Определение № 330 от 16.11.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1874/2019 г.

Производството е образувано по молба вх. № 6422/17.08.2020 г. на П. М. А. и Т. П. К., подадена чрез адвокат Г. А. с искане за присъждане на „пълната сума на всички направени разноски, съобразно представените списъци на разноски пред съответните инстанции“. Ответникът по молбата – Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество /КПКОНПИ/ не е взела становище. ВКС /Върховен касационен съд/, гражданска колегия, състав на трето отделение намира молбата за процесуално недопустима поради следните съображения: Искането е за присъждане на разноски за всяка една от инстанциите /Варненски окръжен съд, Варненски апелативен съд и ВКС/, направени след обезсилване на първото въззивно решение с решение по гр. дело № 3224/2017 г. на ВКС, ІV г.о. и връщане на делото за повторното му разглеждане от друг състав на въззивната инстанция е предявено в първата фаза на касационното производство, при обжалване на второто решение на въззивната инстанция. Производството по чл. 288 ГПК е завършило с недопускане на касационното обжалване. Във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски /арг. чл. 81 ГПК/. Изключение от правилото е хипотезата по чл. 294, ал. 2 ГПК, при която след отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане, се възобновява висящността на производството и съдът повторно, разглеждащ делото се произнася по разноските за водене на делото в касационната инстанция. Произнасяне по разноските, направени пред предходни инстанции провежда и ВКС, с крайния акт, с който приключва спора – чл. 295, ал. 1 ГПК. В настоящия случай, ответниците по касация - П. М. А. и Т. П. К. чрез адвокат Г. А. искат присъждане на разноски, направени в производствата по гр. дело № 871/2015 г. на Варненски окръжен съд, ХІ състав, по гр. дело № 242/2018 г. на Варненски апелативен съд и по гр. дело № 3224/2017 г. на ВКС, ІV г.о. направени след обезсилване на първото въззивно решение с решение по гр. дело № 3224/2017 г. на ВКС, ІV г.о. и връщане на делото за повторното му разглеждане от друг състав на въззивната инстанция. Искането е процесуално недопустимо. Производството пред настоящия състав на ВКС е завършило в първата фаза на касационното производство – чл. 288 ГПК с определение № 654/28.08.2020 г. по настоящото дело № 1874/2019 г., с което не е допуснато касационно обжалване на решение № 162/07.12.2018 г. по гр. дело № 242/2018 г. на ВАС /Варненски апелативен съд/ по подадена от КПКОНПИ касационна жалба. С този изход на делото, висящността на спора е приключила, включително и относно спора за разноските в предходните инстанции. Процесуално недопустимо е преразглеждане на спора за разноските, приключил с влизане в сила на въззивното решение по гр. дело № 242/2018 г. на ВАС. Същите са вече присъдени с решение 162/07.12.2018 г. по гр. дело № 242/2018 г. ВАС, който е осъдил КПКОНПИ да заплати сумата от 54000 лв. разноски, направени пред ВКС /при първото разглеждане на делото/ и пред втората въззивна инстанция. Този резултат не може да бъде преуреден с искане до настоящата инстанция, а единствено по реда на чл. 248 ГПК пред въззивния съд, от който ред настоящите молители са се възползвали, видно от определение № 170/14.03.2019 г. по гр. дело № 242/2018 г. на ВАС. Молителите не са подали частна жалба срещу определението по чл. 248 ГПК на въззивния съд, а въззивното решение не е допускано до касационен контрол, поради което е процесуално недопустимо преразглеждане на спора за вече присъдените от състав на Варненски апелативен съд разноски за предходните инстанции. Предвид гореизложеното, молбата следва да се остави без разглеждане. По тези съображения, Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето отделение