 г. - 31.03.2004 г. пътен данък в размер на 200, 00 лв. (160, 00 лв. и 40, 00 лв.);

Въз основа на така установените факти съдът приел от правна страна, че оспореният акт е издаден от компетентен орган. Приел, че в съответствие с тълкувателно решение № 16 от 31.03.1975 г. на общото събрание на гражданската колегия на Върховния съд горестоящият орган изложил подробни мотиви за вида, размера и периода на дължимия данък, с което изискването за мотивираност на акта за установяване на задължения по декларация било изпълнено. Приел, с оглед на чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт (ЗСВ), че тълкувателните решения са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, както и за органите на местната власт. Приел, че потвърдителното решение дало възможност на Костадинов да организира защитата си. Въз основа на това съдът направил извод за законосъобразност на оспорения Акт за установяване на задължения по декларация № 0000003982 от 10.11.2009 г. и отхвърлил жалбата.

Крайният извод на съда е правилен.

Касаторът твърди, че обжалваното решение е необосновано. Необосноваността на решението е порок, при който е налице несъответствие между фактическите изводи на съда и установеното от събрания по делото доказателствен материал. Необосноваността обхваща грешките при формиране на вътрешното убеждение на съда при прилагане на правила от неюридически характер като тези на логическото мислени, опитни правила и други. Тези грешки водят до неправилни фактически констатации и поради това до неправилни правни изводи.

Доводите на касатора в подкрепа на твърдяния порок на обжалваното съдебно решение са неправилно приложение на чл. 7, ал. 3, чл. 120, ал. 1, т. 5 и 6 ДОПК, както и неправилно приложение на тълкувателно решение № 16 от 31.03.1975 г. Тези доводи обосноват твърдение за порок неправилно приложение на материалния закон, а не необоснованост. Такъв порок обоснова и довода за нищожност на оспорения акт поради неизлагане на мотиви. С оглед на това съдът разглежда твърдяния касационен порок като противоречие на материалния закон.

Безспорно е, че чл. 120, ал. 1 ДОПК регламентира изискванията към ревизионния акт. Точки 4, 5 и 6 в частност изискват в ревизионния акт да е посочен обхвата на ревизията, мотиви за издаването му и разпоредителна част, с която се определят правата, задълженията или отговорностите и начинът и срокът за изпълнението им. Данъчно-осигурителния процесуален кодекс не съдържа правна норма, която директно да обвързва съдържанието на акта за установяване на задължения по декларация по чл. 107, ал. 3 ДОПК с разпоредбата на чл. 120, ал. 1 ДОПК, но е безспорно, че като всеки индивидуален административен акт актът по чл. 107, ал. 3 ДОПК трябва да бъде мотивиран. Фактическите и правни основания за издаване на акта трябва да дават възможност на неговия адресат да установи по несъмнен начин основните елементи на установеното данъчно задължение - данъчен обект, данъчен период, данъчна ставка и други относими факти и обстоятелства.

Безспорно е, че оспореният акт за установяване на задължение по декларация не съдържа информация нито за данъчния обект, нито за данъчния период, нито за данъчната ставка. С оглед на това той безспорно не отговаря на изискванията за законосъобразност и в частност на изискването за мотивираност - § 2 ДОПК във вр. с чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Безспорно е, че задължението за мотивиране не е в зависимост от вида на компетентността на органа. Независимо дали органът упражнява своите правомощия в условията на обвързана компетентност или на оперативна самостоятелност той е длъжен да изложи фактически и правни основания за издаването на акта. Поради това факта, че в хипотезата на чл. 107, ал. 3 ДОПК органът действа в условията на обвързана компетентност не го освобождава от задължението да мотивира акта си.

Спорът по делото е санират ли мотивите, изложени от горестоящия административен орган, порока на акта за установяване на задължения по декларация?

Важността на фактическите и правни основания за законността на индивидуалния административен акт, т. е. за законното упражняване на държавната власт, е толкова голяма, че за да може да защити правата на гражданите, на юридическите лица и на държавата, за да може да изпълни конституционното си задължение, съдът допуска в практиката си саниране на нарушението неизлагане на фактически и правни основания, при условие че такива основания са изложени от горестоящия орган. Това разбиране, както сочат и страните по делото, е изрично установено в тълкувателно решение № 16 от 31.03.1975 г. на Върховния съд. Тълкувателното решение не е загубило действие и както сочи съдът, с оглед на чл. 130, ал. 2 ЗСВ, е задължително за него. Неспазването на тълкувателното решение би било нарушение на материалния закон. А тълкувателно решение № 16 сочи, че "липсата на мотиви към първоначалния административен акт не съставлява съществено нарушение на закона и в случаите, при които по-горният административен орган е потвърдил акта, като е изложил съображения, позволяващи да се провери законосъобразността му при обжалването по съдебен ред."

В случая горестоящият орган действително изложил в потвърдителното си решение подробни мотиви за издаване на акта. От тях съдът може да установи налице ли са основанията за издаване на акт по чл. 107, ал. 3 ДОПК, кой е данъчния обект, данъчния период, данъчната ставка. С оглед на това правилен е изводът на съда, че допуснато от органа нарушение на изискването за излагане на фактически и правни мотиви в конкретния случай не е съществено, тъй като е санирано с решението на горестоящия орган.

Що се отнася до доводите на касатора основани на невъзможността да се допълва акта по чл. 107, ал. 3 ДОПК следва да се посочи, че допълването е постановяването на допълнителна разпоредителна част, а не излагането на мотиви. Разпоредителната част е тази, която обективира волята на органа и тя действително не може да бъде променяна от горестоящия орган в посока на увеличаване на данъчното задължение. Проявление на тази забрана е разпоредбата на чл. 155, ал. 8 във вр. с чл. 144 ДОПК, която забранява изменение на акта във вреда на жалбоподателя. В случая не е налице допълване на разпоредителната част на акта, а излагане на мотиви именно за установеното с нея. Не е налице и изземване на компетентност, тъй като горестоящият орган не постановил разпоредителен диспозитив вместо органа по приходите, а само изложил мотиви за установените с акта задължения.

Неоснователен е и доводът на касатора за нищожност на оспорения акт поради неизлагане на мотиви. Фактическите и правни основания, които органът трябва да изложи, са условие за законосъобразност на акта. Липсата им не е порок, който засяга същността на акта - наличието на правен субект и валидно изразената воля. Поради това те не могат да доведат при никакви условия да нищожност на един акт, а само до неговата унищожаемост.

Видно от изложеното доводите на касатора за неправилност на обжалваното съдебно решение са неоснователни.

Съдът констатира, че по делото е останала недоказана компетентността на органа, издал оспорения акт за установяване на задължения по декларация. По делото е представено удостоверение, което установява, че към датата на издаване на акта - 10.11.2009 г., издателят му - Ана Козладарева, е била служител на Община Бургас. Но по делото не са представени доказателства, че същата е определена, на основание чл. 4, ал. 4 ЗМДТ, за орган по приходите от кмета на общината. Представената по делото Заповед № 1168 от 14.05.2012 г. на кмета на общината, с която Козладарева е определена за орган по приходите, е за период повече от две години след издаването на акта - 10.11.2009 г.

Съдът констатира също, че по делото са останали недоказани техническите характеристики на данъчния обект - моторното превозно средство. Няма каквото и да било доказателство, което да установява броя на местата за сядане и теглото на превозното средство, а те пряко влияят на размера на данъка.

Горното е резултат от допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като не указал на ответника, че за тези обстоятелства от значение за делото не сочи доказателства. Това е нарушение на чл. 171, ал. 4 АПК. Съдът не указал на ответника и доказателствената тежест за установяване на съществуването на фактическите основания, посочени в акта, което е нарушение на чл. 170, ал. 1 АПК. Но касационен довод съществени процесуални нарушения касаторът не релевира, а за тяхното наличие съдът не следи служебно.

Служебно съдът следи за съответствието на решението с материалния закон, за валидността и допустимостта на съдебното решение. Видно от изложеното съдебното решение е постановено при спазване на материалния закон. При извършената, на основание чл. 218, ал. 2 АПК, служебно проверка за валидността и допустимостта на съдебното решение, съдът констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и като правилно, следва да бъде оставено в сила.

С оглед на изхода от спора, направено от ответника искане и на основание чл. 143, ал. 4 АПК и тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. по тълкувателно дело № 9/2009 г. на общото събрание на Върховния административен съд съдът следва да осъди Пенчо Костадинов Костадинов да заплати на Община Бургас, юридическото лице в състава, на което се намира органът - ответник, да заплати направените по делото разноски. Същите са за юрисконсултско възнаграждение, размерът, на които съдът определя на основание чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения на 300, 00 лв. Касаторът не е направил възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, поради което съдът следва да присъди пълния размер на възнаграждението.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд